Кандидати парламентарни избори 2024

Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) е създадена политическа коалиция, която участва активно в парламентарния живот на страната от 2023 г. насам.

Коалицията представлява обединение на две съществуващи и влиятелни политически формации – Продължаваме промяната и Демократична България. Целта на обединението е да участва в националните избори с обща програма, да упражнява парламентарна дейност и да формира управление с акцент върху реформи, европейска интеграция и борба с корупцията.

Учредяване и структура

„Продължаваме промяната – Демократична България“ е учредена чрез подписване на коалиционно споразумение на 13 февруари 2023 г., непосредствено преди парламентарните избори през април същата година.

Коалицията първоначално включваше няколко политически партии и движения, които се явяват на избори под общото наименувание:

• Продължаваме промяната – центристка политическа сила, с проевропейска ориентация.

• Демократи за силна България (ДСБ) – традиционна партия с либерално-консервативни елементи, част от Демократична България.

• Движение „Да, България!“ – либерална политическа партия, също част от обединението Демократична България.

• Зелено движение – екологична и либерална партия, която обаче по-късно напуска коалицията през 2024 г.

• Средна европейска класа (СЕК) и Волт България – първоначални членове, които също излизат от коалицията преди изборите през 2024 г.

Този широк състав от партии и движения е част от амбицията на коалицията да обхване различни центристки, демократични и проевропейски избиратели в България.

Идеология и политическа програма

Основните идеологически принципи на ПП-ДБ включват:

• Антикорупция – радикални мерки за ограничаване на корупцията на всички нива на управление.

• Върховенство на закона – съдебни, правни и административни реформи за укрепване на правовата държава.

• Проевропейска и евроатлантическа ориентация – България като активен член на Европейския съюз и НАТО, с ясна евроатлантическа визия.

• Икономическо развитие – създаване на благоприятна среда за инвестиции, подкрепа на малкия и среден бизнес, модернизация на инфраструктурата и повишаване на конкурентоспособността.

• Социална политика – подобряващи мерки за образование, здравеопазване и социална защита.

Коалицията разработва програми, които продължават визията на двете основни политически формации и се стремят да адресират ключови проблеми на обществото и държавата.

Участие в избори и парламентарна дейност

Парламентарни избори през 2023 г.

На изборите за 49-то Народно събрание на 2 април 2023 г., ПП-ДБ се явява на национално ниво и остава втора политическа сила с над 24% от гласовете, което ѝ осигурява 64 депутати в 240-местния парламент.

След изборите коалицията участва в процесите по съставяне на правителство, което се реализира в сътрудничество с други парламентарни сили. Така през юни 2023 г. е създадено правителство с премиер акад. Николай Денков, известно като "правителството на Сглобката", подкрепено от мнозинството в парламента между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС.

Избори през 2024 г.

През 2024 г. политическата подкрепа за коалицията спада значително спрямо предходната година, като тя получава по-ниски резултати в сравнение с изборите през 2023 г. Коалицията ПП-ДБ получава на изборите на 9 юни 2024 година 14,33% - 39 народни представители. 

Партиите членки на ПП-ДБ продължават да се явяват заедно на избори, включително за Народно събрание, под общия знак на коалицията, въпреки вътрешни промени и напускане на отделни политици.

На следващите предсрочни парламентарни избори на 27 октомври 2024 година "Продължаваме промяната - Демократична България" запазва позициите си в Народното събрание, като коалицията има 36 народни представители.

Роля в политиката

Коалицията играе активна роля както в парламента, така и извън него като политическа сила, която поставя акцент върху реформи и европейска интеграция на България.

Коалицията Продължаваме промяната – Демократична България представлява едно от ключовите политически обединения в България след 2023 г., със значително участие на парламентарната сцена и ясно изразени приоритети в областта на борбата с корупцията, укрепване на правовата държава и европейската интеграция. Основните партии в нея - "Продължаваме промяната" и "Демократична България", бяха основни ограчи при съставянето на две от трите редовни правителства през последните пет години.

Коалицията „Алианс за права и свободи - АПС“ беше регистрирана на 11 септември за участие в изборите за народни представители.

Тя е съставена от партиите „Справедлива България обединени родолюбци“ и партия „Земеделски народен съюз“.

