Нови документи от османските архиви преобръщат представите ни за времето, когато предците ни са писали с кръв по българската икона на свободата.
Знаете ли под колко чужди самоличности се е подвизавал Васил Левски, знаете ли колко пароли е използвал за тайната си кореспонденция? Знаете ли кой го е предал на турците? Чували сте.
Най-новите извори обаче вадят наяве агента под прикритие в редиците на комитите, за когото никога досега не сте чували.
Васил Левски не случайно е наречен Апостола на свободата, по примера на дванадесетте апостоли, които като ученици на Исус Христос разпространяват учението му. Той има сан на главен апостол в промасонската организация на българските емигранти във Влашко "Млада България", силно повлияна от идеите на италианския революционер и масон Джузепе Мацини, който основава "Млада Италия" и "Млада Швейцария" и мечтае за свободна и обединена Европа от федеративни държави.
През 1967 г. английската писателка Мерсия Магдермот написа книгата "Апостола на свободата", в която настоява, че българският национален герой не е поетична измислица, а реална историческа личност. Много по-рано Христо Ботев и Иван Вазов го възпяха като един син на майка България и като недостижим пример.
„За мен той е националният герой, който стои на върха на пирамидата на безсмъртието. Ние го митологизирахме, а аз искам да бъде реален исторически образ“, казва историкът Иван Лалев.
Точно реалният исторически образ от портрета по стените в кабинетите на всички официални институции ни убягва десетилетие след десетилетие. Ограничената информация за Васил Левски, в съчетание с растящия интерес към личността и делото му, го превръщат в легенда след Освобождението. Преди това малцина са знаели кой е Джингиби - неуловимият дух или дяволът на империята.
„Още в началото на века Димитър Страшимиров, започвайки да събира сведения за революционното движение казва: „Няма я историята, няма ги изворите“. В този период историята попада в плен на белетристиката, едва ли не я засенчва“, казва Лалев, който е автор на нова книга за Левски.
За първи път едва през 1952 г. българската историческа наука се сдобива с корпус от документи за Апостола от османския архив в Турция. От обесването на Левски вече са изминали 79 години.
През 2018 г., още 66 години по-късно, младият изследовател Виктор Комбов от музея на Васил Левски в Карлово откри нови данни и първия вариант на снимката, с която Левски е издирван, отново в османския архив.
„Знам, че в османския архив в Истанбул не са откривани нови документи и бях сигурен, че те са нови, това толкова много ме зарадва, че не знам, не мога да опиша това чувство, с друго, което съм изпитвал досега“, разказва Комбов.
В края на 2019 г. и началото 2020 г. няколко български османисти преведоха документите и текста към снимката. Така век и половина по-късно за първи път научихме от автентичен източник как е изглеждал най-големият български революционер.
„Това е снимката, по която той е бил издирван. Цветът на очите му сини и пъстри, че има рижав мустак, че е рус. Единият му зъб на горната челюст е леко издаден напред, поради което горната му устна била повдигната“, обяснява проф. Орлин Събев, историк и преводач от османотурски на документите в архива в Истанбул.
Снимката е направена във фотоателие в Букурещ и показва в детайли как е облечен Апостола.
„Той примерно имал джобен часовник със синджир. По-скоро алафрага, по-скоро европейски дрехи, с едно градско, типично градско облекло. Фотографията в тези години е била много модерна технология, така че е било голяма мода да се снимат хората“, казва проф. Орлин Събев.
Тази снимка и едно специално донесение издават нашия Джингиби. На 27 септември 1872 г. управителят на Дунавския вилает пише до великия везир и за първи път съобщава за създаването на Вътрешната революционна организация, а Васил Левски споменава поименно. Тайната на съзаклятниците е опазена само година.
„Както поименно са споменати всички участници в комитета в Ловеч и по места. За да подчертая важността на документа, трябва да кажа, че в досегашната историческа наука се знаеше, че османските власти разбират за дейността на комитета едва след като залавят участниците в обира на турската хазна“, разкрива проф. Събев.
