Бай Ганьо отдавна тръгна из Европа. Повече от столетие - за добро или лошо - той е един от символите на нашия народ. И макар че идва от литературата, има пряка връзка с реалността. А може би е още жив…
„Нашата учителка по БЕЛ ни обясни, че един от образите на прототипите на Бай Ганьо е Енинец“, разказва 74-годишният Тончо Сейков. Точно както бившият инженер, всички в кафенето в центъра на китното казанлъшко село Енина разказват с гордост за своя съселянин.
„Тука земята не е Добруджа, хората са имали по 10-20 декара - колкото да си изхранят семейството. Но лятото работят на нивата, зимата - розовото масло, дисагите, отиват в Европа. От Европа са принесли много от хубавите неща в селото“, сподели той.
Така е правил и Ганьо Сомов, който вдъхновява Алеко Константинов да изгради вечния образ на Бай Ганьо. Според Тончо първообразът е символ на успеха на хората след Освобождението – имал е търговски нюх и е имал за цел да популяризира розовото масло в Европа.
В няколкохилядното село не просто обичат знаменития герой, а имат и негов паметник. Един от наследниците на Бай Ганьо Сомов е Румен. Той е от рода Сомови в Енина и практически Бай Ганьо му се пада дядо. 48-годишният мъж научава за връзката в рода си като дете.
Завършилият режисура татуист се гордее с историята си. Днес той колекционира ценни издания на „До Чикаго и назад“, както и артефакти, свързани с миналото му. И иска да направи музей.
И хората в центъра на селото казват, че духът на Алековия герой живее не само в провинцията, но и на жълтите павета. Румен смята, че Бай Ганьо е толкова години устойчив образ, благодарение на това, че продължава да е представителна извадка на всички българи.
Така енинци виждат съвременния образ на Бай Ганьо и са сигурни, че всеки може да го намери покрай себе си.
И това не е срамно, а важното е да можеш да го различиш.
