33 археологически резервата има на територията на България. Как обаче се грижим за тях и дали използваме потенциала им коментираха в „Тази сутрин“ музеологът Тодор Петев и археологът Иван Василев.
Те са част от Двустранната българо-американската комисия за опазване на културното наследство на България.
По думите им тези обекти не се управляват по най-добрия начин и има много данни за това.
„Проблемът идва не от нежеланието и липсата на воля, а заради липсата на модел на управление. Това е основен проблем, който членовете на българо-американската комисия констатират и заради който ние предизвикваме дебат, в който бихме искали да съберем всички заинтересовани страни това да се промени“ каза Иван Василев.
Тодор Петев даде пример с Историко-археологически резерват „Сборяново“, който е най-известен със свещарската гробница.
„Той е един уникален резерват, на който има слоеве история. Има средновековно селище от времето на Омуртаг. Имаме толкова много обекти, но те не са известни“, каза Петев.
Според него причината за това е, че липсва цялостен маркетингов подход, от една страна, а от друга - липсва капацитет за социализация на всички тези обекти.
„Повдигаме в момента обществения дебат, за да решим и да съберем всички заинтересовани страни и да се реши кой трябва да управлява археологическите резервати в България. Има различни модели – централизирани, децентрализирани, публични, публично-частни. Всичко това следва да бъде сложено на масата“, поясни Иван Василев.
По думите му за съжаление в България добри примери за управление на резервати има много малко. Сравнително добър пример е Общинският институт "Старинен Пловдив". Там общината управлява своето културно наследство чрез този институт.
Тодор Петев допълни, че в дългосрочен план се губят пари, защото няма туристи и посещения.
