Еврото навърши 20 години. За това време единната валута влезе в портмонетата на над 340 млн. европейци в 19 държави-членки. България също се надява на зелена светлина към така наречената „чакалня”.

Снимка: btvnovinite.bg

„България е длъжна някога да приеме еврото, не сме нито Дания, нито Великобритания. Не можем да кажем: „Не ни харесва еврото”. Въпросът е кога ще го приемем”, коментира икономистът Лъчезар Богданов.

Осем години от живота на еврото преминаха в преодоляването на гръцката криза, която застраши и целостта на еврозоната. През това време Гърция получи 289 млрд. евро, за да спазва строга финансова дисциплина.

„Когато казвам, че това е краят на кризата, това е край на цикъла за Гърция, но и е краят на кризата за еврозоната”, каза миналото лято европейският комисар по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси.

С края на спасителната програма за южната ни съседка обаче назряха и проблеми с икономиката и банковата стабилност в Италия.

„Хората обвиняват единната валута, но трябва да обвиняват собствените си правителства”, посочва Богданов.

А уроците учат – преди да реши дали да даде зелена светлина за чакалнята на еврозоната, Европейската централна банка вече започна проверка на 6 от банките у нас.

„Сега влизането в еврозоната минава през присъединяване към Банковия съюз”,  обясни еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис.

Според икономисти реформите по пътя към еврото сами по себе си са полезни за страната ни.

„Всеки, който провери в страните от Източна Европа, които се присъединиха в последните 10 години, ще видят, че няма никаква промяна в месеца след влизане в еврозоната”, посочва Лъчезар Богданов.

В дългосрочен план цените неминуемо ще растат. България обаче все още е далеч от еврото.