Как се възпитава народ, попитали веднъж Атанас Буров. Само с лични примери, отговорил политикът банкер. „В живота преуспяват само тези, които са добре възпитани. Тези, които знаят правилата на играта на този живот.

А тези правила се свеждат към едно: бъди учтив, бъди внимателен, бъди усмихнат. В живота навъсените, мрачните мъже нямат успех, нито пък са щастливи с нещо. Те са нещастници“.

Коментар на водещия: Власт, но на какви цени?

Започнах с този цитат на Атанас Буров от книгата на журналиста Михаил Топалов-Памукчиев, за да насоча вниманието ви към една от основните причини за колелото, в което се въртим от години. А това е сбърканата представа за лидерството и успеха.

Бабаитлъкът, а не откритостта, навъсената посредственост и шикалкавенето без синхрон между думи и дела отдавна се превърнаха в символ на стремежа към власт. Още от миналото, когато навъсен поглед те посрещаше и изпращаше от магазина, общината, касите, където си плащахме сметките, таксито.

Коментар на водещия: Троянски коне и Шенген за начинаещи

Дори и когато даваш парите си на някого често трябва да се чувстваш виновен. Уж си плащаш, но някак си така се извъртаха нещата, че се чувстваш като наказан от някаква по-висша инстанция като „Съда на страшния магазин“.

Ако приемем, че политиката е отражение на колективния ни манталитет, тази традиционна навъсеност непрекъснато се мултиплицира в политическото битие. Гледат ни строго от екрана, случайно някой да не си помисли, че не са истински мъже. Говорят бавно, с метафори, намеци, обиди, съскат, заплашват се и изпадат в истерии. Да си възпитан и да се усмихваш често се приема като израз на слабост.

Коментар на водещия: Всеки един ден. За цял живот

Намръщеният винаги излъчва песимизъм, а черногледството спъва всяка надежда за промяна в положителна посока. Забележете - надежда. Кой дава надежда в момента на обществото? Намръщените ли? Не, те излъчват характерния бабаитлък, който не може и не може да си отиде от нашите географски ширини, далеч преди времето на Буров. Обществото няма нови герои, поляризирано е, а в ерата на социалните мрежи масовото виртуално озъбване може да събори всеки авторитет и да разсее всяка истина, макар и пълен с правописни грешки. 

Така намръщените хора тотално падат в плен на намръщените политици. Мръщим се и се поглеждаме в огледалото и хоп - виждаме парламента, реалността.

Коментар на водещия: По българския път

Когато по света правят политическа кампания, опонентите се нападат, но когато трябва се смеят с обществото, или плачат с народа си, или се опитват да го заразят с ентусиазъм, който може да се окаже фалшив, но поне се опитват. Тук преобладават все същите кисели физиономии, на които изобщо не им пука как звучат думите им, дали ще бъдат разбрани. На всичкото отгоре, дори и това, което изричат коренно се разминава с действията им. Разпределят властта като стара баница на фона на топящото се доверие.

„Една религия престава да привлича народа, когато много вземе да се обяснява. И в любовта е така — който дълго се обяснява, не върши много работа. Върши работа оня, който действува дръзко и смело“, казва още Буров.

Коментар на водещия: Времето на големия шум

Но ако си припомним как завършва животът му, ще стигнем до отговора дали е бил прав. Спорно е. Дали пък не сме обречени на вечно битуване в „Съда на страшния магазин“?