Цивилизация на 25 века, властвала над Черноморието преди Христа. В последния век – затворен остров, забранен за хората. А днес - рушащи се останки.
Мистичният остров Свети Кирик – между величественото минало и безславно настояще. Въпросът – има ли бъдеще?
Едва 5 са значимите български острови в Черно море. Кирик или Свети Кирик и Юлита има забележителна история – той е връзката ни с древността. Смята се, че е обитаван от VI в. преди Христа, когато гърци-преселници стъпили на него и създали Аполония Понтика.
„Нивото на Черно море е било по-ниско, т.е. сегашното рибарско пристанище не е съществувало и територията между Кирик и стария град фактически е била суша“, уточни арх. Радост Георгиева, гл. архитект на Созопол.
„Това е едно от двете места, което преселниците от Йония, които създават Аполония, създават остров Св. Кирик и полуострова, където днес се намира старият град Созопол“, допълни доц. д-р Кръстина Панайотова, Национален археологически институт към БАН.
„Със сигурност това, с което островът е най-важен е най-ранният гръцки период на гръцката колония Аполония Понтика и фактът, че тук се е намирало основното религиозно средище на този град с известния храм на Аполон, който е известен от античните извори“, посочи Маргарит Дамянов, Национален археологически институт към БАН.
Най-развитият полис по Черноморието в древността
Мястото е ценно заради залежите на мед и ключовата позиция за търговия. Разраства се до град-държава. През V-VI в. пр. Хр. е бил апогеят на Аполония Понтика. Това е бил най-мощният полис в цялото Черно море.
Според археолозите черноморските гърци са заклети консуматори на реномирани вина от Средиземноморието. Открита са и чашите, от които са консумирали напитката.
За да демонстрират мощ и защото са в тесни връзки с Атина, местните поръчват на знатен гръцки скулптор статуя на бог Аполон, закрилникът на града. Според легендата тя била на ръба на острова и се виждала от километри.
13-метровата бронзова статуя е струвала 500 таланта, равнявало се на годишния бюджет на цялата атинска морска лига. Археолозите твърдят, че прочута статуя на Аполон се е издигала на този остров, след което отнесена в Рим.
На остров Кирик са най-важните институции и сгради – храмовете, хазната, на него живеят най-богатите. Според преданието в последствие 13-метровата статуя на Аполон е пренесена в Рим, а оттам следите ѝ се губят. През вековете пристанището остава важна търговска връзка, а през 812 г. хан Крум превзема Созопол, за да стане част от българската територия. И така до началото на миналия век.
След Първата световна война България е на губещата страна и съгласно Ньойския договор няма право да има собствена войска. Историците посочват, че Цар Борис III решава, че ще изгради морско училище под прикритието на рибарско училище.
Теренът на острова е дарен на държавата от Созопол. Строи се красива сграда, архитект е Стоян Николов, който е немски възпитаник. Открита е тържествено от цар Борис III, но функционира като морски колеж само един випуск. През 1940 г. става военноморско училище и от тогава вече 80 г. Свети Кирик е недостъпен за граждани. Само археолози могат да влизат за разкопки.
Как един напълно изолиран остров, охраняван денонощно, се превъща с руина?
След девоенизирането на страната ни през 2005 г. военните си тръгват от Св. Кирик. За една година островът е към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, след това е прехвърлен в Министерството на културата.
Йордан Петков е изкарал военната си служба на него, той е шофьор в поделението, випуск 1995 г. Спомня си, че островът е бил напълно самостоятелен – със свой док, спални помещения, работилници, лечебница, дори музей и амфитеатър.
„На върха, който вече е разрушен, бяха сигналчиците, които с морзова и светлинна сигнализация сигнализираха на корабите, зад мен беше тиловата част, където бяха спалните помещения на войниците, спомня си Йордан Петков.
Почти всеки местен е свързан с това място. През 30-е години дядото на Йосиф Спиридонов, който е австрийски ботаник, е поканен, за да озелени острова. Засажда различни видове дървета и над 100 рози. Но намира и най-красивото цвете – бабата на Йосиф, за която се жени и остава в Созопол.
Днес растителността е превзела Св. Кирик, а всички сгради са полуразрушени и изоставени.
Настоящият заместник-кмет на Созопол Румен Кисьов преди 15 г. заема поста ръководител на инфраструктура на отбраната и като такъв си спомня, че предава имота в перфектно състояние.
Разрухата е повсеместна – изнесено е всичко ценно. Изкъртени са радиаторите от сградите, кабелите от стените, дори парапетите от ковано желязо в морското училище, които преди 100 г. специално са изработени в Австрия, са отрязани и вероятно отдавна претопени.
„Могат да се спасят, аз съм сигурен. Но е имало желание да се разрушат. Виждат се следи, че явно е имало сериозни намерения за разруха, тя не е постигната случайно. Това не е частичен лек грабеж. Усилията са били да го кажем направо с цел плячкосване на острова. Това, че са разбивани покривни конструкции – за мен е свидетелство, че е имало желани тези сгради да бъдат докарани в тежко състояние, за да се срутят от самосебе си“, каза Велислав Минеков, служебен министър на културата.
А след разрухата - какво?
Извършителите са неизвестни. Затова Министерство на културата и областната управа на Бургас са предали случая на прокуратурата.
За спасяването на самотния остров се говори от години – още през 2001 г. е написана концепция. Оттогава Министерство на културата търси как да го финансира и осъществи. „Правим някакво изчисление, но става дума за 180-200 млн. лв. Това е почти, колкото е годишният бюджет на министерството“, уточни Минеков.
Ръка подава френската държава – амбициозната цел е Св. Кирик да се превърне в световен културен център. Старото училище да е музей, а всичко наоколо да се ремонтира и да стане магнит за туристи. Финансиране Министерство на културата ще търси по европейските програми, чрез спонсорство и дори от държавния бюджет.
„Искам този проект да бъде затворен така, че никой след като аз си отида от министерството да не посегне по същия престъпен начин, както е постъпено през годините. Това да стане задължение за всеки следващ министър – спасяването на Св. Кирик и Юлита. Срокове ще поставим, доколко са реални обаче не е ясно. Но поставяме острова в такъв капан, че никой министър да не може да избяга от тези задължения. Никой. Да бъде спасен, реставриран, сградата да стане музей, има много за показване“, коментира Минеков.
Такава е надеждата и на местните – всеки със своята лична връзка с острова. Събрали са над 8000 подписа за задействането на проекта.
Макар и населен преди 25 века, в последните 15 г. остров Св. Кирик пустее. Визия за бъдещето му има, но срокове – не. Археологията на място продължава, всеки ден тук се откриват уникални находки, които показват колко развити са били предците ни. А контраст на днешните руини са вековните зидове отпреди Христа, запазени по-добре от новите сгради.
Автори: Денислав Борисов и Ладислав Цветков
