bTV Репортерите: Новите стени на Стария континент

Литва – малката балтийска страна със сурова зима, разположена на ръба на Европейския съюз, стана свидетел на невиждан досега мигрантски поток през тази година. Хиляди, търсещи убежище и по-добър живот в Европа, опитаха по легален и основно нелегален начин да прекосят европейската граница през Беларус.

Ситуацията беше още по-тежка в съседна Полша – също външна граница на Общността. Мобилизирани бяха хиляди служители на граничните власти, които да пазят целостта и сигурността на Европа.

Старият континент започна своеобразен локдаун, но не заради коронавируса, а заради нелегалния поток на хора, изграждайки стотици километри огради. С общата си позиция европейската общност обвини един човек зад определяната като "хибридна" атака – беларуския президент Александър Лукашенко.

Как се стигна до напрежението по оста Брюксел – Минск и какво доведе до създаването на нови маршрути по пътя към Европа? Август 2020 г. – президентът на Беларус Александър Лукашенко е преизбран за шести път. Победата е с над 80% от гласовете. Западният свят определи вота като подменен и нечестен, а вътрешното недоволство от резултата доведе до масови протести из цялата страна.

В отговор на твърденията за изборна измама, Европейският съюз наложи икономически санкции на Беларус. Наказанията за режима на Лукашенко бяха утежнени след принудителното приземяване на граждански самолет, за да бъде арестуван опозиционерът Роман Протасевич през май тази година. Дни по-късно Минск заплаши ще, че наводни Европа с мигранти и наркотици. Заканите съвпаднаха с изтеглянето на войските на НАТО от Афганистан, превземането на властта от талибаните и предизвикания хаос сред афганистанското население.

Мнозина, примамени от възможността за лесен достъп до Европейския съюз, преминаха безпрепятствено през Беларус и се отправиха към външните граници на Общността с надеждите за по-добър живот. Очаквано, към тях се присъединиха и търсещите убежище от други страни като Ирак, Сирия и някои африкански държави. Стигайки до европейската граница обаче, те не намират спасението, за което мечтаят. Напротив. Посрещани са от строги проверки и често високи, телени огради.

Със своите 678 км. граница с Беларус, Литва първа беше потърпевша от новата мигрантска вълна. Още повече – столицата и основен град Вилнюс е едва на 33 километра от беларуската граница.

През лятото страната отчете рекорден брой хора, прекосили нелегално границата ѝ. Към днешна дата успешно преминали са около 4000 души. Предотвратено е навлизането на около 7000 хиляди. Литва е настанила в мигрантски лагери около 3000 души. Повече от 300 вече са били доброволно върнати в родината си.

В едно от селата, най-близо до границата, едва няколко метра делят първите къщи с беларуската страна. Местните разказват, че макар и слаб, през лятото е имало мигрантски поток. С въвеждането на извънредното положение обаче и настъпването на зимата, той спада почти до нула.

Ричард прекарва целия си живот в литовско село на крачка от Беларус. Неведнъж покрай него минават не граничните власти, а нелегални мигранти.

„Да, виждал съм мигранти, информирал съм граничните власти. Не съм издал някого, но съм сигнализирал, че тук има хора. Те мръзнат, буквално треперят от студ. Просто ми е жал като човек. Това е. В едно интервю децата казват – попаднахме в някаква джунгла. Но каква джунгла е това, по дяволите? Това е Северът. Това е тундра. Но те това не го разбират. Мислят, че ще попаднат в рая, както са им обещали. Всеки човек – и вие, и аз, имаме право на живот. Нали така? Лишили са ги на всичко в родината им, а сега? Как може така с тях! Посред зима? Та, те никога сняг не са виждали. Попаднали са в тази ситуация дявол знае как. Може и да са им подсказали. Не знам. Нямам образование. Прост човек съм, но имам собствено мнение. Това е много лошо“, разказа той пред нашата камера.

По думите му мигрантите не искат да останат в неговата страна, а да отидат в сърцето на Европа – Германия или Франция. За него нелегалният поток е проблем не на местните, а на правителството.

„Тук политиката е двулична. Аз не съм политикан, но… По телевизията показват едно, а беларусите – друго. А Беларус е ей там, на половин километър оттук. Хващаме всичките ѝ телевизии, ето я антената. Беларуската телевизия показва едно, нашите – съвсем друго“. Но признава: „И Лукашенко не е виновен. Не че го защитавам, но той е обикновен човек, помага, Дава им храна, дрехи, обувки – всичко!“

Ричард е на мнение, че съседите трябва да живеят дружно и да не се създава напрежение помежду им. Той споделя, че има роднини в Беларус, но не може да ги посети без разрешение и виза. А документът се получава само ако близките са родители или са починали и погребани в Беларус, разказа той.

В началото на ноември Литва въведе извънредно положение заради мигрантската криза по границата. В резултат мигрантските центрове за настаняване бяха напълно затворени. Въведе се и 10-километрова извънредна зона от границата. След специално разрешително от литовските власти на журналистите се издава пропуск в зоната, но въпреки това отстоянието от границата не трябва да е по-малко от 100 метра. Носенето на светлоотразителна жилетка пък е задължително.

