„Хората са недоволни. Има желание за промяна, но страхът е колосален. Страхът, който пося Путин“. Това каза пред bTV за ситуацията в Русия Жана Немцова, дъщеря на убития през февруари 2015 г. опозиционер на Кремъл Борис Немцов.
bTV е единствената медия, за която Жана Немцова да даде интервю на Мюнхенската конференция по сигурността. С нея разговаряха Кристина Баксанова и оператора Борис Пинтев.
– Каква е сега ролята на руската опозиция? Има ли нов лидер, който би могъл да мотивира хората?
– Нека аз ви задам въпрос: Ако Вие завършвате университет и решавате какъв да бъдете, каква е вероятността Вие да станете политик, който планира пътя си в Русия? Каква е вероятността? Например давам различни опции: Мога да работя в „Газпром“, мога да работя в „Сбербанк“, мога да работя в държавната телевизия или мога да се боря с Путин и да бъда лидер на опозицията. Каква е вероятността да изберете четвъртият път?... Няма да го изберете, защото е съпроводен с гигантски риск. Нас ни убиват. Разбирате ли? И този риск сега е и за тези, които се намират извън пределите на Русия. Това е съпроводено не само с проблема с личната безопасност, но и безопасността на семейството. Съпроводено е с липсата на възможност да изкарваш прехраната си. Това е страшен път и го избират само идеалисти, какъвто беше Алексей Навални. Това са единици. Затова не става така изведнъж. У нас е борба – борба с тираничен режим. Затова на този въпрос не може да се даде отговор. Но лидерството се появява. То се появява спонтанно. Ще ви дам примера с протестите на жените, чийто мъже са мобилизирани. Те са една малка група, които искат мъжете им да се върнат от фронта. Те първо отидоха в приемната на Путин. Оттам ги върнаха нищо че е обществена приемна. След това отидоха при, едва ли сте чували за него, при Даванков – и оттам ги върнаха. И изчерпаха всички възможности. Те казват: Ние не сме политически протест, няма да говорим за западни медии…Но започнаха да дават интервюта за западните медии. И един от лидерите на тези протести призова да се поставят цветя на паметниците на жертвите на политически репресии в памет на Алексей Навални. Светлана Тихановская стана лидер само за месец. Таке че може много бързо да възникне спонтанно нов лидер, но кариерно лидерство у нас не може да има. Ако започнете – веднага ще попаднете в затвора. Хората са недоволни. Има желание за промяна, но страхът е колосален. Страхът, който пося Путин до убийството на Навални, и този страх след убийството на Навални.
– Следващият месец има избори в Русия. Какво очаквате от тези избори?
– Ако бяха избори – може би можеше нещо да се очаква. Какви избори? Избори има, когато резултатът е неизвестен, нали така? А в Русия е известен. Затова и въпросът е ненужен. Това е плебисцит, на който Путин иска да покаже, че има пълна подкрепа. И ще получи може би 75% – толкова му дават официалните социологически проучвания. И това ще е. Всичко ще приключи.
– Как виждате ролята на новото поколение, на младите руснаци?
– Путин прекрасно знае, че има разрив между възрастното поколение и младите, по-младите от мен, които са на 20-30 години. Затова сега се разгръща мащабна програма. Започват още от детската градина и училище – уроци за това, че Русия трябва да контролира Украйна. Пренаписва се историята, организират се всякакви патриотични събития. Това ще има влияние и ще определя съзнанието на следващите поколения. Затова не трябва да се спира противодействието. И второ – трябва да се попречи на Путин да изгради информационна желязна завеса. Трябва да се инвестира в алтернативни канали за информация, за да могат хората да четат истинските новини. Така може да се борим.
– Основахте фондация на името на Вашия баща, с какво се занимавате в момента?
– Моят баща вярваше, че първото и най-важното е просветеността. Нашите проекти са по гражданско образование. Много посвещаваме на образованието. В Прага ръководя магистърска програма в Карловския университет по специалност „Русистика“. Образованието е нужно за новото поколение руски лидери. Занимавам се и с подкрепа на независими медии. За мен това е важно. Не толкова финансова подкрепа, колкото с контакти. Винаги се опитвам да помагам на такива инициативи.
– Знаете ли, в София има алея, която носи името на баща Ви и се намира на метри от Руското посолство. Какво би казал баща ви за случващото се в момента?
– Знам за алеята. Ваш колега ми беше изпратил снимка. Знаете ли, нито веднъж досега не съм идвала в България. Това трябва да го поправя, затова давам и интервю на българска телевизия. Не обичам да мисля какво би казал баща ми в тази или в друга ситуация. Няма смисъл да се гадае на кафе. Затова няма да отговоря на този Ваш въпрос.
– Усещате ли тежест от това да носите известна фамилия?
– Не. Аз съм привилегирован човек, защото имам възможност да реализирам идеите си – занимавам се с фонда „Борис Немцов“, имам възможността да се срещам с много хора, с които никога нямаше да се срещна, ако нямах моята лична история. Това всичко за мен е много интересен живот. Друг е въпросът, че този живот е съпроводен с определени рискове, които зад граница, разбира се, са по-незначителни от тези в Русия. Избрах този път преди много години и няма да се върна от него, защото съм съгласна с Навални, че първо – трябва да спрем да се страхуваме, и второ – трябва да действаме. Ако не правим нищо – нищо няма и да се случи. Питахте за бъдещето – то наистина е мъгливо, но в тази ситуация няма бързи решения. Трябва да се правят правилни стъпки. По-лошото е, да не се прави нищо. В кръга на шегата на тази важна конференция бях попитана като „дъщеря на баща ми“ и аз се пошегувах, че това за мен остава за цял живот. Издадох и книга, която се казва: „Дъщеря на своя баща“ и през целия си живот аз ще остава дъщеря на баща си, въпреки че отдавна съм самостоятелен и независим човек. Това не ме обижда, това е факт.
