„Всеки един човек търси три неща. Едното е любовта, второто е сигурността, третото е ценността. Аз в затворниците не виждам престъпници, аз виждам жадни сърца, които искат да стигнат до пълнота в живота, да имат тези три неща“, коментира Али Ибрахим Дини.

„И често съм си мислил, докато съм бил и в парламента, когато чувам някой от депутатите да пледира разпалено "5 години са малко! 6 години са малко, трябват 10!", дали би изкарал 5-6 минути в една от килиите в нашите затвори, за да разбере колко са 5 години?“, коментира бившия служебен министър на правосъдието Крум Зарков.

„Затворът не е само мястото, където човек остава зад вратите и решетките. Има много хора, които живеят в свобода, но те създават затвор около себе си. Даже някои са създали златни пашкули около себе си, но пак са в затвора. Ако може да скъсат тая пашкула става една красива пеперуда“, казва Али Ибрахим Дини.

Той е от Иран. У нас излежава няколко присъди за убийство и отвличане, за участие в организирана престъпна група, за въоръжен грабеж и наркотрафик. Остава зад решетките общо 14 години и 11 месец. Излиза от централния софийски затвор на 29 ноември 2012 година. Тогава не си представя, че сега - в края на април, ще види първия затвор без решетки у нас.

„Аз лично когато бях вътре, си спомням много добре, когато гледах от прозореца вънка, решетката ме дразнеше“, казва той.

У нас той е известен като Али Безсмъртния. Животът му е разказан в книга. Женен е за българка и има трима сина. Идва в София от Техеран след свещената война с Ирак и едно убийство.

„В това време търсих да стигна до тази пълнота в живота и все търсех погрешен адрес. Мислех, че ако имам пари -  имам сила, имам всичко“, казва Али Ибрахим Дини.

От тези години остават белезите в душата му, една протеза и приятелството с директора на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“. Али помни Ивайло Йорданов като дежурен офицер, който всяка седмица го е проверявал и го е вкарал повече от 30 пъти в карцера.

„Когато започвахме изграждането на проекта бях доста скептичен по отношение липсата на решетки, тъй като през дългите години работа, така сме свикнали стария модел на работа – с решетките, с голямата изолация, но от опита, който успяхме да почерпим от норвежката страна, стана ясно, че при тях това нещо работи“, казва Ивайло Йорданов, главен директор на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“.

 

След повече от половин век бездействие, на 19 декември 2022 година, до Дупнишкото село Самораново започва строежа на първия съвременен, европейски затвор у нас. Има само малък спор между тогавашния министър на правосъдието Крум Зарков и сегашния - Мария Павлова.

„Тъй като аз съм с две леви ръце се притеснявах, че няма да уцеля на багера кофата и го помолих Крум – защото той казваше това е твоя проект, това е твоя ресор, а аз – Круме, ти все пак си министър, това е твоята област, редно е ти да удариш шампанското“, разказва Мария Павлова.

След година и четири месеца новият затвор е изграден. Изхарчени са 42 милиона лева от Норвегия, изцяло по тяхна програма. Има осем отделни сгради - някои реновирани, някои изцяло нови, старо затворническо общежитие и един басейн.

„При тези нови условия те ще се чувстват по съвсем различен начин и ще можем изцяло да променим и тяхното мислене и нашата работа, което ще бъде ползотворно и за двете страни“, смята Ивайло Йорданов.

За някои от българите новият затвор е крайно необходим, за други – по-скоро прилича на хотел. Има и такива, на които им прилича на  модерна фабрика, в която има всичко за всички

„Ние действително 75 години не сме успели да заделим средства за такова нещо и като политик мога да ви кажа колко е трудно да обясните на хора в България с всички проблеми, които имат, че ще заделите голям ресурс и определено място, където да построите затвор. Това не е много популярна тема, затова се беше и забавила цялата тази работа“, посочва Крум Зарков.

„Това е типично българска черта – нихилизмът, да отричаме. Когато нещо хубаво се прави, ние първо да погледнем как веднага нещата ще се влошат. Аз вярвам, че всичко се прави за хубаво. И ще бъде хубаво за всички“, казва Мария Павлова.

Още като заместник-министър на правосъдието преди 7 години, тя е посетила няколко европейски затвора. В Норвегия тя се среща с осъден българин.

„Каза, че за двете години, в които е изтърпявал присъда, първо социалните работници са работили много активно с него. Второ, се е научил да свири на пиано. Това му е било детска мечта. И те са му осигурили възможност да се научи да свири на пиано“, разказва Павлова.

У нас все още няма толкова психолози, които да работят с лишените от свобода, но за първи път в български затвор има учебен център за надзирателите, за което досега не е ставало дори и дума.

„Този затвор трябва да се превърне в своеобразен център, от който да тръгне реновирането на системата, която трябва освен да бъде по-качествена като база, да бъде много по-качествена като резултат“, смята Крум Зарков.

„България е една от страните с най-висока степен на рецидив. Когато влезете в един затвор, сега от старите, и питате "Кой тук от вас е за първи път?", много малко хора ще вдигнат ръка. Това значи, че след престой в затвора този човек излиза и прави ново престъпление“, допълва още той.

