На лов за Червения октомври. Има такъв роман на Том Кланси. Всъщност това е първият му роман. В него водещ руски генерал дезертира с най-модерната съветска подводница към бреговете на САЩ докато целия флот го преследва. С всяка следваща страница напрежението се покачва, докато в Кремъл хвърчат глави на генерали и министри.
В крайна сметка, генералът, в чиято роля влиза Шон Конъри успява. Но тази романтика, толкова типична за шпионските романи от Студената война, няма нищо общо със събитията от вчера. В тях няма романтика или битка за идеали. Тук по-скоро сюжетът е свързан с един от кадрите, които медиите излъчиха при изтеглянето на „Вагнер“ от Ростов - танк излиза от цирк.
Евгений Пригожин е сред най-бруталните креатури на Кремъл. Затворник през 80-те заради кражба, готвач през 90-те, собственик на фирма, която спечели обществена поръчка за доставка на храна за армията, през създател на руската фабрика за Фейсбук тролове в Санкт Петербург, до лидер на паравоенна част, която се намесва в конфликтите в Сирия и Африка.
Пригожин не е професионален войник, но с годините частната му армия беше въоръжена по-добре от редовните руски войници. Москва дълго отричаше връзките си с „Вагнер“, докато самият Пригожин не реши да излезе на светло и дори да отвори офис, сякаш е корпорация, занимаваща се с търговия.
Повеждайки шумна и кратка битка срещу Кремъл и окупирайки Ростов на Дон, команден и логистичен център на руските военни действия в Украйна, бившият готвач предизвика събития, които сериозно удрят авторитета и доверието във Владимир Путин на няколко фронта.
На военния фронт, видяхме нагледно свидетелство за ниския морал на руските сили. И Пригожин знае това. При наличие на силно централно командване, надали той би си позволил подобна дързост, воден единствено от емоция. А фактът, че еднодневния поход на наемниците през руските градове, беше спрян след преговори, говори за объркване сред властовата йерархия на Москва. Пригожен беше наречен „предател“, но не беше третиран като „предател“.
На информационния фронт, един от създателите и идеолозите на руската пропаганда, изстреля унищожителен изстрел срещу устоите на същата тази пропаганда по отношение на войната в Украйна. Всички наративи, повтаряни от Кремъл от 2014-та насам и разпространяващите се като ехо от най-различни фабрики за генериране на коментари в социалните мрежи, политици и проруски анализатори из Европа, опитващи се да оправдаят войната на Путин, бяха сериозно разклатени.
А именно от думите на Пригожин в петък вечерта - че нахлуването в Украйна е „чудовищен срам“ за Русия, организиран от „олигархичния клан, който днес всъщност контролира страната“. Този удар на информационния фронт обърква не само гражданите на Руската федерация, но и компрометира усилията на всички онези, които твърдят обратното из Европа. Но тези признания на Пригожин са още по-болезнени за Кремъл, защото са насочени именно към руското общество, а не толкова към света.
Каквото и да се случи с Пригожин, щетите са нанесени. Наивно беше да се смята, че наемниците от "Вагнер" са армия, която е способна да вземе контрола над Русия. Но нейният лидер е пример затова как една креатура, създадена с определена цел, може да насочи всичко, вложено в нея срещу създателите си. И това е истински ужас за цялата властова структура на Владимир Путин.
Какво ще последва в Русия е трудно за прогнозиране. Имаме очевидна развръзка. Но събитията, които ще последват изобщо не са очевидни. И те ще са свързани предимно с вътрешна динамика в самата Русия.
