В храм "Св. пророк Илия" в столичния квартал „Дружба“ винаги е подходящо време да дойдеш да помагаш на хора в неравностойно положение, дори и след големите християнски празници. Затова хиляди доброволци са се събирали тук още от 99-та година и подават ръка на хора в нужда.
„Младите хора, които бяхме все още млади, черкуващи се в храма "Свети пророк Илия" се събрахме, чели книги, слушали разкази, че така се прави, за да изпълниш вярата си надолу. Имаше бедни хора в квартала, започнахме с 30-40 човека и сега нещата вече, след 22 години, са дълбоко рутинни. Доброволческа е кухнята. Доброволци има от цяла София, между впрочем доброволци има и от чужбина. Така че това е едно място, където се изпълняват две цели. Едната е да нахраним хората отвън, а другата е да се възпитават младите хора в доброволчески труд“, разказа Мони Маринов.
Заради пандемичната обстановка обаче, доброволците от чужбина не могат да пристигнат, за да помагат на каузата тази година. Обикновено храмът "Св. пророк Илия" е събирал хора с големи сърца от далечни кътчета като Щатите и Япония. Така тези хора стават съпричастни към трудни съдби на нуждаещите се.
„Това, което наистина ме е разтърсило през годините, беше едно младо семейство с 4-5 деца, българи, които през януари живееха в една от спирките в квартал „Дружба“. Там спяха нощем, тук се хранеха, обличахме ги и пак се връщаха с децата си да пренощуват на спирката. И това не е еднократен случай“, допълни Мони Маринов.
Хората са гладни по три пъти на ден, както казва Мони. Затова, всяка събота доброволците отделят от личното си време, за да приготвят вкусна храна и да раздадат пакетирани стоки на нуждаещите се. Така те се надяват да осигурят най-насъщното поне до следващата събота.
- На какви възрасти са хората, на които помагате?
- Всякакви. Спектърът на хората в нужда е изключително висок. Бездомни, слаби, болни, нехоспитализирани хора с психически проблеми. Бежанци, целият спектър на нуждаещи сме имали.
А опашката от хора в неравностойно положение е относително постоянна през годините. На място помагат на около 300 души всяка събота, но същевременно изпращат и храна до други манастири и храмове в околността. А името на храма "Св. пророк Илия" носи и благородната съдба на святото място. Свети Илия е много значим за християнския свят, защото в такива крайни времена, той отново ще помогне, за да повдигне моралния дух на човечеството да се пребори с настоящите предизвикателства.
- Каква е реакцията на хората, на които помагате? Какво се чете в очите им?
- Много често има сълзи на очите. Много често искат да целуват ръцете на тези млади хора.
Младите хора, които участват, казват, че по-скоро доброволчеството е помогнало на тях в това да намерят просветление.
„В кухнята ме доведе желанието да помагам. Предполагам, много от нас не винаги са били на правилния път. Така че аз реших, че искам да прекарам много повече време, помагайки на хората. Поинтересувах се от каузите и когато прекрачих тази кухня, повярвайте ми, бях сигурен, че това нещо ще го правя цял живот“, каза доброволецът Благовест Стоянов.
- Кое е най-ценното от опита, който придобиваш, помагайки на хора в неравностойно положение?
- Сблъсъкът с реалността. Много от нас взимат всичко за даденост. Има хора, които нямат покрив над главата си, нямат хляб на масата си. А аз съм убеден, че огромна част от нас имат всичко това, но ние често не сме благодарни“, допълни Благовест.
Дай и ще ти се даде. Така и дядо Тодор, който през изминалите години е бил част от доброволците, сега идва всяка събота, за да получи същата помощ, която е дарявал.
„Тук съм работил 15 години при Мони. Храната е много хубава и винаги идвам, всяка събота. А преди петнайсет години много помагах тук“, разказа Тодор.
Хиляди хора по света откъсват частица надежда и любов всеки ден, за да помагат на ближния си. Така, неизменно, светът ще става все по-красиво и добро място. А ако вие искате да дарите частица от своята доброта, храмът „Свети пророк Илия“ ще ви приветства всяка събота, без изключение.
