Мисията им е да пазят другите и да спасяват човешки животи, има ситуации обаче, в които те самите имат нужда от помощ. В тези ситуации при екстремни условия те трябва да разчитат на собствените си сили преди да бъдат спасени. Това е целта на тренировките по морско оцеляване на военновъздушните сили - една от най-екстремните подготовки, които получават пилотите.

На 9 юни 2017 година по време на учение в района на Камчия при изпълнение на маневра след артилерийска стрелби по наводна цел един от хеликоптерите на ВМС „Пантер“ падна и се разби във водата по време на тактическо обучение. Налага се екипажът да бъде спасяван, за съжаление пилотът на машината майор Георги Анастасов, който успява да спаси с действията си екипажа, не оцелява след трагедията.

Екипажите на военновъздушните и военноморските сили продължават да усъвършенстват методите, по които се подготвят да оцеляват при кризисна ситуация в морска среда.

„Целта на курса е да затвърди уменията на пилотите при оцеляване и да вдъхне вяра, че няма да бъдат сами и ще дойде човек да ги спаси. Знаете, летят нощем, влизат пилотите на 40 мили навътре в морето. Този човек трябва да знае ,че ще дойде някой да го спаси, а докато дойде, той трябва да има уменията да запази живота си – аварийно-спасителните средства на борда на нашите самолети при температура на водата 5 градуса, може да запази живота си, с това оборудване на борда може да оцелее 4 часа. Стига да се завие с лодката, плота и да се пакетира, за да съхрани температурата на тялото си и да подаде сигнал за своето местонахождение“, обясни майор Емил Янев, началник служба „Аварийно-спасителна подготовка – авиобаза „Граф Игнатиево“.

Снимка: bTV

Една от най-екстремните подготовки, която се води във военновъздушните сили, помага на  пилотите и екипажите да подобрят способности си за оцеляване в морска среда. Тази необходимост възниква още след  Втората световна война, когато отчитайки загубите на летателни апарати и екипажи, се изчислява, че 90 процента от летателния състав не оцелява при катапултиране и падане във водна среда. За целта в Съединените щати се създава школа, която да развива тези способности у авиаторите. Подобни структури се развиват и в руската армия за обучаване на техника и тактика за оцеляване в наводна повърхност, в планинска и гориста местност или пустиня.

„У нас такава подготовка се водеше до средата на 90-те години. Имахме такъв тренажор в авиобаза „Долна Митрополия“, но поради причини, отлив на кадри, съкращения, недофинансиране, всичко това беше закрито. Влизайки в НАТО през 2004 г. има документи за целенасочена подготовка и 2015 се създаде този курс“, обясни майор Янев.

Снимка: bTV

Със задачата да обучава и тренира екипажите на техника на оцеляване преди две десетилетия  е натоварено специално звено за търсене и спасяване към някогашния корпус „Тактическа авиация“, което е базирано в авиобаза „Крумово“ - географски център на България.

„Колегите казват, че нашето хоби е наша професия. Иначе е призвание, защото оказваме помощ на бедстващи хора, които са в нужда и помагаме“, казва - о.р. подп. Антон Христозов - инструктор по оцеляване, търсене и спасяване и парашутна подготовка.

Амбицията на звеното за търсене и спасяване е да обучи в техники на оцеляването не само целия летателен състав на авиобазите, но и наземния състав, за да имат ясна представа какво се случва в кризисна ситуация , когато трябва да се търси и спасява екипаж или катапултирал пилот.

Снимка: bTV

"Решихме, че съвместна програма с военноморските сили с желанието да направим тренировки преди реалните евакуации на вода и се спряхме на един учебен район карантина от състава на военноморските сили и така се получи една съвместност и създадохме тази програма, като в нея първоначално има теоретична подготовка, особени случаи, елементи от оцеляването на море, чисто теоретични и след което всички тези въпроси се отработват“, поясни полк. Николай Лясковски - началник сектор „Бойно осигуряване“ към отдел „Подготовка бойното осигуряване на ВВС“.

Обучението с елементи от техниките за спасяване и евакуация се тренират в район на военноморското училище във Варна с помощта на водолази от военноморските сили и хеликоптер от база „Чайка“ на ВМС.

