Преди 17 години България пристъпи прага на най-влиятелния съюз – Европейския съюз (ЕС).
Минаха години, а интеграцията ни се случваше бавно и постепенно. Паднаха визите. Паднаха ограничения. Направихме много от реформите, започнахме други.
Изпратихме свои депутати и еврокомисари. Днес ЕС е на кръстопът по много линии, а страната ни отново трябва да гласува за депутати в Европейския парламент (EП).
-
България 4 мин.„Евробарометър“: 60% от българите не искат да гласуват на евроизборите -
Тази събота и неделя 2 мин.Искра Михайлова: България не може да се справи с ангажиментите по Зелена сделка -
България 2 мин.Шестата поправка е гласувана – съдебната реформа започна -
България 3 мин.Само за година: Над 1 млрд. лева е загубила икономиката ни заради сухопътния Шенген
-
България 4 мин.„Евробарометър“: 60% от българите не искат да гласуват на евроизборите -
Тази събота и неделя 2 мин.Искра Михайлова: България не може да се справи с ангажиментите по Зелена сделка -
България 2 мин.Шестата поправка е гласувана – съдебната реформа започна -
България 3 мин.Само за година: Над 1 млрд. лева е загубила икономиката ни заради сухопътния Шенген
За три жени – Надежда Нейнски, Меглена Кунева и Филиз Хюсменова, влизането в Евроейския съюз не е далечна история. Това е историята на техния живот.
„Човек живее едновременно във всичките си времена. За мен това не е спомен, това е част от днес. Това е повод да се върнем назад и да погледнем напред, защото България е избрала посоката. Геополитиката – това е избор на съюзи и винаги е било така, от старата българска държава. Всъщност не беше трудно, аз преговарях шест години и никога не съм си казвала – колко ми е трудно. Да, работният ден на всички беше безкраен, но не съм чувствала умора. Амбицирахме се“, твърди бившият външен министър Надежда Нейнски.
Тя определя годините на преговори за влизането на България в ЕС като „емоционални“, в които е имало „усещане, че всичко е възможно“.
„Бях представител на България от 2007 до 2019 г. Ужасно дълго време и голяма школа, защото членството в НАТО и ЕС са двете най значими събития след 1989 г. Надеждите бяха, че това е един проект, един цивилизационен избор, който ще промени страната ни“, казва бившият евродепутат Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ).
Всичко започва след промените през 1989 г. След лутане България решава – националната ѝ кауза е Европейският съюз. И започва работа. Назначава се главен преговарящ, който има за задача да затваря една по една преговорните глави. Първо това е Александър Божков, а после – Владимир Кисьов. Накрая позицията поема Меглена Кунева. И остава на нея 6 години – до приемането ни в съюза.
„Ние нямахме дата, когато аз поех преговорите. Това е страшно трудно. Това означава, че нямаш финансова рамка и че не те броят много, че съществуваш в обозримо бъдеще. А натискът отвътре беше много силен. Всеки иска да знае кога – бизнес, хора, администрация“, спомня си Кунева.
Още преди да получим дата обаче, България получава нещо много важно – правото да се движим без визи и Европа.
„Българо-гръцката граница пресякох с малката ми дъщеря, тогава паднаха визите. Точно днес има годишнина от падането на визите.
Исках това усещане за падане на визите да бъде и за моето дете, че българите сме равни на другите, че имаме възможности, каквито моето поколение не е имало. Исках тя да види това“, коментира Нейнски.
Българските еврокомисари
До момента България е имала петима еврокомисари. По стечение на обстоятелствата всички те са дами.
Меглена Кунева първа заема тази позиция и получава ресор „Защита на потребителите“. След нея са изреждат Кристалина Георгиева, Мария Габриел и Илияна Иванова. Всяка със своя профил и идеи.
„Аз имах 6 години зад гърба си и познавах поименно администрацията – в България, в ЕС и комисарите. Знаех за какво става дума. Това беше коалиционно правителство и силно ме подкрепяше Сакскобургготски (Симеон Сакскобургготски). Но трябваше да ме представи Сергей Станишев и не му е било леко с неговата партия да каже – това е изборът на България и Министерския съвет. Състезанието да станеш комисар не е чак толкова тежко. Да, имах 6 години много детайлна работа по всяка тема. Но това не е състезание, ти не се състезаваш с друг, ти си определен от България, това е мястото на България и трябва да се представиш така, че да те запомнят. Визия, увереност и да съм спокойна“, разказва Меглена Кунева.
