Най-краткият ден в годината в Северното полукълбо вече е преминал и всеки следващ ден е малко по-дълъг от предходния. Това обаче не означава, че зимата е свършила. След блясъка на празничните тържества за мнозина януари може да се усеща като най-мрачния месец в годината.

Не са засегнати само емоциите. Научна статия, публикувана в списанието Perspectives on Psychological Science, изследва различните начини, по които сезоните могат да повлияят на мозъците ни – от сексуалните ни желания до интелигентността и социалната ни активност.

Добре известно е, че има животни, които адаптират поведението си спрямо годишните цикли. Фините вариации в човешката психология обаче са много по-малко обсъждани, а те може да са от съществено значение за разбирането на нашето вземане на решения и благополучие, коментира Би Би Си.

Снимка: iStock

Ефектът върху настроението

Съществуването на зимна депресия, известна като "сезонно афективно разстройство" (САР), вече е добре разпознаваемо. Симптомите включват постоянна тъга или тревожност, продължаващи поне две седмици. Сред тях може да са и чувство за безнадеждност и безполезност, намалена енергия, преяждане, дълго поспиване.

За много хора тези симптоми могат да бъдат приглушени и те да не да отговарят на всички критерии за клиничната диагноза на САР. Тази обща меланхолия е известна неофициално като "зимен блус", а изследванията показват, че е широко споделяна.

В началото на 2010 г. изследователи от университета “Корнел” в Итака, Ню Йорк, анализират съдържанието на 509 милиона туита от 84 страни. Те откриват връзка между промяната в дневните часове и емоционалното съдържание на публикациите. С намаляването на продължителността на дните потребителите са склонни да използват по-малко положителни думи.

Пречките пред биологичния ни часовник

Има много възможни обяснения за „зимния блус“ и САР. Една популярна теория е, че намалените нива на светлина пречат на биологичния часовник на тялото – известен като „циркаден ритъм“. Това от своя страна може да наруши здравословното регулиране на невротрансмитерите, които участват в емоционалните обработвания. Това е причина да се появи светлинната терапия, която използва специални лампи, имитиращи слънцето, за да пренастрои часовника на тялото. Проучване на неправителствената организация „Кокрейн Колаборейшън“ през 2019 г. обаче показва, че доказателствата за ефективността на терапията като превантивно лечение са ограничени.