Българската песен е уникална - тя носи в себе си минало, традиция и дух. Днес знаем мелодии и текстове, които са пеели предците ни още преди Освобождението. Предавани са през бабите и майките ни чак до нас. Но колко ли са песните, които безвъзвратно са загубени? Кои са пазителите, които ги предават? И кой ги съхранява днес, за да ги има и утре?
Бабите от Добърско знаят и пеят песни, които само тяхното село пази. Затова момчетата от певческия хор на Националната гимназия за древни езици и култури държат да се срещнат именно с тях. Те са ловци на песни - млади, вдъхновени и музикални. Обикалят страната и посещават автентичните пазители на българската песен.
Всяка песен разказва история, но и е свързана с някоя уникална местна традиция.
„Тука си има други ритуали, като се роди дете. Например до 40 дни изобщо не трябва да се излиза навън. Нито майката, нито детето - да не й бега млякото, да не се среща с други да я урочасат“, казва Елена Бучкова, жител на село Добърско.
„А на 40-ия ден майката с бебето ходи в църквата, за да вземе молитва - така се казва и нашия храм – „Сретение Господне“, защото майката завежда детето да се срещне с Господ и затова се казва Сретение Господне“, допълва Магделина Захариева, жител на село Добърско.
Народната песен прелива в църковната музика и обратното. Древен обичай, който пазят в Добърско е така нареченият Водици - благословия за здраве няколко дни след Коледа, която се прави само от момичета.
„Символът на водата е пречистване. Тя водата служи и за хигиена, но и за духовно пречистване. Тя магична сила притежава, за да изчисти всичко лошо и да остане всичко добро“.
Чрез родовите връзки става реалното предаване и опазване на музиката.
„Това са от бабите, лелите, от бащите - кой пее в семейството, от тях сме ги научили“, казва Магделина Захариева.
„Помня като малка майка ми и баба ми ме водеха по сватби и като почнеха тия песни да се леят и аз заспа, успиват ме тия песни“, споделя Елена Бучкова.
„Като сме ги запомнили от майките ни и тия са ни любими. Като запееш, сетиш се за майка ти - майка ми много събираше седенки и аз до тях и запаметявам песните, които пеят“, разказва Пенка Бучкова, жител на село Добърско.
„Голяма приемственост е имало между възрастните и нас като деца. И после ние вече предаваме на нашите деца, те са предали на техните деца, а ние предаваме и на нашите внуци“
„Това трябва да се съхрани, предаваме го на по-младите. Има друга група невести, има момичета, има деца и така те се учат от нас и го предаваме с радост, защото така е предадено на нас и ние също предаваме да се продължи, да се съхранява и така да се продължи традицията“
„Смисълът за пазенето е много голям, да запазим ние една култура, едно минало, една духовност на България. То с това сме оцелели и с това оцеляваме“
Пазители, но и създатели - защото песните и текстовете се появяват в ситуациите от живота с всички емоции, сълзи или хумор, които го съпътстват.
„Ний сме баби пенсионерки, ний сме баби европейски, дойде ли число 9-то - хоп, парите в портмонето...“, се пее в една от новите им песни.
В съседен Разлог ловците на песни се срещат с певеца на църковна музика Спас Куюмджиев. В града е имало голям църковен хор, но с времето той почти се е разпаднал.
„Четирима сме останали - единият е на 90 години, не излиза от вкъщи вече. Другият е 80 и нещо, с краката не е добре“, разказва Спас.
Споделя, че никой не ги наследява: „Молили сме много хора - не. Аз съм най-младият“.
Църковната музика е един от най-големите и стари клонове на българската музика. Песнопенията са изключително богатство, тъй като са създавани за много поводи - за моменти на радост, на печал, на почитание и размисъл. Освен това навсякъде се изпълняват различно.
„Аз вече не съм от наследниците. Аз съм вече избягал от тая възраст. 70 години гоня. Наследници са нашите внуци, те трябва да поемат“, казва Спас.
Банско има своя автентичен ловец на песни - това е отец Георги от църквата „Света Троица“. Той започнал да издирва и съхранява песни още на младини. Обиколил е целия регион.
