Станциите на екоминистерството за проверка на качеството на въздуха в София са разположени в по-крайните квартали на града и така държавата не разполага с официални данни за замърсяването в централната градска част, където са и някои от най-натоварените кръстовища. Единствената станция в района - тази на пл. “Орлов мост” е преместена в края на 2015 г. заради строежа на метрото.
Сега сензорите вече са в източния район „Младост”, където средногодишната стойност на фини прахови частици е под разрешеното от 40 микрограма на кубичен метър. Стойностите на кръстовището на бул. „Цариградско шосе” преди това обаче са били над нормата в почти една трета от годината.
Освен станцията в „Младост”, в „Дружба” сензорите също отчитат слабо замърсяване. Според официалните данни, най-замърсен е въздухът в западния район „Надежда”. Именно там е и най-голямото отчетено замърсяване.
Замерванията показват тенденция праховите частици във въздуха над София да намаляват в последните години. Въпреки това, обаче, градът продължава да не покрива здравословните норми, показват седемте станции на държавата на територията на Столична община.
Според данни от мрежата от повече от 300 граждански станции към проекта airbg.info, обаче, въздухът е замърсен с прахови частици няколко пъти над нормата. По-сериозен е проблемът през зимните месеци заради отоплението на дърва и въглища в различни райони на града. Тогава има периоди от цели седмици на замърсяване над допустимото - като през януари 2018 г., когато сензорите са засекли 317 микрограма на кубичен метър. При норма 50.
Изследване на организацията показва и продължителни периоди с превишение на нормите за азотен диоксид и други газове от големия автомобилен трафик. Изпълнителната агенция по околна среда обаче обяви, че са засекли минимално замърсяване само за 3-4 дни, което не е опасно за здравето.
През септември пък в ефира на bTV сдружение “Въздух за здраве” алармира, че столичани дишат пластмасови частици – заради изгарянето на текстил и гуми. Според пулмолози, ако наночастиците бъдат вдишани, могат да бъдат изключително опасни и да възпалят тежко организма ни.
Как кандидатите за кметския пост в София предлагат да се решат проблемите с въздуха на столицата?
Йорданка Фандъкова (ГЕРБ)
Темата с чистия въздух е най-важна за София, радвам се, че всички кандидати за кметове припознават мерките, които сме заложили и по които работим, отбеляза Йорданка Фандъкова. Тя посочи, че вече са взети над сто мерки, които са групирани в пет групи.
„Предстои до края на годината да пуснем с мобилно приложение 22 станции на територията на целия град. Втората мярка това е транспортът: по – добър градски транспорт и да слезем от автомобилите. Третата мярка е да намалим с една трета домакинствата, които се отопляват на дърва и въглища. Друга мярка е запазването и развитието на зелената система, чистота и контрол върху изгарянето на отпадъци. Поискала съм от Народното събрание да се инкриминира горенето на отпадъци, защото само с административни мерки няма резултат”, обясни още кандидатът за кмет на ГЕРБ.
Мая Манолова (Независима, подкрепена от БСП)
Правилата трябва да важат за всички – и за гетата, и за небостъргачите, посочи независимият кандидат, подкрепен от БСП – Мая Манолова.
По думите й за мръсния въздух в столицата се осведомяваме не от станциите на Столичната община, а от гражданските станции. Според Манолова Столичната община е закъсняла, първо с признаването на проблема, а след това и с мерките, включително и с разполагането на станциите.
Борислав Игнатов („Демократична България”)
Според Борислав Игнатов подобряването на трафика в София е една от мерките за чист въздух.
„Заложили сме бърза мярка създаване на единен център за управление на транспорта ,динамично. Убеден съм, че трафикът ще може да се провежда със зелени коридори”, уточни Борислав Игнатов.
Борис Бонев (Независим)
Според независимия кандидат за кмет Борис Бонев, когато се говори за чистотата на въздуха е важно освен преминаването към ниско емисионни форми на отопление като газ и топлофикация, трябва да говорим и за обръщане на модела на замърсяващите автомобили. По думите му трябва да бъде въведен моделът „замърсителят плаща”.
Той посочи опита на Полша, където дронове анализират какво се гори в комините и дават възможност на полицията да влезе в дома и да се наложи глоба.
Ангел Джамбазки (ВМРО)
Според кандидатът за кмет на ВМРО – Ангел Джамбазки, основен замърсител на въздуха в редица квартали на София като „Красна поляна”, „Захарна фабрика” и „Баталова воденица”, са горенето на гуми, текстил и различни отпадъци в незаконните постройки.
Те трябва да бъдат премахнати, защото са източник на болести и проституция, не само за замърсяване, посочи Джамбазки.
