Две години след началото на руската агресия в Украйна специалният ни екип отново е в Буча - място превърнало се в символ на разрухата и унищожението.
Екипът ни предава на живо от улица Вокзална, откъдето войната буквално започна и която беше пълна с руска военна техника, разбита и изгорена.
Днес улицата е напълно възстановена и всяка една къща е построена наново. Улиците са чисти, инфраструктурата и сградите - възстановени. По този начин изглеждат целият Киев и регионът.
За справка бюджетът на Киев е 4 милиарда лева, а бюджетът на София – 2,5 милиарда лева. Населението на украинската столица е 3 милиона души, а на българската – 1,5 млн. души. Това значи, че на човек от населението бюджетът на Киев е малко по-нисък от този на София.
Не такава е картината в Източна Украйна. Харковска област тъне в разрушения и свидетелства за окупацията на руската армия. Голяма част от жителите на Харков са напуснали града, а крайните квартали са напълно обезлюдени.
Наташа продава домашно направените си пирожки на най-опасното място в Европа - до самата фронтова линия, в село Кившаривка, между руските позиции и атакувания украински град Купянск.
За да купим две пирожки, на екипа ни му бяха нужни бронежилетки и преминаване през няколко военни блок поста. Чудим се Наташа е тук и как живее.
„Как да живеем, тежко живеем. Войната на никой добро не е донесла. Тежко е, момчета, без работа, без заплата. Трудно е“, споделя тя.
Питаме я защо не е избягала:
„Къде, при кой, на кой му трябваме ние. Ето, аз виждате на колко съм години. Аз тук на никой не му трябвам, а камо ли там. Нямам роднини. В цяла Украйна нямам нито един роднина“, казва Наташа.
Единици хора като Наташа са останали в село Кившаривка - най-голямото село в Украйна преди войната. С впечатляващите си 20 000 жители, днес са останали няколко десетки. До тази точка на фронта стигаме с доброволци, които помагат на малкото останали цивилни тук.
Води ни Володимир, който отива да вземе от фронтовото село мъж, който има нужда от лечение. Володимир е доброволец. Той влиза в контактната зона на бойните действия всяка седмица. Млад човек от Харков, завършил медицина, анестезиолог, а след това специализирал информационни технологии. Преди войната работил в IT сектора, а днес работи за страната си.
Наташа и Сергей са решили да останат до последно в свирепо атакуваните от Русия населени места в източната част на Харковска област. Те ще са сред малкото хора, които ще посрещнат руснаците, ако успеят да превземат тази територия.
Но Харковска област има повече хора от всички други региони на страната, които вече са били под окупация. В северната част на областта в самото начало на войната преди две години руската армия успява да окупира село Циркуни при опита си да превземе град Харков. Украйна си връща това населено място при контраофанзивата през септември 2022 г.
Циркуни се намира между Русия и Харков. След седем месеца в окупация селото и жителите му още не могат да възстановят домовете си, икономиката е разрушена, хората са бедни. Доброволци осигуряват прехраната им на площада, където са струпани и ръждясват разбитите руски танкове, спрени от украинската армия по пътя им към Харков.
„Благодаря на добрите хора, които ни дават всичко това, даже не знам кои са. Добре живеем… Никъде не сме заминали и никъде няма да заминем“, разказва Александра, жител на село Циркуни.
Тя ни разказва за началото на войната.
„Беше ужасно, много страшно. Не мога да ви го опиша. Бяхме през цялото време в мазето, 75 дни сме стояли в мазето. Руснаците казаха не се притеснявайте, Владимир Владимирович ще ви сложи прозорци. Аз им казах, че не искам той да ги слага. Аз ги питам: Защо дойдохте? Ние сме освободители, казват. Питам ги: Кой освобождавате, ние живеем мирно, при нас всичко ни беше наред, нищо не ни липсваше. Кой освобождавате? Той ми каза: Ние ще ви покажем нацистите. Идва кучето ми и аз казвам: Това нацист ли е? Появява се котката и питам: Тя нацист ли е? Не е. И кой дойдохте да освобождавате? Той разговаря с мен и стреля между краката и аз му казах: Давай в челото, защо между краката? Нямам никакъв страх. Страхът ми вече изчезна“, допълва Александра.
