Въпреки по-евтините суровини, сметките ни не са по-ниски от миналата година, цените в магазина не са по-ниски от миналата година, нито пък в заведенията е по-евтино от миналата година.
Въпреки че инфлацията спада за пети пореден месец, огромният спад в цената на газа, евтината електроенергия, сметките са все така високи – и на парното, и за потребителите на газ. Не само това, но цените на храни и услуги продължават да се покачват.
Какво се случва в България? Един от големите въпроси в момента е на какво се дължи това. Aко попитате правителството, най-вероятният отговор ще бъде нещо от сорта, че стандартът, заплатите и пенсиите са се вдигнали в последните 12-18 месеца и затова е нормално повечето пари в обращение да компенсират по-високите цени на всичко. Често управляващите казват, че българската икономика е в добра кондиция.
Но защо ние не го усещаме? Първо, защото инфлацията изяде увеличението на доходите преди изобщо да го усетим. Ниските доходи станаха още по-ниски на фона на по-високите цени. Когато всичко е по-скъпо, можем да кажем, че стандартът ни е същият като преди само, че плащаме и получаваме по-големи суми. Мнозина пък биха казали, че живеят по-зле, защото за много наши сънародници увеличение на доходите изобщо не се случи, което прави инфлационният удар още по-силен върху тях и техните семейства.
Влизаш в магазина и с изненада установяваш, че цените изобщо не са това, което бяха не само преди няколко месеца, но и преди седмица. Колбаси се продават за по 50-60 лева килограма, дезодоранти за по 12, а масово производители намаляват грамажа и слагат още по-високи цени. В аптеките картината е сходна - лекарства и добавки имат различни цени всеки месец. В ресторантите се стига дотам, че освен високите цени, започнаха да цакат клиентите си с бутилки минерална вода, които струват по 7-8 лева.
Друг фактор за нашето неразбиране, когато слушаме от политиците колко добре се развивала българската икономика, е огромното забавяне между падането на борсовите цени на петрол, газ, транспорт, горива и начина, по който това се отразява на цените на стоки и услуги за нас - крайните потребители. Това е рай за спекулата, като черта от българската народопсихология - да вдигам цените, защото сега е моментът да направя пари. Картели, договорки, липса на контрол.
Много трудно някой може да ни обясни в момента какви са тези сметки за ток, газ и парно при толкова ниски цени на енергията на световните борси. Обяснението, което чуваме е, че газохранилището в Чирен било захранено с газ на много по-високи цени, но най-странното е, че това обяснение вече се търкаля повече от година и вече не може да служи като оправдание.
Топлофикациите дават сходно обяснение – натрупали големи загуби в миналото, затова въпреки по-ниските разходи покривали дупки. Но означава ли това, че ние ще покриваме тези загуби десетилетия напред?
Струва ми се, че в момента, залисани в разпределение на постове, позиции, регулатори, имотни сделки, прегръдки и ритане по кокалчетата, партньорите в коалицията не разбират, че подценяването на тези усещания в обществото може да се превърне в реалната причина за спадащата им популярност.
Защото цената на властта не е свързана само с геополитика, договорки и компромиси, а и с доста по-прозаични неща като цените в магазина.
