Почти 60 милиарда лева са предвидени за страната ни от Европейския съюз до 2027 г., повечето като безвъзмездна финансова помощ.

За да разполагаме с тези пари обаче, трябва да защитим пред Брюксел конкретни проекти до края на април.

Целта на новите инструменти е да финансират не текущи дейности и проекти, а иновации, така че икономиката да мине на друго ниво. Проектите трябва да вървят с показатели за успеваемост - например колко по-малко вредни емисии ще се отделят при дадено производство, колко по-малко ток ще се харчи, колко точно ще са новите работни места.

Една от първите задачи на новото правителство ще е да изпрати в Брюксел пакета с програмите които да бъдат финансирани. Парите не са ни в кърпа вързани и трябва да ги защитим. Сред тях за пръв път се отделят над 200 милиона евро за най-слабо развитите райони у нас, заложени са и над 400 милиона евро за справяне с последствията след COVID кризата.

От ключово значение ще е програмите да бъдат насочени към малкия и среден бизнес защото той е с най-големият потенциал за иновативност. „Много е важно Комисията този път да не гледа на средствата чисто бюрократично“, подчертава Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

Въпреки свитата Многогодишна финансова рамка, България ще получи 1 милиард евро повече отколкото за миналия период.

„От количествена гледна точка, ще накара икономическият растеж да е малко по-висок, просто защото е едно насипване на пари, но това което правят в момента така наречените умни държави. Те в момента се подготвят да преструктурират икономиките си, да направят едни нови връзки, да изградят нови социални структури, така че да отговорят на онези предизвикателства които идват в бъдеще“, коментира бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов.

След като получи пакета с проектите, Брюксел ще има няколко месеца, за да ги разгледа и оцени. Очаква се през август да започне и финансирането по първите проекти.