След 3 дни се навършват 10 години от момента, в който онова предложение за шеф на ДАНС разпали протести, които не само свалиха правителството на Пламен Орешарски, но и сякаш белязаха живота на цяла една генерация. Роди се танца на граждани и власт, който продължава и до днес. На ДАНСинга.

24-и

Но този коментар няма да е равносметка или опит за обобщение на цялото десетилетие, защото ако се върнем към събитията тогава, ще осъзнаем колко много неща се промениха и колко – изобщо не се промениха. На ДАНСинга тогава танцуваше самотно президентът Росен Плевнелиев – атакуван като на пого от представителите на властта и медийната машина на неосъществилия се председател.

КТБ още не беше гръмнала, а сваленият няколко месеца по-рано кабинет на Борисов заради високите цени на тока танцуваше в опозиция на площада, редом до протестиращите. Тогава в ритъм се поклащаха десетки хиляди, а в отговор Местан покани Станишев на романтичен блус, завършил с целувка… на „Орлов мост“.

Пеевски: Зная КОЙ - Станишев, Местан, Орешарски

Много вода изтече оттогава. Но десет години по-късно на ДАНСинга останаха някои от старите танцьори. Ето го – Борисов денси с други, които нов танц предлагаха, с променени движения, но май на стара мелодия се хващат. Там са и „лошите момчета от страшния филм“, но и те с годините станаха по-малко лоши, а филмът – не чак толкова страшен, поне за тях.

Купонът на моменти прелива в чиста балканска класика – тъкмо да стане весело и тръгват най-тъжните песни. Тъкмо когато трябва да се смеем, започваме да плачем – обикновено по отминалото време – „земля в илюминаторе“ привиждат танцьорите и се възраждат с викове „Ставай, страна огромная“. Но коя е тяхната страна остава голямата загадка на купона. Но те не спират да танцуват – марширувайки.

От бара до ДАНСинга гледа строго президентът и леко поклаща глава с движения в такт на източна пиеса и от време на време щракване с пръсти към запада. Но запада така и не може да забележи.

На сцената са и познатите демократи – замръзнали в танц като Статуята на свободата – в дясната ръка с факла, а в лявата – проект  за Конституция. И никога май рискът не е бил по-голям от този – факлата да подпали Конституцията и да се наложи преждевременна евакуация.

Делян Пеевски: Не подкрепяме кабинета и състава му, а конституционната реформа

10 години по-късно – нови хитчета, но още след първия куплет разбираш, че май са ремикс на стари класики. До болка познати, но все още актуални. Хей, ди джей – няма ли някоя друга мелодия?