Започнахме 2024 г. с много надежда, че всичко лошо остана в старата година. Уви, тази толкова човешка и нормална вяра е характерна за всяко ново начало.
В личен план много от нас ще се опитат да изоставят вредни навици, да променят нещо в живота си, да започнат на чисто, да сменят средата или начина си на живот, работата или да сбъднат своя мечта, да се преборят с проблем. От сърце ви желая успех.
И друг път съм ви споделял, че колкото и да са сложни и натоварени с теория, икономика, история - отношенията между държавите са като отношенията между хората. Не само защото държавите са изградени от обществата, а обществата от хора, а защото хора управляват отношенията между държавите.
2024 г. ще е годината с най-много избори в човешката история. До урните са призовани да отидат над 4 милиарда души в 76 държави - повече от половината население на Земята. Разбира се, някои от тези избори ще са на места, където резултатите са ясни и без гласоподавателите да трябва да се разкарват до урните, но на други места те ще определят посоката на света.
Ще се разделим ли още повече на лагери? Ще се върне ли Тръмп в САЩ? Какво влияние ще има това върху войната в Украйна? Ще станат ли изборите за Европейски парламент предвестник за възхода на популисти и крайно десни? Това ще са въпросите, отговорите на които ще търсим през тази година.
В България през 2024 г. надали ще станем свидетели на някаква генерална промяна. С тенденцията думата "некоалиция" да отпадне от политическия речник, защото тя вече губи своя смисъл.
На всички е ясно, че както и да се самонаричат, управляващите в момента са в реална коалиция на консумиране на властта на квотен принцип. Това особено силно ще проличи при избора на ръководители на регулаторите. На лексикално ниво те смекчават тона едни срещу други, което означава, че ситуацията ги устройва.
Устройва ли го обаче българското общество?
Отговорът на този въпрос преминава през икономическите показатели на страната. При липсата на финансови сътресения и намаляваща инфлация, потенциалът за масово недоволство ще е нисък, дори и при безпринципни политически действия на моменти.
При влошаване на финансовото състояние, продиктувано от вътрешни и външни фактори, рискът за управляващите ще расте. В този момент цените на енергоносителите са ниски, на петрола също. Инфлацията спада бавно и въпреки че се задържа високо, ще спре да се покачва. Големият риск е властта толкова да се услади на партиите от "сглобката", че да направят нещо, което да ядоса всички.
От друга страна се очаква и намаляване на напрежението по разделителната линия Русия-Украйна, защото войната там навлезе във фаза на застой, а в европейското обществено мнение се наблюдава умора от темата.
Това работи в интерес на Русия и ще бъде използвано максимално от Москва, но ще удари електоралният потенциал на популистите из Европа, които все по-трудно ще разчитат на радикализацията и разделящите обществата линии. Без перфектната буря от финансови сътресения и нов етап на геополитическите разделения, те няма да вървят нагоре.
В този смисъл, аз съм скептичен към хипотезата за възход на популизма в Европа. Не и през тази година. Не и на тези избори.
Затова нека не бързаме да отписваме Европа. Не и през 2024 година.
Разбира се, при толкова натрупано напрежение в различни точки на света никой не може да прогнозира при серия от случайни и несвързани едно с друго събития, какво може да последва.
Ако хутите в Йемен продължат да застрашават морския трафик от Европа към Азия, това ще покачи разходите за транспорт и цените на повечето стоки. Ако Израел нахлуе в Ливан, това ще отвори още един фронт в Близкия изток и ще създаде потенциал за още по-силно пропадане по спиралата на насилие и смърт. Всичко това е хипотетично. 2024 г. ще е важна и ключова година, но да я наричаме - съдбоносна? Не, не и тази година.
