Да живееш на земя, която е една от люлките на европейската цивилизация, не е просто въпрос на гордост, а и отговорност към световното културно наследство. Ние сме наследници не само на история, свързана с античния свят, но и от праисторически времена.

На 16 юли преди 100 години с указ на цар Борис III и въз основа на решение на Народното събрание е създаден Българският археологически институт. 

Снимка: btvnovinite.bg

„Археологическият институт е най-старият научен институт в България. Създаден е от хора с изключителни идеи, стратегически идеи за проучване на древността. Естествено трябва да споменем проф. Богдан Филов“, разказва акад. Васил Николов от НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg

„Богдан Филов е първият академик археолог. Единственият до този момент от археолозите, който е бил председател на БАН през 30-те години на миналия век“, допълва доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

„Създали са нещо, което има много голяма роля в българското общество“, казва акад. Николов.

„Имаме много големи постижения и това до голяма степен се дължи на пионерите от БАИ тогава. Проучвания в бронзовата, желязната епоха, Античността и Средновековието“, посочва доц. д-р Христо Попов.

Снимка: btvnovinite.bg

Да притежаваш археологически обекти, датиращи 5000 години пр. Хр. е сериозно предизвикателство за българската наука и археология

Снимка: btvnovinite.bg

„Археологическият комплекс Провадия-Солницата е един от знаковите обекти на първата европейска цивилизация. Мястото, където е възникнало първото йерархизирано общество през петото хилядолетие пр. Хр. И всичко това се дължи на най-ранното специализирано производство на сол в Европа. Именно солта, а това са първите пари, е тази причина, довела до изграждане на каменните стени, които виждаме. Те са охранявали изключителното богатство на тези хора. На практика това е бил монетния двор на Европа“, обяснява акад. Васил Николов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Двуетажни и триетажни постройки, където личат основите и всичко това сме разкрили от южната страна на обекта“, разказва археологът Тодор Дяков.

Снимка: btvnovinite.bg

„Хората са достигнали до невероятни висоти в технологията. Именно тези триетажни къщи, които разкрихме в последния сезон. Невероятно е какво са постигали само от дърво и камък. Много медни и златни предмети от всички периоди, както и много съдове“, допълва акад. Николов.

„Разкопките са начина, по който изследваме обекта на нашите научни занимания. Откриваме го. Но не стигнем ли до втората стъпка, обработката на материалите, тяхната реставрация, тяхната реконструкция и публикация, те трябва да стигнат и до научната аудитория и до обществото - все едно, че нищо не сме направили. Ако имаме такъв случай, то тогава това би останало една луксозна професия за задоволяване на личното любопитство“, коментира доц. д-р Христо Попов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Керамиката е азбуката на археологията, особено в онези безписмени времена“, казва археологът Виолета Стоицова и показва интересен съд открит при разкопки.

„Пише го в учебниците по археология, че керамиката е азбуката на археологията. Причината е, че керамиката когато се счупи тя се изхвърля и много малко фрагменти може да се използват за нещо друго и затова тя остава. Докато металните предмети се претопяват, а неща като кожа и текстил изчезват, а керамиката остава“, допълва гл. ас. д-р Маргарит Дамянов.

Снимка: btvnovinite.bg

„Обикновено, когато видим някакви предмети преди реставрация и след реставрация, първата реакция на публиката е: „Ооо, то е много интересно, то е като мозайка, редиш си пъзелче“. Обаче интересно е, да, има го вълнението да изградиш нещо от различни части, но си е много отговорно“, казва Ренета Караманова-Златкова, реставратор в НАИМ при БАН.

Отговорност е не само да реставрираш предмети, които са безценни. Отговорност е да ги съхраняваш и излагаш по най-добрия начин в музея. Там е мястото, което те отвежда хилядолетия назад във времето и те кара да си задаваш много въпроси.

Снимка: btvnovinite.bg

„Има различни теории. Има една хипотеза, че може да са пътуващи майстори или са се пренесли да живеят тук. Да са обучавани другаде и да са дошли, за да работят за царски семейства или аристокрацията. Специално за тракийския тип шлемове едва ли са правени навън, защото те се срещат основно тук. Поне по-големия брой от тях“, разказва гл. ас. д-р Петя Пенкова, реставратор в НАИМ при БАН.

„Всичко е толкова добре направено, всеки детайл. Начинът, по който се отнасят към работата си. Винаги, когато се работи и реставрира един предмет се вижда, майстора зад него“, споделя гл. ас. д-р Пенкова.

Научната археологическа работа е десетилетия невидим за широката публика труд. Често пъти наши учени казват, че един живот не стига.

