Има два големи въпроса, на които от древни времена хората търсят логичен отговор. Именно стремежът към отговорите на тези въпроси, е в основата на зараждането на цивилизацията и нейното развитие. Те са майката и бащата на всички останали въпроси на света.

А именно - какво има там горе? И какво се случва след като умрем?

Отговорите на първия въпрос изразяват нуждата от знание и развитие, появяват се науката и учените. Опитите да си отговорим на втория въпрос, ражда религиите.

През седмицата стана ясно, че средният резултат на матурите след 7. клас е 55 точки от 100 възможни. Най-лесно е да започнем да обвиняваме децата или техните учители, или училището. Но това освен несправедливо, би било плъзгане по повърхността, а не поглед към истинската причина. А тя е свързана с динамиката и информационното преяждане в живота ни днес и промяната в стремежа към знание и неговото значение.

Всички усещаме как постепенно в последните години се промени представата ни за време и пространство. В една лекция* през 2017 година споделих, че плуващи в информационния океан, ни е много трудно да се ориентираме във времето - събития отпреди месец ни изглеждат като преди цяла година. Давим се в картини, звуци и емоции, които достигат до нас в реално време, докато нашият собствен, човешки капацитет да възприемаме информация не се променя.

Първите признаци за проблем са с намаляването на броя думи, с които си служим, разговаряйки помежду си. Вербалната комуникация се скъсява за сметка на съобщенията, които си разменяме. В някои моменти разговорите ни стават особено едносрични. Все по-трудно ни е да се концентрираме, да четем дълги текстове, да споделяме и правим логични връзки.

Имаме огромен проблем с паметта. Търсачката в "Гугъл" вече е ретро. И тя изисква усилия. Представата за знание вече не е на един клик, а на един въпрос към чатбота. Идва и времето на новия "Оракул", както Ноа Харари нарече новия чат с изкуствен интелект.

Задаваш темата и чат-бота ти пише домашното. Питаш го - и ти дава отговорите. И за да не те хванат, че си преписал, използваш друга програма с изкуствен интелект, която преразказва текста на първата програма, съчинена от изкуствен интелект, за да изглежда като плод на естествен интелект. Така и твоят интелект постепенно става изкуствен, а старият метод за доказване на знания в писмена форма се обезсмисля, защото все по-трудно ще става ясно - тези знания плод на изкуствен или на естествен интелект са.

Човешката креативност във всяка една сфера постепенно отстъпва място на готовите форми.

Не е далеч времето, когато творческият труд ще наподобява подредбата в хранителен магазин - щанд за храни с изкуствени или заместващи съставки и щанд с естествени храни. Ще има книги писани от изкуствен интелект и такива, в които има въображение и талант на истински, жив писател или поет. Музика, композирана от изкуствен интелект и музика от истински, жив музикант. Картина, нарисувана от изкуствен интелект и картина на истински художник.

Всичко това променя начина, по който виждаме света.

Образователните системи се сблъскват с нещо, което няма да ги унищожи, но ще ги промени. И тъй като образованието у нас никога не е било сред големите приоритети на политиците, се опасявам, че скоро ще се събудим в свят, който ще е различен и непознат, докато още си говорим за "Македонияяя" или търсим къде да забием още един кол.

Докато се стигне до университета едно дете е изложено на информационна буря. Късите форми на Тик-Ток, Фейсбук и TouTube. Детството не бива да е скролване, защото не можеш да скролнеш през живота. Той трябва да се живее. 

В търсене на отговорите на големите въпроси винаги ни е помагал човешкият ум и човешката креативност. В този смисъл битката за нашите деца, които учителите, училището, а и ние - родителите заедно сме призвани да водим, ще определи не само тяхното бъдеще, но и бъдещето на цялото общество. 

*Лекцията на Светослав Иванов, част от формата TedX от 20217 г., беше включена в учебника по Български език за 10 клас на издателство "БГ Учебник".