В нашата гора царят на животните не е лъв. Очевидно не е и вълк. Защото Вълка остана без бърлога, въпреки загрижеността на Държавно ловно стопанство „Искър“ за добруването и комфорта на бременните кошути. Да е джунгла, има закони – „Законите на джунглата“, но в „Българския лес“ цари безвремието и правилата се бият с правилата. „Вълчата бърлога“ до язовира започна да се бута, защото е абсолютно незаконен строеж. Съдът на България реши, общината на София започна да изпълнява и ето ви парадокс.

Пред очите на цялата гора – животни и хора, общината реже катинар и мести пикап, поставен там, за да пречи. На оградата заповед на Ловното стопанство, подчинено на Министерството на земеделието за ограничаване на достъпа на механизираната техника, за да не бъдат притеснени бременните кошути. Кой ги е забременил обаче и в кой месец са, никой не уточнява... Министър Вътев също мълчи – бил наказал директора, но с какво и как, не става ясно. Повтарям – наказал, а не освободил. Явно и той е жалостив човек, пази кошутите от произвола на администрацията. 

По документи сградата не била за живеене на хора или вълци, а за „аклиматизация на дива свиня“. Тук съм абсолютно сериозен – това пише в официалните документи. Другата сграда била помощна, за да се подпомага процесът и дивата свиня да не бъде притеснявана, докато се аклиматизира. Тоест, ето ви един вероятен отговор – царят на животните в „Българския лес“ е дивата свиня, защото дори и вълците ѝ строят специални сгради за аклиматизация в близост до язовири, правят и барбекю, а дори може да получи и басейн.

Тежка е била аклиматизацията на директорката на агенция „Митници“. Тя беше арестувана през седмицата, като първоначално не стана ясно от кого. МВР нямало отношение към този арест. Май я арестувала новата полузакрита, полуреформирана антикорупционна комисия, но това още повече заплете мистерията, защото тя работи по нови правила със стари членове.
Изведнъж някой спусна в гората името на някакъв контрабандист, който бил познат на властите от 30 години и в храсталаците настъпи истинско оживление.

Записукаха птички – Паскал, Паскал. Но от него следа нямаше. Това не попречи хектопаскалите в гората да се повишат и дори мечката се притесни, че бременните кошути ще родят от напрежение. 

„Горската ни приказка“ се оказва „Ферма за животни“. Книгата на Оруел описва сякаш през животинския свят „Българския лес“ – корупция, съперниците за властта безогледно се отстраняват, измислят се вътрешни врагове, за да се оправдава насилието. провежда се систематична дезинформация, изграждат се механизми за манипулация на мисленето, историята се фалшифицира...

Звучи като да е писано днес, както и фразата от романа на Оруел „Всички са равни, но някои са по-равни от другите“. В нашата ферма уж щеше да има място за всички под слънцето, но някои се оказаха по на сянка от другите.
Зададе се силен вятър, небето почерня. Храстът каза на дървото – „Слез и ниско залегни“. Тежки битки започвали в Българския лес, отново избори идвали – животинските инстинкти надделявали все повече, а вместо разговори започнало ръмжене, джавкане и от време на време скимтене. Нов горски се задава, но той надали ще промени нещо.

Служебен е. И е за малко.