Как и от кого турските власти научават, че се готви отделянето на българите в самостоятелна държава - изследователите разкриха ексклузивно пред bTV.
„Действително още в най-ранните донесения на дунавския валия се казва, че за да може да бъде разкрита организацията, те са назначили един човек, който да знае български език като таен агент. Той носи турско име. Той е споменат като Зия бей, той е назначен за агент в Ловеч, привидно като горски служител“, разказва проф. Събев.
Според донесенията Зия бей посочва истинските имена на членовете на Ловешкия комитет, независимо, че те използват псевдоними. Историците са озадачени, най-вече защото този агент знае български. А дали той е българин?
„Би трябвало да е вътре в организацията, за да може да знае цялата информация“, смята проф. Събев.
Новите документи подреждат събитията по-близо до реалната им хронология. Така отпада вероятността агентът под прикритие Зия бей да е амбициозният и вечно подозиран в предателство Димитър Общи. Той е арестуван през октомври 1872 г. заради обира при Арабаконак - месец след първото донесение.
„В края на месец септември валията изпраща информация на Великото везирство с конкретно посочване на имената на целия Ловешки комитет, т.е. не е било необходимо Димитър Общи да бъде арестуван и той пръв да каже имената на Марин Поплуканов, на Поп Кръстьо и на всички останали членове, които впоследствие са арестувани, защото те вече са ги знаели и много добре са били ориентирани, кой каква позиция заема“, казва проф. Пламен Митев.
„Това наистина ще ни принуди да се замислим много сериозно върху това, което сме писали дотук и как трябва тепърва да представяме тези драматични събития“, допълва историкът.
„И аз трябва да се коригирам, тука преди години развих тезата, че от времето след 6 април на 1871 г., когато е създаден Ловчанският комитет, до момента на 27 октомври 1872 г. в Тетевен, когато Димитър Общи прави достояние неговото съществуване, до този момент Ловчанският комитет не е известен на турските власти, което означава, че никой ловчанец не се е опетнил с предателство. Но от новините документи, които излизат трябва в известен смисъл да коригирам тази моя теза“, казва Теодор Тончев, уредник в музея в Ловеч.
„Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония“.
Това казва Общи по време на разпита след обира на турската хазна при Арабаконак и дори иска среща със султана, защото смята, че така ще се прочуе и ще обърне вниманието на европейската общественост към страданията на българите.
Според новите документи той прави неуспешен опит за самоубийство в ареста. Димитър Общи е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в София.
Независимо, че участниците в Арабаконашкия обир са разкрити, турските власти разширяват агентурата си и отделят специален бюджет за нея, описан в документите като разход за здравословни нужди - 3000 гроша за донесение.
„В един документ се казва, когато им се заплаща трябва да се гледа за това те действително ли са казали коректни сведения“, разкрива проф. Орлин Събев.
Въпросът „Кой предаде Левски?“ чувствително се изостря в средите на българските историци.
„Тези агенти е имало и турци, така и етнически българи и гърци, и арменци. Аз искам да ви кажа, че доносник, изчистено от контекста на тези събития, за които говорим, не значи задължително предател. Теофан Райнов, който е двоен агент, ние считаме ли го за доносник?!“, пита Теодор Тончев, уредник в музея в Ловеч.
Засега никой от водещите историци за периода на Възраждането не смее да изложи до край хипотезата си.
Известно е, че Левски измисля таен знак на хората от комитетите, по който да се разпознават: А.Т.С.К., което означава "Аз и Ти Сме от един Комитет".
Той има трима куриери, които се ползват с доверие му. Но според новите документи турската полиция контролира кореспонденцията на Апостола.