Психологическият момент е много важен, тъй като те трябва да се освободят от оборудването си, преди да преминат тренировка на няколко способа, по които могат да бъдат изтеглени от водата.

Снимка: bTV

„Те трябва да са готови във всякакви условия да успеят да оцелеят. Спецификата при приводняване е, че тук не е като приземяване на твърда земя. Спецификат е, че трябва да се бориш с вълни, течения и други условия, които влошават оцеляването. Това, което се случва в случая с пилота на изтребители, катапултират, приводняват се и използват своите средства за спасяване - лодки плотове и жилетки. Нашата роля като бордни спасители е да локализираме мястото на падане на самолета и оттам нататък да предприемем действия по извличане на пострадалия пилот или екипаж на летателното средство“, разказа мичман Димитър Македонски - инструктор в Центъра за подготовка на водолази и водни спасители към ВМС.

Снимка: bTV

Сложността на задачата е свързана с освобождаването от оборудването и преодоляването на страха да попаднеш под парашута, който ограничава движенията на бедстващия във водата и затруднява възможността да се ориентира и поеме въздух под мокрото парче плат. За обучението има ангажирани инструктори от аварийно-спасителното звено на ВВС  и водолази от флота.

„Така ги учим: Минало е вече най-лошото, освободили сте се от подвесната система и вече сте свършили голяма част от работата. При движението да си под купола прибързаните действия водят до грешки, успокояваш се. Намираш си усилващата лента, тръгваш по нея и винаги ще те изведе и буташ нагоре. Понеже парашутът взима вода и за няколко минути става като сфера и ако превишиш времето и е много трудно да бъде избутан и да си направиш джоб да можеш да дишаш. Другото, което им се обяснява, е да не се притесняват да глътнат малко солена вода -няма нищо фатално човешкият организъм да поеме малко солена вода, все пак тия обучения, които изпълняваме, разкачването от подвесната система, качването в спасителното средство и ако се наложи да бъдат извличани с парашут, дава една добра психическа закалка и при такава ситуация да имат самоувереност да се борят. Да каже това съм го правил“, обясни ст.сержант Георги Славов – Отделението по търсене и спасяване на ВВС, парашутист спасител.

Важно е пилотът да се освободи от парашута и да използва индивидуалната лодка с най-необходимите неща за оцеляване в бурно море, другият способ за спасяване на екипаж е с лодката, която се надува сама и може да служи както за спасително средство в морето на бедстващия екипаж, така и да помогне за оцеляването на сушата до пристигане на помощ.

Снимка: bTV

Екипът ни премина част от обучението.

При спасяването с колан от хеликоптер инструкторът е категоричен, че не трябва да му се помага, за да закачи оборудването за изтегляне.

При катапултиране седалката ще изхвърли пилота на височина между 80-90 метра от кабината, претоварването е между 18 и 20 G и за част от секундата - една десета - може да има увреждания на гръбначния стълб таз - гръбнак - врат и затова катапултирал пилот винаги се спасява с носилка и се подхожда към варианта, че може да има някакво нараняване.

„Ако е в съзнание, си има техники и процедури, с които да го успокоиш - най- успокояващото е като се влезе в носилката и да усети, че главата му е над водата, това е за всеки един човек, който се дави. Също така има техника - ако реши да буйства, да отказва спасяване се използват техники да се успокои човекът, защото може да нарани освен себе си и другия,, затова  и спасяващият фиксира“, обясни мичман Димитър Македонски - инструктор в Центъра за подготовка на водолази и водни спасители към ВМС.

Техниката за спасяване с колан и носилка се прилага и при много критични моменти, когато авиацията трябва да евакуира бедстващи хора включително и при големите снегове в Ардино.

„На мен ми се падна родилката, да я извличам и като отидох там, бяха съпругът й и голям син, и им обяснявам как ще протече операцията и какво ще им се случи и винаги трябва да има елемент в убеждаването, че такова нещо ще се помни цял живот, защото е рядкост така да бъдат извлечени - те бяха мобилизирани”, разказа ст. сержант Георги Славов.

Снимка: bTV

По време на курса екипажите от многоместната авиация тренират оцеляване и в спасителна лодка, която се надува сама - на борда има платно, сигнални ракети, радиостанция и може да осигури оцеляване до 1-2 денонощия.