Движението за права и свободи (ДПС) е българска политическа партия, основана на 4 януари 1990 г., която има непрекъснато парламентарно присъствие от началото на демократичния преход в България. Партията е регистрирана по Закона за политическите партии и участва във всички парламентарни избори след 1990 г. ДПС се самоопределя като либерална партия и в различни периоди е била член на Алианса на либералите и демократите за Европа (сега „Обнови Европа“). От 2024 година партията се явява на избори като коалиция с името ДПС-Ново начало.

Исторически контекст и „възродителният процес“

Създаването на ДПС е пряко свързано с последиците от т.нар. възродителен процес – държавна политика, провеждана в България основно в периода 1984–1989 г. по време на управлението на Българската комунистическа партия. Тази политика включва насилствена смяна на имената на българските турци и част от мюсюлманското население, ограничения върху религиозните практики, забрана на турския език в публичното пространство и репресии.

След политическите промени през ноември 1989 г. започва процес на възстановяване на правата на засегнатите общности. Именно в този контекст, на 4 януари 1990 г., е учредено Движението за права и свободи като политическа организация, заявяваща защита на конституционните права, етническия мир и демократичния модел на управление.

Основатели и ранно ръководство

Централна фигура в създаването и дългогодишното ръководство на ДПС е Ахмед Доган. Той е сред учредителите на партията и неин председател от 1990 г. до 2013 г. В продължение на повече от две десетилетия Доган определя стратегическата линия на партията и е ключова фигура в българския политически живот.

Още през 90-те години ДПС се утвърждава като стабилна парламентарна сила, въпреки периодични опити за поставяне под съмнение на легитимността ѝ, включително дебати дали партията нарушава Конституцията с предполагаем етнически характер. Конституционният съд обаче потвърждава правото на ДПС да съществува и участва в политическия процес.

Председатели на ДПС по години

Ръководството на партията през годините е следното:

• Ахмед Доган – председател от 1990 г. до 2013 г.

• Лютви Местан – председател от 2013 г. до 2015 г.

• Мустафа Карадайъ – председател от 2016 г. до 2023 г.

• Джевдет Чакъров – съпредседател от 2024 г. до 2025 година

• Делян Пеевски – съпредседател от 2024 г. до 2025 година. От 2025 година е единствен председател на ДПС.

Тези промени отразяват различни етапи на вътрешно развитие, конфликти и трансформации в партията.

Електорална подкрепа и конкретни региони

Електоралната подкрепа за ДПС е териториално концентрирана и ясно проследима по изборни резултати. Най-силни позиции партията традиционно има в следните области и общини:

• Област Кърджали – дългогодишно най-силният регион на ДПС, включително общините Кърджали, Момчилград, Крумовград, Ардино;

• Област Разград – силно присъствие в Разград, Исперих, Кубрат;

• Област Шумен – включително Каолиново, Венец, Хитрино;

• Област Търговище – Омуртаг, Антоново;

• Област Силистра – Дулово, Алфатар;

• части от Добрич, Русе и Бургас (особено Руен и Сунгурларе).

В тези региони ДПС традиционно печели избори за народни представители, кметове и общински съветници.

Участие във властта и парламентарна роля

ДПС е участвала пряко или косвено в управлението на България в няколко ключови периода:

• 2001–2005 г. – участие в управлението чрез коалиция с НДСВ, с министри като Мехмед Дикме, Емел Етем;

• 2005–2009 г. – участие в т.нар. „тройна коалиция“ с БСП и НДСВ, с министри като Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров;

• 2013-2014 г. - участие в управлението в коалиция с БСП с премиер Пламен Орешарски, с министри от ДПС Хасан Адемов, Станислав Анастасов и Мариана Георгиева

• парламентарна подкрепа или влияние в различни формати след 2022 г.

Депутати на ДПС традиционно участват в комисии по финанси, земеделие, регионално развитие, околна среда и енергетика.

Скандали, разцепления и напуснали ключови фигури

Още през 90-те години в ДПС има вътрешни напрежения и напускания, свързани с различия относно ролята на партията и нейното ръководство.

Първото по-сериозно сътресение идва през 1996 година. Тогава зам.-председателят на ДПС Гюнер Тахир подава оставка и напуска ДПС. От движението го изключват през май 1997 г., но не е получил официално съобщение за това. От 1997 г. е депутат от Разград в парламентарната група на СДС в 38-ото Народно събрание.

През 2001 г. Осман Октай, един от основателите на ДПС, зам.-председател на партията, а след това и организационен секретар, е отстранен от ръководството на партията поради редица несъгласия с Ахмед Доган.