„По два начина: или някой от куриерите ги е дал, или пък самите власти без знанието на куриера са ги придобили, преписали и са му ги върнали, без той да разбере. Ако е втората възможност, някак си не бихме могли да хвърляме вина върху никого. Дай боже да е така, но ако е другата версия, вече става страшно, защото хората, които са били куриери, са най-близките сътрудници на Васил Левски, като почнем от Христо Иванов - Големия, Никола Обретенов и Матей Миткалото. Другата възможност е направо от Букурещ, било през Любен Каравелов, било през Тодор Пеев. Но това би било страшно и аз не се ангажирам да хвърлям вина върху когото и да било от тези дейци, преди да направим предварителни проучвания и да засечем кой къде е бил, кога писмата са пристигнали, къде са пристигнали по дати“, казва проф. Пламен Митев.
От новите документи за първи път научаваме, че сподвижниците на Левски са били около 400-500 души, пръснати в различни части на българските земи. Апостола се посвещава да издирва, възпитава и обучава мъже, готови на саможертва за свободата.
В донесенията за Орхание, Тетевен и околните села се казва, че са млади на възраст, синове на заможни българи. Основната дейност на Вътрешната революционна организация е да вербува хора за революцията и да събира пари за оръжие.
„В Ловеч трябва да Ви кажа, че представители на комитета, включително и Левски са ходили при богатите граждани да ги приканват да жертват средства за освобождението на България. Така например, една партида револвери, която се пренася през есента на 1871 г. в Ловеч от Румъния, тя е доизплатена с пари, които са взети под лихва от манифактурджийския еснаф. Тогава ми кажете фактически за каква тайна организация говорим. Аз мога да ви кажа съвсем отговорно, че съществуването на Ловчанския комитет, неговия състав, неговата работа е публична тайна в Ловеч“, разказва Теодор Тончев.
Независимо, че са известени подробно за съществуването му турските власти не успяват да арестуват Левски месеци наред.
„Това е притъпена бдителност, нещо характерно и типично за поведението на турските власти. Те знаят къде е Левски. Дори в едно писмо на тяхното външно министерство казват той е в Пловдивско-казанлъшкия край и валията казва: „Очакваме всеки момент да го заловим“, разкрива историкът Иван Лалев.
Една любопитна подробност е, че донесенията за Апостола започват, когато велик везир на турската империя е Мидхат паша. Той е бивш валия на Дунавския вилает, масон и приятел с първия български свободен зидар Иван Ведър.
Масон е и авторът на Наредата за работниците за Освобождение на българския народ Ангел Кънчев, който ритуално се самоубива, за да не бъде заловен и разпитван. Все още няма доказателства, че Левски е принадлежал към братството, но изследователите са убедени, че изгражда комитетите си под влияние на конституцията на масонски ложи в Европа.
Васил Левски има много забележителни качества. Неговият реален принос за историята обаче е, че поставя българите като политически субект на международната сцена.
Точната дата, на която е обесен е 18-ти, а не 19 февруари 1873 г. в покрайнините на София, недалеч оттук. Четири години след смъртта на нашия Джингиби започва 10-та Руско-турската война, наречена Освободителна за българите.
Един от големите виновници за нейното начало и демонът, който слага край на Османската империя, е вече известният нам Мидхат паша. И това само на пръв поглед е една друга история.
-
bTV Репортерите 2 мин.Историци разкриват нови детайли около залавянето на Васил Левски -
България 3 мин.На какво даскал Васил Левски е възпитавал своите ученици? -
България 2 мин.147 години безсмъртие: Две шествия почитат паметта на Апостола -
Тази сутрин 2 мин.Какво разкриват новите документи за Васил Левски?
-
bTV Репортерите 2 мин.Историци разкриват нови детайли около залавянето на Васил Левски -
България 3 мин.На какво даскал Васил Левски е възпитавал своите ученици? -
България 2 мин.147 години безсмъртие: Две шествия почитат паметта на Апостола -
Тази сутрин 2 мин.Какво разкриват новите документи за Васил Левски?