 

Това е пагубна политика, с която нивото на рецидив не намалява. Необходима е и инфраструктура, и социални работници с различно мислене, за да може престоя в затвора да осигурява повече сигурност отвън. Затова в Самораново първо ще дойдат надзирателите и целият нов екип, едва след това - лишените от свобода.

Затвора в Самораново е построен под формата на кръст, защото така се наблюдава по-лесно и позволява по-малко персонал. Всички ключалки в затвора са с дистанционно заключване, а прозорците са без решетки и от закалено стъкло. Целият комплекс е с 6-метрова бетонна ограда, сензори и сигнално-охранителна техника. Неговият капацитет е 400 лишени от свобода и първите 200 ще дойдат наесен. От затвора в Кремиковци, където старата част ще бъде напълно затворена.



Всички килии в затвора са за по двама затворници и с отделен санитарен възел. Така, както е в другите европейски държави.

„Във времето, когато аз започвах работа, в самите помещения нямаше санитарни възли, нямаше течаща вода, имаше жестока пренаселеност, насилието между лишените от свобода беше в сериозни мащаби“, казва Ивайло Йорданов.



Освен че е без решетки, новият затвор има и четири самостоятелни къщички. За тези, които са. както се казва - по средата на пътя, или halfway houses. В тези преходни отделения се настаняват затворници, на които им остава малко от наложеното наказание. Те ще се грижат сами за себе си, ще ходят на работа  и ще се подготвят за живота навън. Тези къщички са и една от причините за обсъждане на промени в закона за изтърпяване на наказанията.

„В момента има работна група – да, някои промени са необходими и това са тези преходни къщи, които и досега не фигурираха, не бяха предвидени в закона като част от корекционната ни служба“, посочва заместник-министър Георги Николов.

В нашия закон, например, не е предвидено да се използват вилици и ножове. Така, както е в норвежкия.

„Вилицата и ножът могат да се използват в много случаи за нападение както между самите лишени от свобода, така и от служители. Самите ножове са със затъпени остриета, вързани са с едни метални въжета, които не позволяват свободното разнасяне“, посочва Ивайло Йорданов

У нас всеки лишен от свобода може да си купи пластмасови ножове и вилици, които се продават в така наречените лавки. Но, групата, която обсъжда измененията в закона напомня, че когато някой иска да нарани друг, може да го направи и с капачка от буркан или консервна кутия. А те също се продават в лавките.

„Има възможност за имуществена санкция единствено и само ако лишените от свобода работят. Могат да им бъдат правени удръжки от дължимите възнаграждения за положен труд. Ако не осъществяват трудова дейност, независимо дали имат средства по сметките си, то колегите нямат право да правят тези удръжки“, посочва зам.-министър Георги Николов.

Опитът в Норвегия показва, че когато условията са добри - и за надзирателите, и за затворниците, и двете страни съхраняват оборудването сами.

„Там в една стая за отдих, имаше плазмен телевизор на стената, може би голям колкото цялата стена. Като попитах директора на затвора: "Добре, не се ли опасявате, че може да бъде счупен или с някакви вандалски действия да бъде повреден?“, отговорът му беше толкова прост и естествен и каза буквално: "Ми, ако го счупят, няма да гледат телевизия", разказва Георги Николов.

В нашия закон трябва да се промени и обстоятелството, че осъден за първи път може да изтърпява наказанието си заедно с рецидивист в една килия.

Освен затвора в Самораново по норвежската стратегия у нас се реновират и няколко затворнически общежития. Те са във Враца, Бургас и Пловдив, като в Бургас и Пловдив има и halfway houses.  



За 59-годишният  Али тези къщички са най-важното нещо в съвременните затвори.

„Когато аз бях малък, в нашата държава стана революция. И още много малък, разбрах силата на оръжието. И това не беше добре, нямахме добра среда. Бях младеж, когато отидов във войната Иран-Ирак. Пред очите ми много хора умираха. Приятелите ми!“, споделя Али.

„И когато се върнах от войната, разбрах, че това въобще не е истина - което ни казваха, че е свещена война. Аз бях депресиран, всяка вечер виждах кошмари, започнах да се друсам“, разказва още той.

Али разказва, че още помни трите кръга на Ада, нарисувани на стените в централния софийски затвор. И едно небе. Там и днес всеки има нужда от малко подкрепа, обучение и социални умения, за да излезе отново на свобода.

„Не обвинявам никого - решил съм, правил съм. Никой не ми е сложил пистолет в главата ми, но средата много действа върху човека“, казва мъжът.



„Ние трябва да махаме решетките в сърцата на хората. Да помогнем да махат тия решетки от сърцата им. Колкото по-луксозен е затворът, колкото повече удобства и възможности има, е много по-лесно е за надзирателите, за затворниците, но колкото и да е луксозно – пак е затвор“, смята Али.

„Клетката колкото и да е златна – за едно врабче остава неговата клетка. Свободата – друго си е, да“, коментира той.

Продължи да четеш