Снимка: btvnovinite.bg

„Точно на това място, на което седим, ние правим открития от античната, класическата археология. Над 3000 хиляди гроба, хиляди артефакти и стотици съоръжения“, разказва доц. д-р Кръстина Панайотова, археолог в НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg

„Със сигурност, с което полуостровът (на Созопол) е важен, е най-ранният гръцки период на колонията Аполония Понтика и факта, че тук се е намирало най-старото религиозно средище на този град с известния град на Аполон. Може да твърдим вече след вековни и столетни спорове, че тук се е издигала 13-метровата статуя на Аполон се е издигала тук, преди римляните да я отнесат в Рим“, разкрива гл. ас. д-р Маргарит Дамянов, археолог в НАИМ при БАН.

„Общата представа е съкровища от всякакъв вид благородни метали. Все пак през дългия ми професионален път имам доста интересни открития, едното от което е диалост - двойна костена флейта от средата на 5 век. пр. Хр., открита в гроб на млада жена. Единствената у нас, а и много рядко се намират“, коментира доц. д-р Кръстина Панайотова, археолог в НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg
„В момента работя върху част от иконостас от Погановския манастир, това е една от китрите. Всеки професионалист по различен начин разглежда една творба. Ние с това сме облагодетелствани да сме в пряк контакт. Всеки милиметър се изследва при нас под лупа и се анализира“, обяснява д-р Китан Китанов, консерватор и реставратор в НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg

„Още от създаването на музея са мислели сериозно по посока на обучение на специалисти и са изпращали много местни художници на обучение в чужбина, за да могат да придобият опит и да се завърнат тук за нуждите на музея“, казва реставраторът Ренета Караманова-Златкова.

Снимка: btvnovinite.bg

Навярно е малко известно, но в резултат на покачването на нивото на Черно море в нашата акватория до брега страната ни притежава изключителни археологически обекти.

„Ние сме задали основните направления в археологическата наука в България - като започнем от геофизическите проучвания, като минем през подводната археология. Да, днес ЦПА е към Министерството на културата, но имена като Велизар Велков и Люба Огненова са тези, който са дали първи стъпки при международни проучвания на Картаген. Основите на реставрацията са зададени в Националния музей и Археологическия институт“, казва доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg

„Люба Огненова провежда 15 експедиции под вода от 1960 година до 1983 година. При тях последователно и систематично, тя и екипът документират фортификационни съоръжения в Несебър, крепостни скали“, казва археологът д-р Найден Прахов, директор на Център за подводна археология в Созопол.

Снимка: btvnovinite.bg

„За мен потъналите стени на античния град са най-впечатляващия подводен археологически обект от цялото Западно Черноморие. На друго място аз не съм срещал такива внушителни градежи и стени“, допълва Прахов.

„Пристанището на Созопол е може би първият обект дал находки под вода. Научният резултат, който очакваме, е как са загинали тези праисторически селища, как се е покачило нивото на морето и какво е било то в онези епохи, тъй като тези данни се отнасят за цялото южно крайбрежие и ще ни даде една брегова линия, каквато е съществувала преди хилядолетия“, обяснява гл. ас. д-р Калин Димитров, археолог в НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg

„Нашата работа може да служи за еталон за всички, които биха искали да правят подобни обекти. За тези проучвания хората трябва да бъдат водолази, лодководачи. Такива хора не се намират лесно, не само в България, но и по света. Така че изграждането и задържането на тези хора е първостепенна задача“, споделя Димитров.

Снимка: btvnovinite.bg

„Ние сме длъжни да развиваме като специалисти това, което имаме“, категоричен е и директорът на НАИМ при БАН.

„В института влизат много млади хора и аз се надявам, че ще продължи да се развива със същите темпове в науката и археологическите работи в страната. Така, както е било през последните десетилетия“, каза акад. Васил Николов от НАИМ при БАН.

„Всеки един от министрите през последните години е казвал и това е така, че процентът, който се отделя като средства от държавата за култура, е далеч от стандартите, които задава Европа. В същото време се бием в гърдите, че сме люлката на това и люлката на онова. Как тук е най-старата праисторическа цивилизация в Европа. Факт. Как тук е най-старата металургия. Факт. Как сме родина на славянското четмо и писмо. Факт. И въпреки това, българската държава не прави нищо за отделяне на необходимите ресурси, за да се работи, при това постоянно и последователно“, казва доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ при БАН.

Снимка: btvnovinite.bg

Ние сме народ, който поради мястото, където живее, е натоварен с голяма отговорност и тя е да се грижим, проучваме и опазваме артефакти от световно значение.

„Въпросът е как ги следваме и как ги постигаме нашите цели и ако не си отделяме тези ресурси. Трудно. Една задача има екзистенц-минимум и като хора, и като ресурси и като време“, казва доц. Попов.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!