Какво е състоянието на Черно море? Мултимедийният репортер на bTV Новините Ладислав Цветков се спусна под вода с наши учени, за да разкаже как морето се променя.

Океанологията е важна научна дисциплина, която ангажира десетки учени по света в търсенето на редица отговори за това какво се случва в морската среда.

У нас тези изследвания се правят от десетилетия и нашите учени проследяват как се развива и променя Черно море. Д-р Димитър Беров е учен и морски еколог.

„Основната зона, в която ще проведем водолазни гмуркания, е в района на китенските рифове, които са пред района на Приморско и Китен. Рифът „Мармалята“ е един плитчина, която излиза буквално на половин метър. В средата на морето има скален риф, който се издига от дълбочина от 20 метра до повърхността и е доста уникално място за нашето крайбрежие“, обясни д-р Беров.

10 снимки
Чистотата на Черно море
Снимка: Ладислав Цветков

„Вече трети месец водата е 26-27 градуса, включително и в дълбочина. За гмуркане е уникално това място. Може би едно от най-уникалните, които сме виждали“, разказва още д-р Димитър Беров.

Рифовете са част от морската среда, но за да може да се правят обобщени научни изводи, е необходимо да се правят изследвания и навътре в морето. Затова се насочваме натам.

 

„Спускаме уреди на дълбочини от 30-40 метра пред Маслен нос, където би трябвало да има „банки“ от черна мида. Първо ще използваме сонарна апаратура, която ще ни даде обща картина и след това на конкретни места ще спуснем една камера, която ще ни даде обща представа какво има на морското дъно“, обясни д-р Димитър Беров.

Снимка: Ладислав Цветков

„Първо правим експеримент с един уред, с който изследваме пясъчните дъна по Черноморието. Поставихме един уред, който изследва концентрацията на кислород в морската среда и така ще може да сравним различни зони. Каква ще е активността на екосистемата в пясъчните дъна, съответно ще мерим и веществата, които се отделят при различни условия“, разказва още д-р Беров.

Събраните данни през годините ни дават научен отговор какво се случва с Черно море.

„Като цяло нещата са добре от гледна точка на екологията. Това, което прави впечатление, е по-малкото черна мида, която е била много разпространена по цялото ни крайбрежие. Това, което е много интересно, е промяната на рибната фауна в рифовете“, поясни д-р Димитър Беров.

Промените в климата са факт, а повишаването на температурите на морската вода променя и нашето море, казват учените.

 

„Всички сме разтревожени, защото се наблюдават климатични промени, които са застрашителни. Изучаването на моретата и океаните е от изключително значение, защото те влияят непосредствено върху климатичните промени. Разбира се, много е важно от гледна точка на туризма какво е състоянието на флората и фауната, защото много хора имат поминък като рибарите“, обяснява академик Юлиан Ревалски, директор на БАН.

„Сравнение с един отминал период през 90-те години, където имаме едно силно обедняване на рибната ни фауна. През последните години може да кажем нещо като положителен ефект, следствие от повишаване на температурите, е навлизането на повече средиземноморски видове и повишаване на популациите на топлолюбиви такива“, обяснява от своя страна д-р Радослава Бекова от Института по океанология към БАН.

Промените се наблюдават не само от учените, но и от хора като Адриан Стоянов, който целогодишно се гмурка в Черно море. Като човек, занимаващ се с подводен риболов, неговият фокус са видовете риби.

Снимка: Ладислав Цветков

„В момента така се е променила обстановката, че някои видове изместват други видове и за момента придобиваме опит като търсим тези други видове. Например морската врана е от тези видове“, разказа Адриан.

„Нашата работна хипотеза е че повишаването на зимните температури позволява на тези видове да оцелеят, да се размножат и да се размножат масово“, обяснява д-р Димитър Беров.

Данни показват, че Черно море е било най-замърсено в края на 80-те години, като измереният пик на замърсеност е през 1989 г. От тогава до днес данните показват промяна към подобряване.

„Най-големия фактор, който угнетява цялата система - дали било морска, речна или каквото и да било - това е човекът. Той е причината за много от негативните ефекти върху природата ни. С нашето нехайство, било то с отпадъци, влияем на абсолютно всичко, до което се докосваме. Ако имаме едно по-отговорно отношение към нашата природа и нашето море, няма да имаме този негативен ефект върху него“, посочи д-р Радослава Бекова.

Нашето Черно море е уникално и трябва да му помогнем, за да остане такова.