Самобичуването като религиозен ритуал е зловеща и кървава работа. Във Филипините на Разпети петък стотици доброволно увисват разпънати на кръстове, докато други налагат собствените си гърбове до кръв с бамбукови камшици. Така казват, "преживявали" страданията Христови, насред хиляди туристи, които си правят селфита с опръскани със ситни капки кръв смартфони.

В исляма и по-точно в шиизма, самобичуването е с инструмент от езическата епоха - вериги с остри елементи, в памет на Хусейн ин Али, загинал в битката край Кербала, година преди Аспарух да забие меча си отвъд Дунава и да каже - "Тук ще бъде България". Без да се явяваме на изпит се сещате, че става въпрос за 680 година.

След фрапиращия спад на резултатите от PISA: От какви настройки има нужда образователната система?

Слава Богу, ние сме далеч от подобни ритуали, но българското самобичуване, не е с кожени въжета, пирони, пръчки и желязото, то е с думи.

Поредният пример видяхме тази седмица, когато от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват най-развитите икономики от Европа, Северна Америка, Южна Америка и Азия, публикува заключенията от своята Програма за международно оценяване на учениците или съкратено - PISA.

Това е първото подобно глобално изследване след края на COVID епидемията, която отмени предишното проучване. Затова експертите очакваха резултатите с огромен интерес, защото те показват как са се отразили две години на локдауни по целия свят на гимназистите в 81 държави.

Създателят на PISA пред bTV: В България родителите често гледат на училището като на клиент

И тук идват важните заключения, които обективно погледнато показват, че затварянето на над милиард и четиристотин милиона ученици, дистанционното обучение, объркването и неусвоеният материал имат конкретно измерение върху знанията и резултатите на учениците в различните държави.

Ние обаче посрещнахме тези резултати по характерен начин - "Българските ученици най-зле в Европа", "Българските деца нямат елементарни знания", "Учениците ни са неграмотни"! Кънтят камшици, вериги, забиват се пирони, изричат се тежки думи по адрес на училището, на децата, учителите, родителите... Класическо българско самобичуване.

Но, уважаеми ученици, обръщам се към вас и ви моля - когато учите нещо ново, опитайте се да погледнете на него винаги в по-широк контекст, напук на традиционния български публичен мазохизъм. Защото вие, само преди 3 години преживяхте най-голямото объркване и смущение в световното образование след Втората световна война - нещо, което не се е случвало нито на вашите родители, нито на нашите баби и дядовци.

Най-големият спад в резултатите по математика не е в България, а в Германия, Испания, Португалия, Полша, Гърция, Черна гора. Спадът е резултатите по математика е глобален, с няколко изключения. Както отбелязва "Икономист" училищата в Швейцария са били онлайн само 6 седмици, докато в Европа средно 15-годишните са учили у дома 29 седмици. Учениците в Япония и Сингапур пък не са имали лятна ваканция, за да наваксат пропуснатото. В Южна Корея пък помолили 30 000 пенсионирани учители да се включат в дистанционното обучение през 2020 г., за да помагат да учениците с материала. И резултатите са видими. 

Все по-лошите резултати в училище: Какво трябва да се промени в образователната система?

Разбира се, всичко това не означава, че образователната система не трябва да се променя, особено в свят, който се променя с месеци. Но да вменяваме чувство за вина по подобен начин не е особено честно. Резултатите по четене се влошават вече цяло десетилетие не само в България, а навсякъде. И за това има логично обяснение, което не е свързано само с училището. 

Информацията все повече настъпва към съзнанието не чрез текст, а чрез видео форми. Знанието е на един клик в търсачката или въпрос към "новия всезнайко" - чатът с изкуствен интелект. В резултат на това закърнява стремежа към запаметяване, закърняват връзките между различните елементи на знанието, изчезва паметта. Без контекст, натрупване и надграждане, в момента в главите на 15-годишните е някакъв тик-ток пъзел, а не цяла картина. Децата се концентрират все по-трудно, използват все по-малко думи, когато разговарят. Всички го усещаме. 

Това са истинските предизвикателства пред образователните системи в света в момента - как да направим знанието достатъчно интересно, за да бъде възприемано чрез новите форми на комуникация, защото глобалната картина на PISA показва, че старите не работят и е нужен нов и много различен подход.

Но отново - това не важи само за младите българи, на които искам да кажа - не се повличайте по течението на всеобщото оплакване и самобичуване. То е ретро, ненужно е и убива както националното ни самочувствие, което и без това липсва, но така и смазва вашето лично самочувствие. А то ще ви трябва. И когато някой ви каже колко малка държава била България, се усмихнете любезно и на това самобичуване, защото страната ни не е малка - тя е десетата по големина държава в Европейския съюз, на който вие сте граждани. И не отстъпвате по нищо на нито един ваш връстник по света.