Дами и господа,
от години слушаме за нуждата от съдебна реформа. Но вие знаете, че има много голяма разлика от един закон, написан на хартия и начинът, по който той рефлектира върху народопсихологията и душите ни. През седмицата, в "Тази сутрин" видяхме на живо, в ефир, истинското състояние на противоборството между духа и законите в България.
 
Семейство с три деца, което от седмици алармира, че строеж на поредната кооперация в историческия център на Пловдив, опасно близо до техния дом, подкопава основите на къщата им. В крайна сметка семейството трябваше да напусне дома си за неопределено време.

Защото очаквано, се срути подпорна стена. Обяснението на властите - на живо в ефира на bTV - "още миналата седмица били направили комисия по 195 от ЗУТ". Знам, че това не ви говори нищо, не би и трябвало, освен ако не сме юристи, но така, без да имат абсолютно никаква вина, едно семейство остава за неопределен период от време "евакуирано от дома си". 

Искате законност и спазване на правилата? - "член 195 от ЗУТ". По-спокойни ли сте сега? Строят поредната кооперация във вашия град, прекалено близо до вашия дом? Добре, няма проблем! "Член 195 от ЗУТ"!

Същото е и със съдебната реформа. Искате справедливост, защото усещате, че висши фактори в съдебната система са на хранилка сред политици и бандити? Ето ви нови чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗСВ, чл. 126 от ПРБ. Готово! Не го ли усещате? Съд и прокуратура вече работят в полза на обществото.

Искате да спрем гонките и убийците на пътя? Имаме рецепта - чл. 66 от НК, чл. 116 от НПК. 

Искате да имаме справедливи и работещи регулатори, които ни пазят от монополите? Време е за чл.4 от ЗЗК.

Искате онколекарствата да не се продават на едни болници на една цена, а на други - 28 пъти по-скъпо, като и в двата случая да е за наша сметка - я да пипнем ЗЗО и ЗОП, след като ги бяхме пипнали, но ни хванаха.

Taка всеки пипа някакъв член, за да остане беззаконието  все същото. Защото, както казва Стоян Михайловски, промените в законите не докарват промени в духовете, а точно обратното - "промяната в духа на едно общество води до промяна в законите".

Ами ако всички тези закони, които се променят толкова често започнат да се прилагат? Кой ги прилага в момента? Как се прилаат? Как се контролира тяхното прилагане?

Ако за нас е нормално "да даваме, за да получим", поведението на чиновници, регулатори, законодатели ще е все такова. Ако няма кой да ги накаже, ще ни въртят в членове и алинеи докато се срутват основите на замисъла на всеки закон, всеки член и всяка алинея.

Ако мислим на кого да дадем подкуп, за да уреди сина или дъщерята на работа, колко процента да обещаем, за да спечелим обществена поръчка, как да платим изпита, към кого да се присламчим, текстовете губят значение.

Нетърпимостта към корупцията трябва да е от тези, които са склонни да дадат, а не от тези, които взимат. Те вече са корумпирани. "Човек, затънал в пороци, не може да бъде свободен човек", казва още Михайловски. И точно заради това е толкова важно как и от кого се прилагат законите.

Защото проблемът, с който се сблъскваме всеки ден, във всяка сфера, все по-видимо говори, че не може да се спазва някаква норма, за следването на която не следи никой. Ако този проблем е поколенчески, става въпрос за превъзпитание, което може да е плод на дългогодишно усилие, при което децата ни, или децата на децата ни някой ден да си кажат - абе не е нормално да искам да съм лекар и да трябва да плащам подкуп на някакъв, който трябва да ми уреди специализация. Или не е нормално, някой да кара пиян и да му искам пари, за да го пусна, защото може да убие някого и после това да тежи на моята съвест.

Но преди това трябва да видим не поредният текст, а прилагането на закона. Дотогава представата ни за правосъдие ще е все такава - от алинея на алинея и...

Вие сте със 120 минути. Аз съм СИ. Добре дошли.