Има един случай, който се разказва от години като анекдот, но звучи реалистично с оглед на чувството за хумор на някои от участниците.
Преди решаващ мач на Златното ни футболно поколение, в съблекалнята разбора си приключват треньора-стратег с думите: „Хайде, днес излизаме 4:4:3“. Реакцията сред футболистите била логична: „Старши, ама това прави 12 души, а ние сме 11“. При тази забележка, треньорът погледнал невъзмутимо и отговорил „Абе, ние да играем ли сме дошли, или да се броим?!“.
Сетих се за тази история покрай събитията от политическия терен през седмицата. Тръгнали да делят постове и регулатори, политическите играчи извадиха пред обществото истинските мотиви за разклащането на своята „сглобка“.
Уж да играят, но тръгнаха да делят първо външната политика. Този скандал преля в предложение за меморандум, което да дели постове и отговорност в съотношение 50:50 – система, която не се хареса на третия играч, който усети, че може да изпадне от цялата схема и напразно варил турско конституционно кафе в джезве, докато го боли глава от магнитни и магнитски бури.
Нестинари върху евроатлантически въглени, продължават да ходят с маски на кукери.
Битката за власт изглежда толкова ожесточена, че през следващите седмици обществото нищо чудно да научи какво всъщност работят в КЗК, КФН, КЗП и още други организации, които за повечето хора са просто абревиатури.
Но за управляващите политици явно не са. Те са власт върху бизнеса и икономиката. Всяка система си има своите „Нотариуси“ – хора външни за нея, но пълни с инструменти да я манипулират в полза на този, който те е назначил.
Покрай цялата история с Мартин-Нотариуса най-обидното е, че той дори не е нотариус. Обидно е за нотариусите, обидно е за правосъдието, обидно е за обществото – поне човек с образование да беше, а той може и висше образование да няма, но ги строявал в две редици и дори кафяви статии поръчвал срещу неудобните – от онези, които толкова пъти съм чел за себе си или за мои колеги.
Сега основният въпрос е: Ще се разберат ли как да разделят властта така, че да има за всички? Ако е така – ще има за тях, но няма да има за обществото. А идеята е да спечели обществото, а не те – партиите.
Събитията в момента са много полезни – те разкриват много от механиката на властта и тяхната система – „четири-четири-три“. Абе, вие сте дошли политика да правите или да се броите?
Старши, кажи им!
