Безспорно двете събития, които приковаха погледа на света през седмицата бяха посещенията на китайския лидер Си Дзинпин в Москва и изненадващата визита на японския премиер Фумио Кишида в Киев. Те съвпаднаха по време, но изпратиха коренно различни сигнали за все по-сложните отношения, които произтичат от войната в Украйна във всяка точка на света.
Няколко седмици след руското нахлуване в Украйна, Япония беше сред първите държави, които откликнаха положително на молбата за военно-техническа помощ от Киев. Това сложи край на 73-годишната политика на ненамеса във военни конфликти на Токио, датираща от края на Втората световна война. Преди година Япония беше сред първите държави, които се присъединиха към европейските и американските санкции. Но това има своите причини, аргументиращи поведението на Токио в момента.
Япония и Русия водят десетилетен спор за архипелага около остров Хокайдо в Охотско море, наричан от руснаците Курилските острови. Япония видя в нарушаването на териториалната цялост на Украйна прецедент, който застрашава собствените й граници, в контекста на съществуващ териториален спор с Москва. От друга страна, Япония и Китай имат подобен нерешен спор за остров Сенкаку, който е администриран от Токио, но към него има китайска претенция.
Към това можем да добавим и традиционното притеснение от Северна Корея. Ким Чен Ир може да има само двама приятели, но техните имена са Си и Владимир. В момента Пхенян е една от няколкото държави, които подкрепят военно Русия с доставки на муниции.
Представата на Китай за мира в Украйна до голяма степен прилича на представата на Китайската комунистическа партия за света днес - срещу хегемонията на една сила, многополюсен свят на решения, които вземат управляващите елити, а не обществата. Какво искат украинците в момента, за Пекин няма особено значение. Нито пък какво искат руснаците. Китай не разговаря с общества, а с онези лидери, които умеят да ги ръководят - с твърда ръка и по категоричен начин.
Като сунитска Саудитска Арабия и шийтски Иран, съперниците представляващи центровете на двата клона в исляма. Фактът, че те възстановиха дипломатическите си отношения след китайска медиация, е много показателен за големите размествания на глобално ниво. Това е първата дипломатическа инициатива и пробив от такъв мащаб, който се случва без американско посредничество в последния половин век, което поставя въпроса за силно увеличаващото се китайско и съответно намаляващото американско влияние в региона на Близкия Изток.
"Наблюдаваме промени, които се случват в света за първи път от 100 години. И ние двамата ще ги движим напред.", каза Си Дзинпин на Путин при заминаване от Москва. Последва пожеланието - "Пази се, приятелю!".
Но въпреки тези думи, не си правете илюзии, че Си приема Путин като равностоен партньор. От началото на войната в Украйна преди 13 месеца, руската зависимост от китайските пазари расте. Вече 30% от руския износ и 40% от руския внос за изцяло зависими от Китай. И като всеки лидер в силна позиция Си Дзинпин, следва собствената си стратегия и интереси.
Достатъчно е да прочетем как китайската преса тълкува посещението на Си в Москва, за да разберем, че в погледа на Пекин към Москва вече има нещо доминиращо. Китайската финансова и военна мощ е несиметрично по-голяма от руската, а икономиката на Китай вече е точно десет пъти по-голяма от тази на Русия. За Китай Русия е партньор, който трябва да бъде подкрепян, но в рамките на определени граници, а руската зависимост от Китай да бъде консумирана в посока на нарастващо китайско влияние, а не обратното.
На този фон, само след няколко дни, Индия официално ще бъде обявена за първата страна по население в света. Всеки трети човек на земного кълбо, е или китаец, или индиец. Именно от посещение в Делхи, японският премиер кацна в Киев през седмицата. Индия и Япония правят все по-често съвместни военни учения, което прави динамиката в региона още по-заплетена. Динамика, основаваща се на общи страхове и опасения от нарастващото влияние на Китай, което войната в Украйна не спира да подхранва.
