До 14 ноември в София фестивалът, носещ името „10.11“, ни показва как следите от комунизма още са около нас – в онова, което виждаме, и в онова, което вече го няма.
Припомняме ви някои позабравени или пък направо заличени места от историята на България в периода, в който Българската комунистическа партия (БКП) управлява страната ни. Гид в тази разходка из София е историкът Димитър Димов.
Започваме от красива постройка в близост до историческата сграда на Народното събрание, която веднага след нахлуването на Червената армия в България става резиденция на Съюзната контролна комисия.
Това е един от основните центрове на властта периода от 1944-1947, когато България сключва официално примирие с воюващите страни.
„В момента е частно притежание, доколкото знам е частен клуб, където се домакинстват различни частни и обществени събития. След сключването на примирието за много дълъг период от време е резиденция на китайското посолство“, обяснява Димов.
Спираме се пред сградата Ректората на Софийския университет и по-точно неговата аула, където в края на 1944 г. и първите месеци на 1945 година се провеждат част от заседанията на така наречения Народен съд.
Тук заседава втори състав на Народния съд, който съди и наказва почти всички депутати от 25-тото Народно събрание от 1940 до 1944 година.
„В тази аула е осъден Димитър Пешев, депутат от Народното събрание, който по време на войната става инициатор на подписка в защита на българските евреи и срещу намеренията за тяхната депортация в лагерите на смъртта“, разказва историкът.
Следващата спирка е историческата сграда на Народното събрание. През май 1947 г. в нея протичат много драматични събития. В Народното събрание се обсъжда новата конституция и най-голямата опозиционна партия в лицето на БЗНС и нейният лидер Никола Петков се противопоставят на конституционните идеи на комунистическата партия.
За да шантажират Никола Петков и изобщо сплашат опозицията, комунистическата партия и милицията, която тя контролира, организират разследване, което обвинява Никола Петков в шпионаж в полза на западните сили.
В залата на Народното събрание в този ден се четат показания на свидетели, насилствено изтръгнати, които уличават Никола Петков и се подлага на гласуване от народните представители снемането на неговия имунитет. На базата на тези измислени обвинения той бива лишаван от защитата на депутатската позиция, арестуван е в сградата на парламента и след няколкомесечен скалъпен процес през септември 1947 г. той е обесен.
„Като историк, за мен днес е особено тъжно, че тази сграда стои тук мълчалива и празна, макар да е ставала арена на неприятни прения спорови кавги, все пак тя е символ на една демократична дискусия за политическото бъдеще на България“, коментира Димитър Димов.
В центъра на София се намира и къщата на Никола Петков, в която той живее от лятото на 1944 г. до своята смърт в 1947 г.
Неговия арест по време на заседанието на Народното събрание май месец 1947 г. става след много остри размяна на реплики с Георги Димитров. Димитров няколко пъти му дава да разбере, че трябва да се откаже от своята остра опозиционност и да се примири с водещата роля на Комунистическата партия.
„Неговите думи пред лицето на Георги Димитров и всички останали депутати от Народното събрание са: „Имам честа и щастието да последвам съдбата на своя баща и своя брат. Да дам свободата си, ако е необходимо и живота си за свободата на българския народ. Да живее българския земеделски народен съюз, да живее свободата“. Това са един от последните публични думи на Никола Петков“, припомня историкът.
Следващата спирка е Централният военен клуб, където през 1949 г. се води процесът срещу Трайчо Костов.
„Той е показателен пример по какъв начин партията чрез преследването на врага с партиен билет се опитва и успява всъщност да внуши тотален и всеобщ страх в цялото общество. На този процес, основната му роля е да покаже, че никой в цялото общество не е застрахован от това да бъде преследван от Комунистическата партия, ако това се възприеме за целесъобразно. Трайчо Костов отново в абсолютно монтиран процес, преследване за някакви мними негови прегрешения по време на Втората световна война, е осъден за няколко месеца разследване и процес, отново на смърт през 1949 г.“, разказва Димов.
Срещу Военния клуб е градинката пред „Кристал“. По време на управлението на БКП в България се изграждат огромни заводи в химическата промишленост, в металургията и това става на цената на много тежки екологични проблеми.
Градинката пред „Кристал“ в София се превръща в арена на екологични протести, след като по време на Международен екологичен форум в октомври 1989 г. група граждани, предимно учени от Софийския университет, организират подписка в защита на Рила и Места. Държавата има големи планове да построи нови големи хидросъоръжения за прехвърляне на вода от планината към София. Гражданите са против това и организират подписка в градинката пред ресторанта.
„Разбира се, властта тогава не е особено доволна от тази инициатива на гражданите и на 26 октомври прави акция, в която насилствено разпръсква групата от граждани, събираща подписи, натоварва ги с грубости, обиди и насилие на един автобус и ги закарва далеч от центъра на София в Южния парк, където им предлага да продължат да събират своята подписка. Мястото става особено популярно с благодарение най-вече на есето на един български писател Марко Ганчев, който на другия ден – на 27 октомври, в ефира на радио Свободна Европа прочита едно есе със заглавие „Софийската пепеляшка“. Това заглавие също се появява, защото когато милицията разпръсква протестиращите граждани, влачат ги по улицата (това се случва на ул. „Раковски“), а на улицата за много дълго време остава сандалът на една от момичетата, които са участвали в събирането на подписка. Оттам и историята за Софийската пепеляшка“, обяснява историкът.
„Славянска беседа“ на (ул. „Славянска“) е била своеобразен офис на Тодор Живков, който заедно със своя съратник Мирчо Спасов са отговорни за много от арестите, навярно и убийствата, които се случват без съд и присъда в тази сграда. Тук хората са завлачвани, разпитвани с насилие, много често вечер, по късите часове, изкарвани от сградата и застрелвани в покрайнините на София“, разказва още Димитър Димов.
Наблизо е Министерството на отбраната, което по време на Втората световна война се казва Министерство на войната, каквато е традицията и от предишни периоди.
„Комунистическата власт през целия период на своето съществуване налага идеята, че 9 септември е всенародно въстание и промяната, случваща се на 9 септември, е под инициативата на целия народ и изразява неговите въжделения за промяна. Фактите обаче показват днес, че става дума за класически военен преврат. В ранните часове на 9 септември група от офицери влизат през задния вход на Министерството на отбраната, арестуват дежурните офицери и сутринта рано по радиото Отечественият фронт обявява, че властта в България вече е в негови ръце“, коментира историкът.
Призивът на Димитър Димов към софиянци и гостите на града е по-често да вдигат глави и да разглеждат фасадите на сградите по улиците на София.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