„Това ми дава една друга гледна точка, моето място е горе в хеликоптера като командир на екипаж от състава на ВМС и една от задачите на дежурния хеликоптер е спасяване на хора по вода. В момента съм в другото положение и може да се окажа и аз в тази ситуация, защото 90 процента от нашите задачи са по вода“, обясни капитан Атанас Георгиев от състава на морската авиационна база „Чайка”.

При бивакуването, след като са доплували до брега, екипажите могат да оцелеят с помощта на уменията си да направят заслон от парашута или лодката и да добиват и пречистват вода.

Уменията по оцеляване и техниките за евакуация се преподават от инструкторите на Звеното по търсене и спасяване. Над сто са спасените от него през годините включително и много възрастни хора при наводненията в Мизия и Бисер.  

„Пристигнахме в Мизия с два хеликоптера на зазоряване. Отгоре се виждаше едно море с покриви само и пред очите ни се срутваха къщи. Чуваше се дори плясъкът на падащите. Виждахме хора, които махат, имахме заповед от кмета за евакуиране на хората и тези, които бяха болни, си останаха по домовете и с 2 хеликоптера ги евакуирахме по въздуха. Но понеже бяха много хора и се наложи да импровизираме. Кацнаха хеликоптерите и се наложи с тези лодки „Лаз 5“ да гребем и да ги извличаме през прозорците, много възрастни, полуподвижни хора и имаше дори и такива, как да го кажа, няма място за смях, но имаше весели нотки, когато евакуирах една баба – 85-годишна, от верандата й и дядото остана долу, казах му да си подготви документи, каквото има. И като я вдигнах на 30 метра, й казах: Погледни си отгоре къщата, че повече едва ли така ще я видиш и от това тя се поуспокои, не беше видимо притеснена и такива моменти има“, спомня си о.р. подп. Антон Христозов - инструктор по оцеляване, търсене и спасяване и парашутна подготовка.

Снимка: bTV

Звеното за търсене и спасяване не чака благодарности и намира удовлетворение, когато спасяването е приключило успешно, бедстващият независимо дали е военнослужещ, или гражданин е стабилизиран и предаден на медиците.

Настъпва денят на реалната спасителна операция, когато всички преминали обучението ще трябва да покажат дали са усвоили процедурите и уменията, за да бъдат евакуирани по въздух. Евакуацията е планирана от Варненското езеро, като екипите от ВВС и ВМС действат съвместно, но така, че да са взаимозаменяеми при изпълнение на задачата. При задължителния инструктаж се разглеждат и най-тежките сценарии.

 „Имайте готовност при опасност и аварийна ситуация във вертолета да бъде срязано въжето. Това е най-безопасният вариант за вас. Това е най-черният сценарий, но трябва да сте подготвени и за това“, предупреждава капитан Славчев –  авиобаза „Крумово“.

Евакуацията на бедстващите ще се извършва с два хеликоптера. „Кугар“ на ВВС и „Пантер“ на военноморските сили, като първите участници в спасителната операция вече се насочват към катера на ВМС. На мястото са водолазите, които групират бедстващите, докато пристигнат спасителните екипи по въздух

„Евакуацията е върхът в това обучение и всички наши колеги – летателен състав - виждат на практика и в чист вид какво би могло да им се случи на море, ако се катапултират или приводнят при особен случай“, обясни полк. Николай Лясковски.

Изисква се изключителна координация за успешното провеждане на евакуацията в реална среда.

„Подготовката на един пилот е една пирамида и основата е неговата психологична устойчивост по-нагоре е оборудването и най-високо стоят уменията за оцеляване. Това се постига със занятия, тренировки, тренировки, тренировки – разставяме ги във водата, оставяме ги да постоят в началото 15 минути – после 20, после половин час - да почувства, че е сам, да изпадне леко в паника, в хипотермия - да се чуди защо съм тука, и така се каляват“, поясни майор Емил Янев.

Снимка: bTV

За да се обезпечи тяхната безопасност, в близост има водолази, които им помагат да преодолеят екстремната ситуация, преди да слезе спасителят.

Екипажите от авиобаза „Кумово“ тренират спасителни действия с кош и колан, като спасителят слиза във водата и насочва хеликоптера със знаци.

Цялата процедура от катапултираноето до изваждането на бедстващия е критичен момент, твърдят авиаторите.

