Борис Акунин е признат за най-популярният писател в Русия за XXI век. След избухването на войната в Украйна той твърдо заявява своята позиция срещу военното нахлуване на руската армия и решението на Кремъл.
Григорий Шавлович Чхартишвили, както е истинското име на автора, е роден в Грузия през 1956 г. в семейство на офицер и учителка по литература.
Израства в Москва, където живее до 2014 г. Завършва японистика в Московския университет. Любовта към книгите обаче отключва и неговото призвание – думите. Автор е на повече от 60 романа и повести, издадени в милионни екземпляри по целия свят.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Счита, че: „основният проблем на Русия се състои в твърде голямата централизация, империализма и че такава огромна страна е оцеляла само благодарение на насилието“. От три години книгите му са забранени в Русия.
През седмицата стана ясно, че Военен съд в Москва е осъдил задочно световноизвестния писател на 14 години с максимална сигурност заради „подпомагане на тероризма, оправдаване на тероризма и нарушаване на закона на чуждестранните агенти“.
Ексклузивно в рубриката „Роуминг“ на предаването „120 минути“ интервю на Светослав Иванов с Борис Акунин:
– Григорий Шалвович, добре дошли отново в нашето предаване!
– Добър ден. Радвам се да съм с вас. Добър ден. Радвам се да съм с вас.
– Какво означава за вас тази присъда — 14 години затвор и забрана да публикувате в интернет в продължение на 5 години? Но вие нито ще влезете в затвора, нито — предполагам — ще спрете да пишете. Какъв е смисълът тогава?
– Лично за мен това не означава нищо. Живея в Лондон, не посещавам държави, които поддържат добри отношения с Путин. И изобщо не става дума за мен. Тази присъда, този медиен шум не е предназначен за мен. Това е послание към руското общество.
– Очаквахте ли подобен ход от Кремъл? Какво целят властите с това решение в настоящия момент, използвайки правосъдната система?
– Лично за мен това не означава нищо. Живея в Лондон, не посещавам държави, които поддържат добри отношения с Путин. И изобщо не става дума за мен. Тази присъда, този медиен шум не е предназначен за мен. Това е послание към руското общество.
– Очаквахте ли подобен ход от Кремъл? Какво целят властите с това решение в настоящия момент, използвайки правосъдната система?
– Да, разбира се. Това изобщо не ме изненада. В Русия в момента се наблюдава поредното нагнетяване на страх, поредна вълна на сплашване на обществото – и тази присъда е просто част от тази кампания. Въпросът е в следното:
Те произнесоха една наистина шокираща присъда. В Русия за убийство понякога се дават по-малко години. Но не го направиха, за да ме вкарат в затвора.
Те знаят, че съм извън техния обсег. Истинската им цел беше да зададат нова летва, нов стандарт за присъдите по подобни дела. А това означава само едно – нивото на репресиите значително се повишава. Хората, които се намират в Русия, под контрола на властта, и се опитват да се противопоставят на режима – те ще получават много по-дълги присъди, отколкото досега.
В това е смисълът на цялата акция.
– А доколко в този момент краят на войната в Украйна зависи от Доналд Тръмп? Как оценявате неговия подход към конфликта?
– Мисля, че към Доналд Тръмп в момента всички се отнасят много по-малко сериозно, отколкото преди шест месеца.
Смятам, че много хора вече го възприемат като несериозен политик. А и самата международна тежест на Съединените щати сериозно намаля.
Затова днес възможностите и лостовете на влияние, с които разполага Тръмп, изглеждат далеч по-слаби, отколкото бяха, когато дойде на власт.
– Искрен ли е Путин с Тръмп или си играе с него?
– Да, мисля, че и Путин вече не възприема Тръмп сериозно. Престана да се страхува от него. И това се усеща от мнозина.
– Как е възможно след толкова икономически удари, които понесе Русия след нахлуването в Украйна, изолацията от Западния свят, санкциите, в същото време толкова ефективно да въздейства върху обществото мнение в Европа и да ерозира демокрациите в различни държави?
– В европейските страни, в които живея – Англия, Франция, Испания – влиянието на руската пропаганда не е особено осезаемо.
Знам, че в източната част на Европа се наблюдава определена ерозия. Това се дължи, първо, на умората от войната. И второ — на факта, че в много държави набира сила едно архаично, ултраконсервативно течение в обществото. Това съвпада с посланията на Владимир Путин.
Това е много сериозен процес, който не се обяснява само с влиянието на Русия. По-скоро, според мен, той е израз на по-дълбока, обща криза на съвременната демокрация.
– Като историк по образование и автор на исторически романи – виждате ли в днешния свят повторение на определени модели от миналото? Има ли конкретна епоха, в която сякаш отново живеем без да си даваме сметка особено по-младите?
– Не. Смятам, че навлизаме в епоха, която няма конкретен исторически прецедент.
Тази нова ера се определя, преди всичко, от екстремното развитие на така наречената "мека сила" – въздействието върху съзнанието чрез медии, интернет, социални мрежи като "Туитър" и други. Между другото, Доналд Тръмп отлично владее тази технология.
И това е първото. Второто е, че в момента – поне според мен – ставаме свидетели на края на историческата епоха, създадена в Потсдам през 1945 година. Потсдамската система, при която Съединените щати, заедно с демократичния свят, задаваха посоката. Изглежда, че това време вече отминава.
САЩ и Тръмп вече не са онази политически водеща сила, която бяха. А това напълно променя глобалната картина.
Америка се смалява, Китай се уголемява. И сега – както ми се струва – всичко ще зависи от това как ще се държи Европа в тази нова ситуация, в която вече няма Америка.
Ще успее ли да изгради някаква обща политическа воля? Ще успее ли да покаже солидарност? Или ще се разпадне на вътрешни лагери?
Светът се променя много бързо. И мисля, че ще видим и усетим тези промени съвсем скоро.
– Награждава ли съдбата смелите? И Европа интересува ли се от смелостта на едно общество – говоря ви за събитията в родната ви Грузия, където хиляди хора развяха европейски знамена, но това като че ли слабо отекна в Брюксел.
– Много ми е мъчно за Грузия. Това е страната, в която съм роден и която обичам дълбоко. Но, за съжаление, мисля, че Грузия е обречена. Управляващият елит в страната изпитва дълбок страх от Владимир Путин – защото руските войски се намират на два часа път от Тбилиси. Те вече са капитулирали.
За съжаление, Грузия върви към това да се превърне в сателит на Москва.
А Европа и светът всъщност нямат почти никакво отношение към това – просто защото не знаят как да разпределят вниманието си.
В момента то е изцяло ангажирано с Украйна, а в още по-голяма степен – с конфликта в Палестина и Газа. И просто не остава достатъчно внимание за малка страна като Грузия.
– Страхувате ли се, че историята ще забрави онези, които се противопоставиха? Изобщо забравя ли историята несъгласните, свободните, изискващите?
– Не. Разбира се, в историята няма никаква справедливост. Тя много често забравя героите и издига негодниците.
Именно затова историята толкова ме вълнува. Именно затова започнах да пиша исторически книги – и затова написах моята "Десеттомна история на Русия". Защото историческата несправедливост, историческата лъжа – те ме засягат. Дълбоко ме вълнуват.
Аз искам красивите, смели, героични хора да бъдат запомнени. Искам злодеите да бъдат наречени с истинските им имена.
А днес, в нашето време, имаме много повече възможности за това, отколкото са имали нашите родители или предците ни.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
