Лятото на 2023 г. е ключово в много отношения. Нагледно виждаме ефектите от промените в климата. Например за първи път в провинция Синдзян в Китай беше измерена температура, надхвърляща 52 градуса по Целзий. Oпределено усещаме, че лятото е по-горещо от нормалното, а данните показват, че средната температура на въздуха в света вече е 17 градуса, което е с градус и половина повече отпреди 30 години.
Лятото е ключово и в икономически аспект. Инфлацията в Западния свят започна да спада, енергията и горивата са в пъти по-евтини не само от миналата година, но и сравнено с лятото на 2021 г. Банковите лихви се повишават, цените на имотите започнаха да спадат. Русия спира 12-месечното действие на Зърнената сделка, която позволяваше износ на зърно от Украйна и бомбардира зърнени бази край Одеса.
В резултат на това само за седмица цените на пшеницата се повишиха с 11%. Същото ще се случи много скоро и с цените на слънчогледа и олиото. Това е очаквано, защото украинското зърно е около 10% от световния износ. Всяко ударно повишение на цените у нас обаче ще е чиста спекула, защото дори и при липса на украинското зърно на световните борси количествата ще се балансират много бързо, а и България разполага с достатъчно зърно, както за износ, така и за вътрешния пазар.
Лятото е ключово и по отношение на туризма. След тази напрегната година всички искаме да си починем качествено. След влизането си в Шенген и еврозоната, Хърватия чупи всички рекорди това лято с близо 18 милиона продадени нощувки до този момент. Растежът, сравнен с миналото лято, надхвърля 20%. Гърция този сезон ще възстанови постъпленията си от предпандемичните нива, като постъпленията ще достигнат близо 38 млрд. евро.
Трите основни националности, които избират за почивка Гърция, са британци, германци и българи. Очаква се те да вкарат близо 5,5 млрд. евро в гръцката икономика.
На този фон българският туристически сектор бележи обратна тенденция. Аз не съм нихилист и никога няма да чуете от мен да зачерквам сектори, професии или страната ни. В България има невероятно красиви места, които не отстъпват по нищо на останалите големи туристически дестинации в Европа. Проблемът е, че с годините българското Черноморие на изгради единен облик, който да му помогне да формулира профила на желания турист. Дали това ще английски младеж, германски пенсионер или българско семейство от средната класа.
Защото всички от туристическия бранш са наясно, че най-щедрият и желаният турист е именно българският.
Някак си е прекалено объркано и хаотично – хотели и ресторанти в премиум-сегмента правят компромиси с обслужването и предлаганите продукти и услуги. Хубави хотели и ресторанти унищожават хубавото преживяване с лоша кухня и нереалистично високи цени. От друга страна те се редуват с места, където храната е на ниво, а цените – доста по-нормални. Тази непредсказуемост къде ще попаднеш само в рамките на 100 метра те държи винаги нащрек и те напряга, а никой не обича да се напряга, когато почива.
Много се говори за цените. Обективно погледнато те не са много по-различни от миналата година. Проблемът обаче е, че масово ресторантьори и хотелиери ги повишиха драстично миналото лято по начин, който накара много туристи да си кажат: „Аз миналото лято изхарчих сума, с която мога да отида във всяка точка на света“. Успоредно с това не повишиха доходите на персонала си, което създава истинската опасност за всеки бизнес по Черноморието в момента. Няма готвачи, сервитьори, камериерки, работници.
Освен че сваля още повече качеството на услугата, това скъсява и без това късия сезон, защото ще принуди много обекти да затворят по-рано заради липсата на персонал. Това е повсеместен проблем за много сектори и то не само в България. Строителният бум в Румъния например през миналата година беше толкова силен, а работниците толкова малко, че правителството взе спешно решение да привлече и издаде работни визи за 100 000 чужденци. Това е перспективата и пред българския туризъм – внос на работна ръка от чужбина.
Ако това ви звучи далечно – за бранша ще е въпрос на оцеляване. Все още липсва адекватна държавна политика към бесарабските българи и българите от Западните покрайнини. Те са хора, които при подходяща държавна политика и адекватно заплащане, могат да се окажат безценни за българската икономика.
Като цяло още е много рано да направим заключение дали този сезон ще е успешен или неуспешен. Но ако искат да излязат от този затворен кръг и негативната тенденция, в която са попаднали, браншът трябва много сериозно да анализира случващото се и да предложи адекватни мерки. Перспективата за обратното няма да е добра. Особено ако България се присъедини към Шенген. Тогава с Гърция вече няма да има и граничен контрол.