В края на септември 2007 г. Мехмед Дикме, министър на земеделието и горите в правителството на Симеон Скскобургготски, напуска Движението за права и свободи, и заявява че не е съгласен с принципите на авторитаризъм, които се прилагат в партията. 

През 2011 година Касим Дал, сочен за втория човек в ДПС, напуска оперативното ръководство на партията след „кървавото писмо“, което пише до структурите на партията. Когато Касим Дал напуска (и впоследствие е изключен от) ДПС в началото на 2011 г., той е последван от Корман Исмаилов. Исмаилов, който по това време е депутат и бивш лидер на младежката организация на ДПС, е единственият от парламентарната група, който открито застава на страната на Дал.

Най-значимото разцепление настъпва през 2015 г., когато председателят Лютви Местан е отстранен от ръководството след разногласия с Ахмед Доган, свързани с външнополитически позиции. След напускането си Местан създава партията ДОСТ (Демократи за отговорност, свобода и толерантност), която участва в избори, но не успява да измести ДПС като основен политически представител в тези електорални ниши.

Конфликтите след 2020 г.

В по-нов период се задълбочават вътрешните напрежения между различни центрове на влияние в ДПС. Един от ключовите конфликти е този между Ахмед Доган и Делян Пеевски, който води до организационно и политическо разделение. 

След вътрешнопартийни промени през 2023–2024 г., Пеевски бе номиниран за лидер на ДПС и по-късно официално избран за съпредседател на партията заедно с Джевдет Чакъров. Следва разцепление в партията, като една част от членовете и структурите застават зад почетния председател Ахмед Доган и съпредседателя Джевдет Чакъров, докато другата част застават зад Делян Пеевски. Започна и съдебна битка за това кой е председател на партията.

През 2024 г. се оформят отделни парламентарни и политически формати, сред които:

• „ДПС – Ново начало“ – парламентарна група и политическа линия, свързвана с Делян Пеевски;

• Алианс за права и свободи – политически проект, възникнал на фона на разцеплението и претендиращ за приемственост с традиционната линия на ДПС с лидери Девдет Чакъров и Ахмед Доган.

Изненадващо и без обясненеие през май 2025 година Джевдет Чакъров подаде оставка от ДПС след разговор с Делян Пеевски, като по този начин Пеевски остана единствен председател на Движението за права и свободи.

Значение и място в българската политическа система

ДПС е една от малкото партии в България с над 30-годишна непрекъсната парламентарна история. Тя играе ключова роля като балансьор в редица парламентарни конфигурации и често е фактор при формирането на мнозинства.

Независимо от периодичните кризи, разцепления и обществени спорове около дейността ѝ, партията запазва стабилна организационна структура и ясно разпознаваема електорална база.

Актуално състояние

Към 2026 г. Движението за права и свободи съществува в условията на вътрешно разделение, но с продължаващо парламентарно присъствие. Историческата роля на партията, нейното влияние в конкретни региони и участието ѝ в управлението на страната я правят един от най-значимите и дългосрочни фактори в българската политика след 1989 г.

„Възраждане“ е националистическа политическа партия в България, учредена през август 2014 г. Неин основател и председател е Костадин Костадинов. Партията се самоопределя като патриотична формация. Същевременно е класифицирана от различни анализатори и медии като антиевропейска и антизападна, както и като проруска.

Партията е учредена през август 2014 г. в Плиска от бившия активист на ВМРО-БНД – Костадин Костадинов, който година преди това напуска партията, разочарован от преизбирането на Красимир Каракачанов за председател на ВМРО–БНД през 2012 г.

Българската социалистическа партия (БСП) е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия. Партията се формира след общопартиен референдум на 3 април 1990 г. Тя е прекият наследник на Българската комунистическа партия.

От 2017 година досега тя се явяваше на изборите в коалиция „БСП за България“. На изборите на 27 октомври партията ще бъде в нова коалиция с над 20 партии – коалиция „БСП – Обединена левица“.

„Има такъв народ“ е политическа партия, създадена от телевизионния водещ и певец Слави Трифонов през 2020 г. Те се определят като „политически продукт“, възникнал следствие на референдума през 2016 г. и потъпкването на резултатите от страна на депутатите.

След участието на екипа на предаването „Каналето“ в протестите срещу правителстовото на Жан Виденов през 1997 година, дълги години Слави Трифонов изразява своята гражданска позиция относно актуални въпроси в страната чрез ефира на предаването „Шоуто на Слави“.