Всъщност състезанието е доста трудно, дори да приемем че се състезаваш сам със себе си. България е от малкото държави, които са предлагали еврокомисар, който не е събирал подкрепа – Румяна Желева.
Така, с крачка напред и две назад, България продължава своя европейски път под ръководството на жени.
„Очакванията бяха високи и еднопосочни – приближаване към развитите държави. И затова всички евродепутати от самото начало като представители в Европейския парламент, бяхме отговорни. Независимо че сме от различни семейства, работехме заедно. Например – за задържаните медицински сестри в Либия, за изписването на евро на кирилица в евровалутата, за да се убеди ЕЦБ. Винаги когато имаше българска кауза и приоритет, делегацията беше единна. Жената, освен нейната чисто социална обусловеност на майка и съпруга, има остри сетива към проблемите. В днешно време в политиката е необходима и дипломатичност, и категоричност и жените се справят добре“, коментира евродепутатът Филиз Хюсменова (ДПС/АЛДЕ).
И ако жените са оставили своята следа в европейската ни интеграция, мъжете също са записали името си в историята.
Запознайте се с феномена 15/15, или първия човек, който измества дори партийния си лидер с преференции, защото номерът му в бюлетината съвпада с номера на партията. Момчил Неков от БСП през, което влезе в ЕП през 2014 г.
„Как се чувствах – три дни не ядох, телефона звънеше на 30 секунди, това е изпитание, с всякакви коментари и мнения. това беше моето лично изпитание дали да продължа или да откажа. При отказ – разбирате какво значи за психиката ми. От друга страна – това показа, че в БСП има демокрация. Единствено аз продължих, в ГЕРБ имаше случаи, те ги махнаха“, казва Неков.
На 9 юни 2024 г. България ще избира за пети път своите евродепутати. Този път те ще са 17, а общата бройка на депутатите в целия ЕС е 720.
Какви обаче са правилата, праговете и преференциите. Оказва се, че праг няма записан. А влиза този, който има 1/17 от гласовете. А след казуса с Момчил Неков разлика има и при преференциите.
„За разлика от изборите за национален парламент, тук първия в листата не получава тези гласове, които са подадени само за партията или коалицията. На първия не му а гарантирано мястото и е възможно пренареждане на цялата листа. Който от кандидатите има 5% преференции, пренарежда. Пренареждането важи дори и за първия, може да бъде изместен“, обяснява говорителят на ЦИК Росица Матева.
17 години след началото сме напреднали много, казват пионерите в евроинтеграцията. Но пътят е дълъг и предстоят важни теми.
Зелената сделка
Производството на електроенергия е причина за над 75% от вредните емисии в ЕС. Заради това държавите предприеха стратегия за намаляване с 55% на нетните емисии до 2030 г. Тя предвижда и осигуряване на 32% дял на възобновяемите енергийни източници.
Има предвидени пари за „справедлив преход“ и компенсация на хората, работещи във въглищни централи и производства. У нас те са в Перник, Кюстендил и Стара Загора, където делът на въглищната индустрия е най-голям.
България ще получи 1,2 млрд. евро за създаването на нови работни места и справедлив климатичен преход в тези области. Целта е и реформиране на производството, и преквалификацията за над 15 000 работници в трите области. Според работниците обаче нищо подобно не се случва.
„Цената ще е огромна, на практика унищожаваме основния стълб на българската икономика – енергетиката. И то нашата независима енергетика, която използва местен ресурс – въглищата. Заради нехайство на политици сме пред угроза да затворим комплекса буквално утре и да не сме готови. Не е готов социалният пакет, който да поеме бъдеща безработица в региона. Слушахме обещания за справедлив преход, няма нищо справедливо, няма построено нито едно предприятие, което да поеме безработицата. Зелената сделка категорично няма бъдеще, тя докара Европа до това да си изнесе производствата. Последиците ще са тежки за въглищните централи“, казва Деян Дяков, представител на КНСБ в ТЕЦ „Марица-изток 2“.
Само в Стара Загора 11 000 работници отиват в бюрото по труда, казват още синдикатите. Бизнесът обаче търси и предлага варианти – как хем вълкът да е сит, хем енергетиката – цяла.