Александра ни кани в дома си, за ни разкаже за живота в руска окупация. Това, което я крепи и ѝ помага да е благодарна, е вярата в Бог. Книгата ѝ с молитви и църковни канони е разкъсана от руски шрапнел в първия ден на войната. Осколка от освободителите разкъсва и книгата ѝ с Божиите закони, но тя не си позволява да изпитва омраза към нашествениците. Изпитва по-скоро съжаление.
„Бяха боряти, одмурти, едни такива малки с дръпнати очи. Не можеше да си представи човекът, че имаме вана. Там, където живеем да има вана. Нищо не откраднаха от мен. Крадоха където са по-заможните. Товариха ги на камиони. Одеяла, завивки, възглавници, дрехи - такива неща крадяха“, казва Александра.
Александра прекарва 75 дни в окупация в мазе.
„Тук седяхме, тук лежахме. Още първия ден щом дойдоха руснаците спряха тока, първо бяха свещите, а след това олио с фитил. Тук преседяхме 75 дни. Само излизахме навън за вода. Палихме огън навън, за да ни разрешат да сготвим някаква храна. Ние бързо готвим на огъня и сваляме храната тук и разделяхме на всички“, разказва тя.
В село Циркуни се виждат първите блокове на град Харков. В първите дни на войната точно от селото започнали да обстрелват блоковете в квартал „Северна Салтовка“.
А най-първият след Околовръстното е блок 96 на улица „Ужвий“. Руснаците го пробиват със снаряди и го правят негоден за живеене, както и една голяма част от останалите блокове в северната част на квартала.
От две години блок 96 е безлюден, но не съвсем. Има един жител, а ако броим и кучето му - двама.
„Вода нямаме. Асансьорът не работи. Какво да правя, никой не те гони. Аз тук съм роден и тука ще си умра. Нищо интересно не се случи“, казва Григорий, единственият жител на бл. 96.
Това, което Григорий намира за нищо интересно е, че 16-етажната му сграда е пробита с няколко 152-милиметрови снаряда, липсват цели части от нея, един от входовете на съседния блок е напълно разрушен, а целият квартал Северна Салтовка е негоден и обезлюден на 90%.
Григорий гледа нещата от положителната страна. Липсата на асансьор е движение. Той е господарят на целия 16-етажен блок. Той е човек с късмет, не защото разполага с цял 16-етажен блок, а защото снаряд удря и пробива блока на 50 см от неговия дом. Цялата сграда над неговия етаж е разглобена. Част от апартаментите са изгорели.
И докато всичко това се случва Григорий си седял в дома, заедно с кучето си и дори не отишъл в бомбоубежище. Не се страхува, точно като Александра от село Циркуни, чийто дом се вижда от терасата на Григорий. И двамата загубили страха. Тя - докато била в окупираната от Русия територия, а той - в последната крепост на Украйна.
Какви са нагласите на украинското общество относно армията, военната помощ и политическия елит – вижте тук:
Очаквайте специално интервю със съветника на Володимир Зеленски Михаил Подоляк следващата неделя в „120 минути“.
-
Светът 4 мин.Под тотално унищожение: Специалните пратеници на bTV се срещат с последните жители на Купянск -
Галерии 2 мин.На терен: Специалните пратеници на bTV Новините в Украйна (ГАЛЕРИЯ) -
120 минути 8 мин.Изюм е новата Буча: Специален репортаж на Стоян Георгиев и истории от фронта на Украйна -
120 минути 3 мин.Екип на bTV от полето на войната в Харков: Ежедневни бомбардировки, а децата учат в метрото
-
Светът 4 мин.Под тотално унищожение: Специалните пратеници на bTV се срещат с последните жители на Купянск -
Галерии 2 мин.На терен: Специалните пратеници на bTV Новините в Украйна (ГАЛЕРИЯ) -
120 минути 8 мин.Изюм е новата Буча: Специален репортаж на Стоян Георгиев и истории от фронта на Украйна -
120 минути 3 мин.Екип на bTV от полето на войната в Харков: Ежедневни бомбардировки, а децата учат в метрото
