Тази нощ изтече срокът българите зад граница да подадат заявления за гласуване. Броят на документите тази година е значително по-малък от тези на изборите през април и юни.
За предстоящите избори подадените заявления са близо 60 000, а през април бяха близо 86 000. В Германия, но и във Великобритания и Испания, броят им почти е наполовина. Това обаче може да не означава по-ниска избирателна активност, защото част от секциите вече се откриват автоматично.
По-особен случай е Германия - властите наложиха таван до 40 адреса за гласуване извън дипломатическите ни мисии.
По традиция Германия е сред страните, в които гласуват най-много българи. С новите местни ограничени се очаква процесът да бъде затруднен и да наблюдаваме по-ниска активност.
„В Западна Германия има в момента поне 200 000 българи, които трябва да гласуват в няколко секции. Реално погледнато едно или две консулства с около 15 човека отговаря за над 200 000 души и традиционно в консулствата се отварят секции“, казва Боян Юруков – блогър.
Друг проблем е демотивацията сред доброволците, които имат основна роля в организацията на изборите зад граница.
„В Мюнхен сме запознати с решението на много наши съмишленици по света да отказват да номинират членове за местните секционни комисии с мотива, че отношението, което получават от ЦИК не е партньорско“, посочва Мирослав Тодоров – доброволец от Мюнхен..
Очакванията на доброволците са до по-голямо струпване да се стигне в големите градове като Берлин, Хамбруг, Франкфурт и Мюнхен.
За сънародниците ни гласуващи в Германия е важно да се информират за най-близките до тях избирателни секции, защото след намаляването на броя им, изборите за много българи тук отново ще са свързани с пътуване.
