България, НАТО и войните. Ексклузивно пред bTV говори постоянният представител на САЩ в Алианса посланик Джулиан Смит след края на посещението си у нас.
Знаете ли, че когато България се присъедини към НАТО през 2004 г., дипломатите нарекоха това разширяване "Големия взрив". Почти 20 години по-късно, може ли да кажете, че българската армия е достатъчно голяма и способна в случай на взрив около нас?
Както САЩ, така и НАТО високо ценят многобройните заслуги и принос на България към Алианса. България предоставя на Алианса една уникална перспектива за Черноморския регион, давайки ни важен поглед за това, което се случва в Украйна, също така и насоки за това как да засилим нашата бдителност в региона. Същевременно България прави инвестиции в своите отбранителни способности, за да отговори на целта от 2%. Целта на НАТО е всяка държава членка да инвестира 2% от БВП за отбрана. Благодарни сме на решимостта на България да постигне тази цел. Също така трябва да спомена, че сме изключително благодарни на България за това, което прави за Украйна. Докато войната се вихри на украинска територия, българите са невероятно щедри към украинските бежанци, България предоставя хуманитарна и икономическа помощ, както и важна помощ за сигурността.
Казвайки това, не направи ли десетилетната европейска политика на съкращаване на средствата за отбрана Европа прекалено зависима основно от САЩ?
САЩ винаги са отбелязвали важността на споделената отговорност. Всъщност още през втората половина на 70-те и 80-те години от миналия век САЩ настояват всички държави членки на Алианса да инвестират в собствената си отбрана, за да може НАТО да има колективната способност да отговори на редицата предизвикателства, било то в момента или в бъдеще. Действително в края на Студената война се наблюдава спад в разходите за отбрана и сигурност в Европа, но важното е, че от 2014 г. насам всички държави членки се ангажират да достигнат целта от 2% за отбрана, която споменах. Очакванията ни са, че през следващата година близо 2/3 от държавите членки ще са достигнали тази цел от 2%. Това би бил значителен обрат в сравнение с предишното десетилетие, когато само три или четири държави членки достигаха този процент. Така че от наша гледна точка считаме, че тенденциите се движат в правилната посока и в крайна сметка ще постигнем заложената цел и всеки член на алианса ще инвестира в своята отбранителна способност, правейки Алианса по-способен.
На Украйна ѝ предстои дълга война. Готови ли са западните съюзници от НАТО за продължителна война след като контра-офанзивата на украинската армия не се разви според очакванията?
Президентът Байдън изнесе извънредно важна реч вчера вечерта, в която бе отправено изключително важно обръщение към украинския народ, но също и към президента Путин, а именно - "САЩ са готови да подкрепят Украйна, колкото е необходимо".
Имаме капацитета да го направим дори и предоставяйки подкрепа на нашите приятели от Израел при тези ужасяващи терористични нападения. Задължени сме да го направим. Интересно, но и същевременно обнадеждаващо, е че толкова много наши партньори и съюзници по света продължават да изпращат същото послание. Никой не си извръща главата, никой не е разконцентриран, на което всъщност е разчитал Путин. Предполагал е, че трансатлантическите партньори ще загубят интерес към Украйна. Никой не е изгубил интерес и все така сме ясно фокусирани върху предоставянето на нужната помощ на украинския народ.
В същото време, вие добре знаете посланик Смит, че дългата война изисква въздушна отбрана повече от всичко. Мислите ли, че стратегията на Европа да изпраща своите стари оръжия в Украйна трябва да се промени?