„Църквата разчиташе на студенти и семинаристи. Тези, които бяха завършили преди 1944 г. бяха много възрастни, не можеха да идват да пеят в църква. Затова се породи в мене тая идея, започнахме, събрахме се с мои приятели, изявени певци в народното пеене и ходехме в къщите или на работата на изявените певци и ги питахме тая песен знаете ли, помните ли я тая песен - която знаят изпяват я и ние я записваме. И така сме намирали репертоар", разказва отец Георги.
Събраните от него песни са стотици. А покрай изследователската си дейност той създал и много музикални състави в различните селища.
„Тези, нашите песни, те се предават от бащи на синове, от дядовци на внуци. Но задължително трябва човек да е много музикален. Всичко българско и родно трябва да го пазим. Това ни отличава от другите народи. В България има такъв певчески фолклор и такива традиции и такова богатство, че никъде в другите така наречени развити страни това го има“, казва отец Георги.
Животът на записаните и съхранени песни не свършва в дебелите тетрадки. Голяма част от тях стават част от репертоара на хора на Класическата гимназия.
„Тези находки са нотирани, след като са записани от певеца или певицата, която ги е изпълнила. Те не присъстват никъде, не са публикувани и съответно нашата диригентка, а по-късно и аз, когато започнах да правя експедициите, всичко нотираме, за да може да се запази и да не е само на аудио запис, а и на ноти“, разкрива Даниел Иванов, зам.-директор и диригент в НГДЕК.
„Смисълът е, за да се предаде, за да се запазят традиции, да се запази една култура, която е от много преди нас и със сигурност трябва да остане напред“, коментира ученикът Николай Петров от 8 клас.
„Много хора смятат, че всичко опира до текст и после да възпроизведеш мелодията, но не е така. Самият текст е най-малкият проблем за един певец. Той трябва да внедри тази песен, трябва да покаже на публиката какво предава като емоция. Това е смисъла на изкуството като цяло“, казва Никола Николов, също ученик в 8 клас.
Женският хор на гимназията продължава фолклорната традиция. Чрез тях песните са излезли даже извън границите на България.
„Съвсем случайно мои колеги от университета в Хелзинки, където работя, ме чуха да пея български фолклор и така се заразиха, че ме накараха да направя български хор там. И сега имам хор от 7 финландки и една австралийка, които с огромен ентусиазъм учат български песни, пеят на български и сега са ми поръчали да се върна с нова песен от България“, споделя Полина Йорданова от Вокален ансамбъл "Елици".
Тази година хоровете към Класическата гимназия навършват 40 години. Почти от самото им създаване води началото си и традицията за издирване и събиране на песни.
„През годините почти цяла България е посетена - различни църкви, манастири, различни събори и най-вече толкова много хора, които, преди да си отидат, са успели да изпълнят тези безценни песни“, казва Даниел Иванов.
„Изключително много се радват. Особено възрастни хора, които си мислят, че вече няма и на кого да ги предадат тези неща и когато видят желание и интерес в хора направо се разтапят от радост. Защото за тях това е тяхната мисия - да предадат това, което са запомнили и да видят в наше лице приемник. Някой, който ще го приеме, ще го пази и ще го съхранява, за да го предаде напред“, казва изпълнителят Мартин Люцканов.
Повече от 2500 песни са запазени през последните десетилетия благодарение на тези ловци на песни. Правят това доброволно и безвъзмездно, предават го на следващите поколения и с убеденост твърдят, че ще има кой да го прави и след тях. Възприемат себе си като съвременни будители и пазители на традицията.
„Да чувстваме, че имаме мисия да пазим и популяризираме нашата българска музика в нейните две най-силни и обособени направления - църковната и народната музика, това мисля че е гордост и верую на всеки един от нас“, добавя Мартин Люцканов.
„Смисълът е да ги съхраним, за да ги предадем съответно на тези след нас. Тъй като е просто срамота те да се загубят в нищото. И освен това лично удоволствие и вдъхновение. Това за мен е завет на нашия народ. Нашата музика е един завет, който ние трябва да помним, да съхраняваме и да предаваме напред. За да можем по този начин да запазим историята, вярата и най-вече идентичността ни като българи“, обобщава Даниел Иванов.
