„Трябва да тренираме нашия организъм да успява да обработва храна, без значение каква. Понякога и лошата храна може да ни кара да сме весели. Много хора започват да взимат антидепресанти. Всеки човек може да се лекува сам с малко лоша храна и много добра и така има равновесие“, каза диетоложката Енджи Касабие в предаването „120 минути“.

Първият човек, на който помага е дете.

„Един ден майката ми каза, че детето е в болница, защото лекар ѝ казал, че цял живот ще бъде дебела. Каза, че е влязла в анорексия, не яде и е отпаднала. Отидох в болницата и ѝ казах, че ще ѝ приготвя храната и че докато яде и бургер, и пица ще отслабне. Започнах да ѝ приготвям лично аз храната. Никой не разбира, че хубавата фигура започва отвътре. Един истински диетолог трябва да ти поддържа организма здрав на клетъчно ниво“, разказва диетоложката.

По думите ѝ добрите резултати се поддържат без глад, а с умереност.

Как Енджи Касабие влезе във форма след раждането и извънредното положение

„Лошото в бързата храна е, че когато хапваме бургер, той има не повече от 10 хапки, а ние не можем да се нахраним с това. Поради тази причина хапваме двойно повече, защото ядем бързо. Ако разделим тази питка на две, ще хапваме двойно“, допълва тя. 

Касабие печели доверието както на родни известни личности, така и на световни звезди като Силвестър Сталоун, Джон Траволта, Арнолд Шварценегер, Бритни Спиърс.

Като ученичка тя иска да стане актриса.

„Менделсон“: Любов като в приказка – Енджи Касабие и Рабих Ел Зейн

„Завърших училище много рано, защото исках да стана звезда. Баща ми каза: „Учи нещо по-сериозно и като завършиш пак може да станеш много добър лекар или фармацевт и понеже си известна повече хора ще те посетят. Така се случи, че станах лекар, който помага на звездите да се вталят“, разказва Енджи Касабие.

Тя е родена в Бейрут в разгара на Гражданската война. Като бебе едва оцелява, след като снаряд се взривява върху дома на семейството ѝ.

Енджи Касабие разкрива защо се чувстваме уморени - и храната е ключова (ВИДЕО)

„Помня как трябваше да избягаме през етажите и да стигнем до подземието. Винаги трябваше баща ни да ни крие, за да не стигне нищо до нас. Много пъти той отиваше на работа и всички се притесняваха дали ще се върне“, спомня си тя. 

На 5-годишна възраст идва в България и казва, че тук е нейният дом.