Не става дума единствено и само за съюзниците от НАТО. Има група от 50 страни от целия свят, които се срещат ежемесечно, част от формата "Рамщайн" или Контактната групата за предоставяне на отбранителна помощ на Украйна (UDSG). Всеки месец тези 50 държави се събират, за да разберат по-добре какво е необходимо за украинската армия. В последно време фокусът е върху два фронта; на първо място противовъздушната отбрана, както споменахте, но и с боеприпасите. Нуждата от боеприпаси е огромна. По време на последната среща, която се състоя преди няколко дни, много страни направиха допълнителни предложения за предоставяне на помощ. Вярваме, че украинците ще получат нужните им активи за въздушна отбрана. Това е от значение поради няколко причини: важно е не само за тяхната войска, която води война на бойното поле, но е от значение и за градовете им, тъй като наближава зимата и знаем, че Русия много често предприема атаки срещи критичната инфраструктура, за да хвърли Украйна в мрак и студ през зимата. Това е причината за искането за противовъздушна отбрана. Да не забравяме и за зърното. Откакто Русия се оттегли от Черноморската зърнена инициатива, която беше толкова важна, руснаците започнаха да атакуват зърнените хранилища. Така че противовъздушната отбрана в момента е приоритет за нашите приятели от Украйна поради изброените причини. Чудесно е да видим всички тези държави от целия свят да се обединяват и да намират допълнителни форми на подкрепа.
Когато Русия нападна Украйна миналата година, Черно море не изглеждаше като потенциално бойно поле, но сега то е такова. Мислите, че новият маршрут за износ на украинско зърно през териториалните води на Румъния и близо до българското крайбрежие е безопасен?
Искаме зърното да се изнесе от Украйна поради ред причини. Необходимо е за хората от региона, но по-важното е, че зърното е нужно на хората по света, които силно разчитат на този внос. Основният ни приоритет бе да заработи отново Черноморската зърнена инициатива. За съжаление руснаците не проявяват интерес. Оценяваме усилията на Турция да я възобнови. Тъй като това не се случва, се фокусираме върху други транспортни пътни и железопътни коридори и допълнителни маршрути през Дунава и Черно море. Разглеждаме всеки възможен сценарий. Зърното трябва да бъде изнесено, украинците разчитат да го продадат на световните пазари. Но това трябва да стане по един безопасен начин за тези, които ще са ангажирани с транспортирането. Този въпрос е във фокуса на всички, не само НАТО, но и трансатлантическите ни партньори. Всички ние работим заедно, за да намерим решение. При вземането на решение за транспортирането на украинското зърно по път, релси или вода ще бъдат взети всички мерки за безопасност, за да сме сигурни, че тези коридори са защитени.
В този смисъл, след като Румъния и България не разполагат с големи военноморски сили, дискутирали ли сте военни конвои на НАТО да охраняват търговските доставки от Украйна по море?
Засега не сме обсъждали такава възможност поради очевидни причини. На този етап е трудно да си представим НАТО-ски плавателни съдове да навлизат в Черно море в сегашната ситуация. Това което сме направили е да обмислим начини да работим заедно с търговските превозвачи, както и възможността да се използват и железопътни коридори. По отношение на НАТО и военноморските сили, насочили сме нашето внимание върху Черно море напоследък, за да усилим бдителността и да се уверим, че с времето нашите съюзници ще засилят способностите си. Оценяваме усилията на държавите членки на НАТО да разработват по-добри способности за военноморските си сили. Отново е видна важността на спазването на ангажимента за инвестиране на 2% от БВП за отбрана. Нужни са средства, за да се придобият способности и капацитет дългосрочно. С нетърпение очакваме съвместната ни работа с България по линия на модернизацията на армията – придобиване на самолети F-16, надяваме се, че скоро ще ги получите, обсъждат се и други способности. Напълно подкрепяме модернизацията на българската армия.
Накрая, в България повечето гласоподаватели избраха партии, които в момента подкрепят Украйна. Но също така имаме президент, който е и главнокомандващ на армията, които ги нарече "войнолюбци". Бихте казали, че България в момента е надежден и силен партньор в Алианса в момента?
Напълно. В София проведох чудесни срещи през последните два дни. Успях да се срещна с високопоставени правителствени представители и министри, както и с министър-председателя и с президента и обсъдихме общите предизвикателства. Посланието ни е ясно - подкрепяме всички усилия на България за модернизация на нейните въоръжени сили.
Що се отнася до това кой е войнолюбец, считам че отговорът е очевиден. Очевидно е, че президентът Путин води тази агресивна война в Украйна. Той започна войната преди година и половина и той е този, който може да я спре още утре, ако иска.