„Всяко нещо има две страни. Няма гражданин на Стара Загора, който да не е за чист въздух, за здравословен начин на живот, но все пак това да не се случи така динамично и рязко. Ние учредихме европейски цифров информационен хъб в България, надяваме се той да помогне за развитие на новите процеси. Един от тях е развитието на зелена водородна долина в Стара Загора. Това е един от пътищата за развитие. В момента едно от най важните неща в енергетиката е как да съхраним тази енергия, която е излишна. Има много варианти. Те са с два блока – единият е за съхранение на енергия, тоест при наличие на излишък, те ще я акумулират с разтапяне и нагряване на сол. Целта е да се намалят вредните емисии, а тук имаме възможност за улавяне на въглеродния диоксид и преработване“, коментира Олег Стоилов, председател на Търговско-промишлената палата в Стара Загора.
Търсенето на възобновяеми енергийни източници доведе до още един голям сблъсък. „За“ и „против“ ветрогенераторите вътре в Черно море.
„Не е, както някои руски проксита казват – ще си сложиш шезлонга на плажа и някаква перка ще се върти. Нищо подобно – те ще са на 20 км навътре, няма да се виждат, това се прави в нормалните държави. България е последна с подобни стъпки. Законът е на второ четене в Народното събрание, но съм песимист, че може да бъде приет, защото влизаме в кампания и никой не иска да рискува доверие на избиратели. Но в следващия парламент трябва да се случи. Например в Шабла мощностите, които могат да се изградят, се равняват на два пъти АЕЦ „Козлодуй“. Не може да имаме този ресурс и вятър в морето. Пак да кажа – не на брега, никой няма да сложи на плажа в „Албена“ и да не го използваме. Факт е, че има съпротива но тя е генерирана от партии, които са руски проксита в НС – „Възраждане“ и БСП“, обяснява мотивите „за“ депутатът от ПП-ДБ Иво Мирчев.
„Представете си тези огромни перки, разположени пред Варна, „Златни пясъци“, „Албена“, „Свети Константин и Елена“. Как ви се струва – вие сте на плажа, на шезлонга и това чудовище пред вас се върти, ще има ли турист да дойде. Туристическият сектор е 300 000 работни места, може ли да го закрием и рискуваме. Виждали ли сте това на френската ривиера, в Гърция, в Испания, някъде другаде да има такова нещо. Да, има в северните морета, но там няма хора по бански. Всеки инвеститор ще иска да сложи перките до брега, защото една е стойността на 20 метра, друго на 200 метра. Едно е кабел на 2 км, друго на 20 мили“, са мотивите „против“ на Борислав Гуцанов от БСП.
Съдебна реформа и Шенген
Важна за европейското ни бъдеще е и съдебната реформа. Тя далеч не започва от днес. През 2003 г. реформата започва с първата поправка в Конституцията
„Създадохме една стратегия за реформа. Ние предложихме да се намали имунитета на съдии прокурори и следователи. Те имаха категоричен имунитет, въведохме функционален, само в областта на правораздаването. Въведохме мандатност на всички съдилища, прокуратури и следствието – пет годишен мандат и максимум два мандата, което отвори системата на за нови кадри. Трети проблем – несменяемост. Тя не беше абсолютна, а след оценки и стаж 5 години“, обяснява Антон Станков, министър на правосъдието в периода 2001-2005 г.
„Начинът за случването на реформите е един – консенсус, единодушие и търсене на най-малкото общо кратно“, допълва бившият правосъден министър.
Което продължава и до днес с променлив успех, включително и при петата поправка.
„Реформи в съдебна система, администрацията и службите за сигурност са ключови. Службите – за да докажем, че можем да пазим граници и така се печели доверие“, коментира Надежда Нейнски.
Шенгенското пространство позволява на над 400 млн. души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол.
3,5 млн. души пресичат вътрешните граници всеки ден, а годишно има 1,25 млрд. пътувания. На 30 декември 2023 г. Съветът на Европейския съюз постигна съгласие да премахне контрола по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния – от 31 март 2024 г.
„Това е една постоянна битка за демокрацията, за това европейските механизми да се превърнат във възможности за промяна на живота ни. ЕС не е договор, не са едни пари от Брюксел, а е шанс, възможност, като да влезеш в бърза кола на магистрала. И от теб зависи дали с тази кола ще стигнеш там където искаш, или ще катастрофираш след първия завой. Това е пътят на страната ни. Падането на визите е заслуга на екип, не един човек. Същото е с Шенген и не бива да очакваме, че това ще стане от само себе си. Ако няма реформи и отдаденост, няма как да стане“, коментира Нейнски.
На 9 юни България ще избере кой и как да я представлява в Европа. Всеки 42-ри евродепутат, който ще прекрачи прага на Европейския парламент в Брюксел, ще е българин. И само от нас зависи кой път на кръстопътя ще изберем и дали ще се гордеем с резултата.