Позицията на Вилнюс остава категорична – опазването на границата е въпрос както на националната, така и на европейската сигурност. Заместник-вътрешният министър на Литва отбеляза, че Европа трябва да приеме реалността за нелегалната миграция и фактът, че нейната организация лежи в неприятелски страни.

„Живеем в двойно извънредно положение - пандемията от коронавируса не си е отишла…. Разбира се, въпросът с миграцията е много по-сложен. Определено имаме неприятелски действия от съседен Беларус. Виждаме го като хибридна агресия към Литва като член на ЕС и към ЕС като цяло. Всички наши мерки, които правителството въведе на национално ниво са отражение на това, което виждаме“, подчерта Арнолдас Абрамавичус.

Той отбеляза, че е необходим и дипломатичен подход към Беларус, за да се запази живота на търсещите убежище. Има и нещо друго.

„Обществото преобладаващо е против тези хора. Ние сме в ситуация, в която нямаме диаспора на мигранти от тези страни - Сирия и Ирак. Ние трябва да се подсигурим, че пазим хората и националния интерес. На тези хора им е било казано, че е много лесно да се влезе в ЕС и че ЕС ги чака. Това се случи през 2015 г. Но тези трафиканти са организирани на национално ниво. Говорим за гражданската авиация и дори за туроператори. В самото начало на кризата през юни-юли те са били подведени“, допълни още заместник-вътрешният министър.

Александър Лукашенко е мъж на думата си. Той не хареса отговора на Европа за вътрешнополитическата криза и се реваншира. Коментарът е на евродепутата Петрас Аустревичус от центристката партия в Европейския парламент „Обнови Европа“.

„Тези бедни хора бяха използвани като инструмент, като оръжие. Никой не се погрижи за техните съдби и чувства. Затова и ги съжалявам. Те бяха използвани като предтекст за тази криза“, изтъкна евродепутатът.

По думите му Брюксел е допуснал грешка в подхода си спрямо Беларус и не е положил достатъчно усилия да подкрепи демократичната опозиция в страната.

„В тази обстановка кой печели? Лукашенко. Не беларуският народ. Ние като голям съюз имаме потенциала за политическо и икономическо въздействие. Но правим прекалено малко“, смята той.

Аустревичус е категоричен, че Европейският съюз трябва да преосмисли механизмите си за опазване на границите.

„Не казвам, че в този момент трябва да ни дадат огромни количества пари. Не. Това е въпрос на национална сигурност и ние ще продължим да си вършим работата. Но, допълнителни средства трябва да бъдат осигурени. Има страни във вътрешността на ЕС, които живеят доста спокоен живот. Вижте Нидерландия, Люксембург, Белгия. Мислите ли, че на тях им пука за външните граници?“, запита той.

Аустревичус е на мнение, че подобни кризисни ситуации могат да изникнат по всяко време когато авторитарните режими използват мигрантите като оръжие.

Построявайки ограда - Европа казва ли "не" на нелегалната миграция или "не" на миграцията като цяло? – „Казваме "не" на Лукашенко. Говорил съм с беларуси. Те са чувствителни на тема граница. Ние сме добри съседи. Имаме обща история векове назад. Ние построихме стената срещу Лукашенко, не срещу беларуския народ. Защото не се знае кой ще е следващият Лукашенко и кога“, категорично заяви Аустревичус.

Въпреки препятствията пред независимите медии, хората в Беларус виждат какво се случва и винят режима за това. Думите са на беларуската журналистка Хана Любакова.

Как ще опишете ситуацията с мигрантската криза между ЕС и Беларус?

„Бих го нарекла кризата по границата, защото тези мигранти бяха докарани в Беларус от политическия режим в страната като отмъщение заради санкциите на Запада. Тези хора бяха държани на границата и често бутани с цел да пресекат границата нелегално и да стигнат до ЕС. Това е изкуствена криза“

Каква е ролята на журналистите по въпроса?

„Проблемът сега е, че има информационно затъмнение в Беларус - независимите медии не могат да съществуват и да работят. Те са застрашени и не могат да стигнат до границата. Външни журналисти много трудно стигат до Беларус. Ролята на журналстите очевидно е да обективно да предават и разследват кризата - кой е отговорен, кои компании са свързани, какви са връзките по между им.

Има ли информация дали хората в Беларус подкрепят действията на Лукашенко?

„Белорусите не искат страната им да се превърне в хъб на нелегална миграция и те винят Лукашенко за това. Трябва да има и помощ за гражданското общество, за медиите, за защитниците на правата на човека и за всички тези хора и организации, които ще построят страната наново.“

За журналистката диктатурата по принцип е като вирус, който трябва да бъде елиминиран, а хората да изградят добър имунитет срещу него. Според нея Лукашенко се е превърнал в пример за това, защото дълги години не е бил наказван за действията си.

Сега Европа наложи допълнителни санкции на Минск заради нарушаване на човешките права и създаването на мигрантската криза. Президентът Лукашенко категорично заяви, че неговата страна ще отговори реципрочно на икономическите наказания, обявявайки, че от 1-ви януари 2022 г. ще забрани вноса на хранителни стоки от няколко западни държави.

Макар и напрежението по външните граници на Европа през последните седмици да се успокои, няма ясен знак, че отношенията на Запада и Беларус ще се подобрят. А през това време, във всеки един момент и на всяко едно място, човешки съдби могат да останат в ничията земя, заклещени между новите стени на Стария континент.