Тя е навсякъде. Агресията се е впила в ежедневието, политиката, вербалната и невербалната ни комуникация. Затворени в балони от раздуто его и стереотипи, които превръщат различната нагласа в израз на враждебност, българското общество - бавно и полека, потъна в агресия.
Виждаме я на пътя, на тротоара, в квартала, в магазина и в парламента, в болниците и заведенията. Агресията е най-големият бич на днешния ден.
На този фон, презумцията, която чуваме от властимащите "Ние ще ви дадем добри закони и всичко ще се оправи", е възможно най-лесният, но и най-грешният път. Уважаеми политици, няма законов текст, който да ни спаси от агресията, ако този текст не минава през разума и сърцето на онези, които трябва да го спазват и по-важното - на онези, които трябва да го прилагат.
Далеч съм от мисълта, че обществото е монолитна конструкция, която гледа в една посока. Има група от хора, за които нарушаването на правилата е начин на живот. И тук идва ролята на символите на закона и реда.
Дами и господа, много от вас пътуват или са пътували из Европа. На мен винаги ми е правело впечатление полицейското присъствие, което неизменно е част от градския пейзаж на всеки европейски по-голям град.
Идеята на подобно присъствие е именно в символиката на посланието - "Не си и помисляйте да нарушавате закона, защото направите ли го - ние сме тук". Защото на всички им е ясно, че да разчиташ на самосъзнанието на общото, не става. Полиция има на основните булеварди, на пешеходните зони, на летището и гарите. Видими са и на подсъзнателно ниво ти знаеш, без да има нужда някой да ти обяснява, че има кой да следи за опазването на реда.
Има кой да те защити, ако това се наложи?
Затова с особено недоумение наблюдавахме как цяло лято старото служебно ръководство на МВР и настоящето - редовно, се замерваха със статистики колко акции направили, колко престъпления разкрили, докато старата чисто българска шизофрения продължава. Тя е позната на всички ни - седиш у дома, вечеряш, гледаш по новините за поредното безумие на централен градски булевард, а през отворения прозорец долита рев от мотор или кола от поредната гонка.
В този момент си казваш - за какво изобщо ми говорят тези хора? Къде са полицаите? Защо ги няма? При всички тези брутални престъпления на пътя в последните години, как е възможно по шепата булеварди, които има София - така и да няма полиция. За да видят всички онези безумци, че има кой да ги спре и да ги санкционира.
За какви закони говорим, ако не съществува усещането, че има кой да контролира тяхното спазване и директно да санкционира тяхното нарушаване? В крайна сметка - ако символите нямаха значение - нямаше да виждаме полиция в западния свят дори и по пешеходните зони, британският парламент нямаше да продължава да заседава в сградата си на брега на Темза от 1871 г. насам.
Нямаше Паметника на съветската армия или "3-ти март" да породят национален спор. Или Народното събрание да се премести отново в сградата, построена по времето на Вълко Червенков. Така и не ни стана ясно защо това се наложи точно сега и дали в залата ще броят звезди върху знамето на Европа, или петолъчки, но това е тема на друг коментар...
Когато агресията започне да се впива в колективното ни съзнание, при тотално отсъствие на символите на реда и закона, единственото решение е свързано с действия, а не с нови текстове - на хартия. Защото агресията не е на хартия - тя е истинска. И трябва да виждаме, че има кой да й противодейства.
