Сензационна находка от Втората световна война, намерена от тракторист в силистренско село, разплита една лична история на екипажи от 1944 г. „Специалният репортаж“ на Стоян Георгиев разказва историята на винт от американски бомбардировач Б-24 "Либерейтър".
Село Поляна, Силистренска област 79 години по-късно.
Трактористът Калоян Костадинов от силистренското село Поляна къса плуга си в парче от най-забележителната история на военната авиация на света. Той открива в нивата винт от американски бомбардировач Б-24 „Либерейтър“, с два куршума от картечница на германски изтребител „Месершмит 109“. Сериен номер върху намерения винт води до разплитане на историята, случила се на 24 юни 1944 г. до най-малкия детайл, дори до личните истории на екипажите.
Те са част от същата бомбардировъчна група, която по-рано срива българската столица София със земята. Падат живи на българска земя. Чрез свои познати трактористът Костадинов се свързва с авиатора от Силистра Стоян Георгиев.
Пилот, инструктор и собственик на учебен център за пилоти в Силистра. Георгиев прави свое разследване и открива цялата история на екипажа, разпитите на авиаторите, показанията им и цялата информация за полета в американските архиви от Втората световна война, декласифицирани през 1973 година.
„Идеално е запазена заводската щампа на тази лопата от витло. „Хамилтън стандарт“ е производителят на тези витла. И серийният номер на лопатата, което мен честно казано ме удиви, понеже този детайл е лежал близо 80 години в земята. Боите са в много добро състояние. Има американска служба за изследване на събития, авиационни катастрофи на територията на България. Имат доста стройна организация, която е финансирана от съединените щати да се установят местата на катастрофи на самолети по време на Втората световна война. И така се попадна на историята на екипажа на този самолет. Установи се, че това е самолет Б-24 „Либерейтър“, който е излетял на 24 юни 1944 г.“, каза Стоян Георгиев, авиатор.
Като част от екипа за студени разследвания на самолетни катастрофи проф. д-р Станимир Станев повече от 20 години участва в издирването на изчезнали американски пилоти, свалени над България. Изследвал цялата история на екипажа след катастрофата.
„Една голяма група американски бомбардировачи от 450-та бомбардировъчна група на 15-та въздушна армия. Бомбардирали са Плоещ, където са били петролните рафинерии, които са снабдявали германците с горива. След като си хвърлят бомбите, един от самолетите с пилот лейтенант, по нашему подпоручик Хенри Ван Поперинг, е атакуван от немски и румънски изтребители“, казва проф. Станимир Станев.
Атаката срещу „Либерейтър“-а е извършена от едни от най-великите асове в историята на авиацията.
„Там е била разположена най-елитната немска изтребителна ескадрила – 52-ра ескадра. Там са летели най-известните немски асове от Втората световна война. Ерих Хартман, Герхард Бархорн и други. Те са били наистина асове на асовете. Ерих Хартман е постигнал най-високия резултат по време на цялата история на човечеството – 352 свалени самолета свалени“, разказа Георгиев.
„Самолетът е бил атакуван от много остър ъгъл. Ето ги отворите, те са два отвора. Тук има вход, има и изход. А тук има само вход. Тоест боеприпаса е заседнал вътре в лопатата“, казва авиаторът.
„Ударен е и пада на българска територия между селата Поляна и Нова попина между Русе и Силистра. 10 души екипаж, скачат 6-ма, кацат на нашия бряг, а четирима в Румъния и там стават пленници. Веднага са заловени и шестимата. Единият от тях е ранен – този Грубер. Пада в Дунава – пада в Дунава и нашите военни го изваждат оттам. Всъщност го спасяват от удавяне“, казва проф. Станев.
В американските военни архиви четем сведенията на самият бомбардиер Роберт Грубер, паднал в Дунав, които той дава след като се прибира в САЩ. Там става ясно, че е бил спасен от българските военни. Бил излекуван в Русе, а след това се прибира жив и здрав в Америка.
На снимка, направена през 1944 г. в Русе се вижда Грубер, усмихнат в болница в крайдунавския град, заедно със свои сънародници. Въпреки че участват в разрушаването на българската столица, военните на Царство България се отнасят към военнопленниците хуманно, по всички правила на водене на цивилизована война.
„Те става военнопленници в България. Най-напред ги държат в русенския казармен затвор от 24 до към 10 юли 1944 г. И на 10 юли с влак ги докарват в Шумен. Там няма случай на някой, който да е бил жестоко малтретиран, да е ранен. Познавам много добре историята на този лагер, даже имаме една книга, която написахме с един американец, на когото баща му е бил в лагер. Различно е било. Все пак имайте предвид, че войната си е война. Все пак имайте предвид, че идват – изсипват ти бомби над града и ти ще ги … еми някой приклад, някой шамар – това да“, казва проф. Станев.
Интересен е фактът, че след 9 септември съветската власт, заедно с американците правят опит да обвинят властите на Царска България за военни престъпления. Сведенията на всеки, дори оплакал се от лоша храна, се възприемало като военно престъпление.
В крайна сметка спасеният от удавяне Дунав бомбардир Роберт Грубер е излекуван в Русе, връща се в Америка и умира от старост на 15 ноември 1984 г. В градчето, където живее – е бил герой, за когото се знаело, че е оцелял след като самолетът му е свален над България. По повод кончината му, в местния вестник е отбелязан инцидента в България, за който всички местни знаели.
