Милчо Левиев е един от най-известните български творци днес. Той е легенда. Името му е в световните музикални енциклопедии редом до Джордж Дюк, Дюк Елис, Били Кобъм и Ал Жиро, с които са свирили заедно.
Има две номинации за „Грами“, много награди, прави истинска джаз революция с композициите си по неравноделните тактове на българската народна музика.
Напуска България през 1970 г., 20 години по-късно отпразнува падането на комунистическия режим с концерт в НДК.
Той е Милчо Левиев, музикант, бохем и космополит. Една легенда на 80.
Старая се да бъда бохем, призванието ми е такова, това винаги помага, усмихна се Левиев. В изкуството човек трябва да разбере, че колкото и сериозно да е то, на всички езици то е игра – play, Spiele, играть. На български още повече ми харесва – свиря, свиря си с уста. С една дума – не е толкова сериозна работа, каза той.
По думите му той не се възприема за производител, а публиката – за консуматор. „За да стане изкуство, трябва среща между двете неща. При слушателя също има творчество. Ако не проявиш своето творчество при слушането, няма да чуеш нищо“.
Казва, че изкуството не е бизнес. А за себе си – че слуша всякаква музика, обича всеки жанр.
Джаз чува за пръв път в Пловдив. Първата си група създава през 1965 г. по идея на Радой Ралин. У нас, между 1965 и 1967 г. тя прави три концерта, а след това, в чужбина – над 100.
Тогава си дава сметка, че не може да „служи на една лъжа – че в България има свобода и се свири джаз“. Това е една от причините да се махне от страната. „В чужбина казваха, че правим хубава музика, защо българският народ не можеше да я слуша?“, каза той.
„Не аз съм побегнал, както каза водачът на страната (...) изкараха, че съм бил в ДС. До там стигна, че съм бил в КГБ, защото станах много известен, и накрая казаха, че и в ЦРУ съм бил също. Значи троен шпионин“, разказа Левиев.
Той призна, че е космополит и не го интересуват държавните граници, а правителствата според него са „кривителства“.
И на 80 Левиев е мечтател. „Без мечта, каквато и да е, мисля, че животът ще бъде просто непоносим. Човек мечтае до края на живота си“. Той самият мечтае за „един по-добър свят, колкото и помпозно да звучи. Аз искрено ви казвам, че се разстройвам от това, което става днес по света. След малко ставам на 80, аз такава лудница през живота си не съм виждал. А преживях няколко революции и войни“, каза той.
Вижте целия разговор във видеото:
