Рупрехт Поленц влиза в ръководството на ХДС през 2000 г., по същото време когато Ангела Меркел поема управлението на партията. Тогава мотото е: "Ново начало!" – след скандалите с партийните черни каси.
Дълги години Поленц е председател на комисията по външна политика в германския Бундестаг, където са важните дебати и решения за германските позиции по международните теми. В неговия мандат Бундестагът гласува договора за присъединяване на България към ЕС.
Интервю на Кристина Баксанова
- Г-н Поленц, да анализираме с Вас как в момента се оценява политиката на Меркел и какво да очакваме в Европа. Според актуално проучване в 12 държави, европейците виждат Ангела Меркел като бъдещ президент на ЕС. Такъв пост, разбира се, няма, но все пак: Защо не само консерваторите в Европа харесват Меркел? Какво е различното при нея?
Първо, това са 16 години, в които тя е федерален канцлер и светът я познава като такава. При нас има такива обзорни публикации колко френски, американски президенти, италиански премиери са дошли и са си отишли в този период. Тази продължителност на един такъв пост в Европа и в света й определя едно специално място. Разбира се, това е така и заради нещата, които направи.
Мисля, че в Европа няма да забравя принципа на солидарност, който възприе по време на икономическата и финансовата кризи. Надявам се, че страните, които бяха скептични, разбраха, че беше правилно и решението на Германия през 2015 г. да не затвори граници, а да приеме сирийските бежанци. Това отговаряше на европейските ценности.
И последно, вярвам, че Меркел има много голям принос Европейският съюз да изгради една общо стратегия за ваксиниране срещу коронавируса. Меркел винаги действаше европейски и мисля, че това впечатлява и затова много хора имат уважение към нея .
- По време на управлението на Меркел имаше много международни кризи. Но ако се занимаваш през цялото време с разрешаване на кризите, остава ли време да постигнеш нещо ново?
Това е със сигурност е един от проблемите на нейното управление. Тя се беше посветила много на темата климат и имаше план как ние в Германия по-бързо и по-добре да намалим емисиите на въглеродния двуокис и как можем да преминем към енергия от възобновяеми източници. Но тогава стана финансовата криза и другите кризи, темата „Климат” изостана. Меркел действително много съжаляваше за това.
В последната си реч в Бундестага отново подчерта спешността на действия срещу климатичните промени. Но, да имате право, когато се появи финансовата криза, която беше екзистенциална за икономиките на европейските държави, тогава има твърде много какво да се прави.
- При последното си пътуване в Югоизточна Европа преди седмица, Меркел отново се обяви за европейска перспектива на страните от Западните Балкани. През годините се срещаше с техните политици, но не всички от тях имат добра слава. Тук на Балканите на това се гледа и с голяма критичност. Какво е Вашето мнение? Реалистично ли е да се очаква върховенство на закона от противоречиви политици?
Трябва да разгледаме тази тема в един по-общ контекст. Ако се погледне историята на Балканите преди малко повече от 100 години ще видим, че за това време в книгите пише за войни. Последните, които преживяхме, бяха войните в бивша Югославия. След като се установи спиране на огъня и мир, в Солун на всички балкански държави бяха дадени европейски перспективи, за да имат реформите цел и да бъдат подкрепени. Това функционира доста добре и вярвам, че ще продължи да работи, ако страните, а това е и изискване,засилят регионалното сътрудничество и преодолеят старите пресантиманти и национализма.
Много съжалявам, че спорът за името между Гърция и Северна Македония продължи толкова дълго. Съжалявам, че и сега има съпротиви, за да започнат преговорите за членство на Северна Македония. В интерес на всички балкански страни е границите да имат по-малко значение и регионите да си сътрудничат заедно, общият пазар да е по-голям, както и да действа европейското право. Затова много ми си иска тези перспективи за реформи да бъдат ускорени и да бъдат преодолени твърдения като: „Този не трябва още…” или „Този трябва още да чака…” За мен това е грешен подход, който обаче се наблюдава в региона.
- Сега отново са избори. Вие сте от регион, от който е и кандидатът на ХДС Армин Лашет. Но изглежда, че Лашет не е толкова популярен сред избиратели, колкото партията му. Другият кандидат Олаф Шолц също има проблеми, защото изглежда по-популярен от ГСДП. И Зелените като че ли искат повече кандидат, а не кандидатка. Партийната политика ли е по-важна в тези избори от предпочитанията на избирателите?
Когато се гледа германската политика трябва да се има предвид, че ние не сме президентска демокрация като Франция или Съединените щати или като други източни демокрации. Ние сме парламентарна демокрация, т.е. избирателите не избират директно премиер, а избирателите гласуват за политически партии и депутати, които след това избират канцлер. Кой ще бъде това зависи от това как партиите ще се коалират, ако нито една партия не спечели над 50% от гласовете. Затова засега е невъзможно да се каже кой ще е следващият канцлер.
Нека прогнозирам, че и във вечерта на вота, когато се преброят бюлетините няма да се знае, защото има най-малко две или три възможности. Едната е т.нар. коалиция „Ямайка” – черно за ХДС, зелено за Зелените и жълто за либералите. Другата възможност е т.нар. коалиция „Светофар”- червено за ГСДП, зелено за Зелените и жълто за либералите. Има и още една опция, която е много желана от Зелените и социалдемократите, но не от всички – това е коалиция с Левите. Тези три варианта са при всички случаи възможни.
Това, което ще последва са дълги и трудни преговори за съставяне на правителство. Може да се обзаложим дали Ангела Меркел ще произнесе новогодишното слово и според мен това е не е изключено!
- Какво да очаква Европа - какво при всички случаи ще се промени и какво ще се запази след тези парламентарни избори?
Германия ще остане европейска Германия и ще преследва своите национални интереси в една обединена Европа. Няма да има залитане или връщане към някакъв национализъм. Това е при всички изброени варианти. Останалото завиди от това кой ще управлява.
Каквото и да е правителство ще има предизвикателството като ново да се позиционера заради промените на световна сцена – по отношение на САЩ, Китай и каква да е ролята на Европа. Вярвам, че всяко германско правителство ще работи за това, Европа да бъде обединена, което означава, че ще се продължи да засилва принципът на европейска солидарност.