Олимпиадата завинаги ще остане най-голямото състезание в живота ми. По принцип вниманието на хората е концентрирано върху всички големи шампионати - европейски и световни първенства, олимпиади, но за мен в личен план Олимпийските игри ще останат една страхотна емоция.

И не е само заради медала, който спечелих - казвам го заради цялостната атмосфера, която се създава, която се усеща в олимпийското село и въобще в момента в Лондон. Разликата с европейско и световно първенство е огромна, това трудно може да се опише с думи - човек трябва да го усети.

Преди да започне церемонията по награждаването снощи, когато получих бронзовия си медал, подходих малко с нежелание, тъй като все още ми беше неприятно, че загубих на полуфиналите. Въпреки че паднах от олимпийския шампион, който разби всички по пътя си по безапелационен начин, беше ми криво. Но когато стъпих на почетната стълбичка, когато се усетих, че съм трети на Олимпиадата - тогава си казах "Погледни се къде си стигнал" и изпитах невероятно удовлетворение.

Поздравихме се с останалите боксьори, които бяха медалисти на Игрите, поговорихме си с азербайджанеца, който също спечели бронзов медал, говорихме дали ще продължим участието си на Олимпийските игри и следващия път.

Това беше последната част от олимпийския ми дневник, поздрави на читателите на sport.btv.bg от мен, пожелавам им никога да не се предават и винаги да намират сили да продължат напред,

Тервел Пулев