„Първо има огромен риск нещата да се объркат със самото катапултиране - има риск при самото приводняване, отцепването на парашутните системи и трябва да споменем, че водата не е нашата среда. Тя е агресивна и бидейки няколко часа в тази агресивна среда, оцеляването може да бъде от няколко часа до няколко дни“, заяви полк. Лясковски.

Снимка: bTV

Налага се всеки един от участващите в тренировката да сменя ролята си и от спасител трябва да види ситуацията през очите на бедстващия.

„Доста е трудно на пилота на хеликоптера да уцели точно с коша бедстващия - три-четири захода трябваша да направи и след това спасителят пое коша и ми помогна да се кача. Най- трудно е да се преодолеят пръските от водата, така че да не се задавиш. Учехме се как да заставаме. Въздушната струя от хеликоптера никак не е малка и никак не е лесно да се задържиш над водата тази въздушна струя, която се опитва да те завърти надолу с главата, въпреки че имаш жилетка и да се пазиш от куката и коша”, обясни майор Димитър Вачков – началник щаб на учебна ескадрила във военновъздушна база „Георги Бенковски“.

Отгоре нещата също не изглеждат лесни като координация и изпълнение.

„Самото спускане от хеликоптера - единствената мисъл е как ще вляза във водата и как ще стигна до бедстващия ако са 2-3-ма трябва да избера най-пострадалия и трябва да гледам да не се оплете в мен пострадалият“, казва старшина Калин Стоянов – водолаз дълбоководник и плувец спасител във вертолетна авиобаза „Чайка”.

За бордния авиомеханик Валери Христова от морската авиобаза „Чайка“ обаче тези действия са рутинни, защото различните сценарии за спасяване от водна повърхност, катер или кораб се изпълняват всеки ден заедно с школата за водолази и морските специални части.

„Тъй като колегите от водолазната школа са едри мъже, които трябва да се справят с доста по- едри от тях хора и се налага ние постоянно да поддържаме натренираност, иска се физическа сила и техника. В екипжа всеки знае своите задължения и изпълнява това, което трябва, тъй като командирът на екипажа няма възможност да вижда това, което вижда бордният авиомеханик и се налага бордният авиомеханик постоянно да му говори, за да знае каква е ситуацият отзад. Интересното при тези задачи и машина е автопилатът, който дава възможност на бордния авиомеханик прецизно да се доближи до този, който трябва да бъде спаен и така движенията стават доста по-плавни и прецизни и работим като една добре смазана машина“, обясни ст. лейтенант Валери Христова- ст. техник и борден авиомеханик на вертолет „Пантер“, вертолетна авиобаза „Чайка”.

Димо Вичев е борден инженер в авиобаза „Крумово“, винаги е бил този, който направлява спасителното въже в реална обстановка, сега обаче се налага да виси на него.

„Винаги съм отгоре, сега за първи път съм отдолу - интересно изживяване, притеснено беше определено, в един момент нещо те извлича и увисваш на коланите. Основното е да се държиш здраво, за да не паднеш, но ние сме подсигурени добре. Има си го момента на притеснение. Основният риск е да не се удари човек в пода на вертолета. Процедурата е да се спре лебедката, да се успокои въжето, бедстващият се прибира“, спомня си първия си опит в друга роля капитан Димо Вичев – 24 авиобаза „Крумово“.

Спасителите са категорични, че най- важното е да се запази спокойствие и бедстващият да не се поддава на паниката.

„Много е важен психологическият момент, да знае, че във всеки един момент има познанията да може да използва оборудването, което му е осигурено за оцеляването му и да знае в същия момент, че има спасителни екипи, които са високоподготвени да отидат и да му окажат първа помощ. Летателният състав, без значение от мястото и позицията в екипажа, за да може спокойно да изпълнява служебните си задължения да има увереността, че вечерта ще може да се прибере при своето семейство“, обясни подп. Петко Кискинов – началник на отделение „Търсене и спасяване“, ВВС.

За да изпълняват задачите си професионално, те трябва да поддържат постоянна натренираност, за да разчитат при криза на собствените си познания и опит и да продължават да се борят и съпротивляват на кризисните обстоятелства, без да се пречупят независимо колко дълго те могат да продължат.