Нощта била хладна и тъмна. В ранните часове на 10 март 1943 г. хиляди български евреи били събрани на площада в Пловдив, за да бъдат качени на влаковете към лагерите на смъртта – млади и стари, жени и деца.

Междувременно, в царския дворец в София се получила телеграма, подписана до митрополит Кирил, който казвал на царя, че ако тези хора бъдат изпратени в лагерите „Аз ще легна на релсите пред заминаващия влак“. Тази смела постъпка дала началото на спасяването на българските евреи, а митрополит Кирил след по-малко от десетилетие станал патриарх Кирил.

Защото няма нищо по-християнско от милосърдието и емпатията. Да спасиш някого в беда е най-висшата форма на милосърдие. Така постъпва и онзи млад, черноок поет през 1896 г., слушайки потресаващите истории на избягалите арменци в кръчмата до гарата в Стралджа. Неговото име било Пейо Яворов, а стихотворението му, което ще изучава всяко българско и всяко арменско дете за вечни времена, се ражда от таланта му, но и от доброто му сърце.

Защото няма ли добри хора, тъмната страна от човешката природа ще вземе превес и ще превърне дома ни, страната ни, света ни в едно различно и жестоко място. Българите обаче никога не са допускали и няма да допуснат това.

На хоризонта се задават избори за Европейски парламент. Един от основните и характерни страхове е свързан с възход на популистите. За да се случи това, те се нуждаят от хранителна среда, която да постави във фокуса на общественото внимание теми, които са разделящи и поляризиращи. Теми, които да подхранват нашите страхове. Именно такава тема е миграцията. Не трябва да се съмняваме, че тя ще е в центъра на политическите кампании в Германия, приела милиони мигранти.

Или в Белгия, или в Швеция, която води класациите по убийства от улични банди. „Ние се провалихме в тяхната интеграция“, възкликна шведският министър-председател Магдалена Андерсон през 2022 г. след поредните сблъсъци между полицията и жители на мигрантските квартали. Не се съмнявайте, че в тези държави политическите кампании ще са доста напрегнати, защото там реален проблем с мигрантите има.

Но тук, в България? Помислете отново. Защо при положение, че имаме толкова много проблеми за решаване, трябва да търсим проблем, който не съществува? И то в годината, когато мигрантският натиск към нашите граници намаля драстично? И при положение, че 95% от преминалите не искат да останат тук? Какво са ни направили малцината, които искат да останат в България, за да допускаме някой да насъсква децата ни по социалните мрежи? В София няма лампи по улиците, тъмно е като в рог, тротоари няма, а ние тръгнахме да веем знамена на отдавна забравени символи.

Ако някой политически стратег е излъгал някоя партия, че това ще увеличи изборния ѝ резултат, трябва веднага да бъде освободен или пратен да сподели „ценното си експертно знание“ някъде другаде. Защото ние помним всички клети опити на различни политици да бутат жени по границите, да провокират сблъсъци – опити, които ги изхвърлиха в тъмния килер на политическата история. С тези глупости и избягването на реалните проблеми някои хора са се запътили именно натам.

Защото тази тема, която в момента се опитвате да повдигнете – българското общество е достатъчно мъдро, опитно и толерантно, за да се върже на толкова познати и изтъркани провокации. Това не може да се случи в страната на патриарх Кирил, на Пейо Яворов, и в града, в който джамията, синагогата и църквата се намират в „триъгълник на толерантността“. Все неща, с които толкова много всички се гордеем.