Леонардо да Винчи, прочутият италиански полиглот, който нарисува Мона Лиза, е имал сложни геометрични познания, изпреварващи времето му.
За да нарисува Витрувианския човек през 1490 г. - илюстрация на „идеалното“ човешко тяло, ренесансовият човек може би е разчитал на математическо съотношение, официално установено едва през XIX век, коментира научната организация Study finds.
Това е едно от най-емблематичните изображения на всички времена и въпреки това повече от 500 години никой не може да разбере защо Да Винчи е избрал такива специфични пропорции за ръцете и краката.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Един лондонски зъболекар смята, че най-накрая е разгадал загадката.
Рори Мак Суини е открил изключително важен скрит детайл във Витрувианския човек: равностранен триъгълник, който според него може да обясни „едно от най-анализираните и същевременно загадъчни произведения в историята на изкуството“.
Витрувианският човек е отчасти вдъхновен от трудовете на римския архитект Витрувий, който твърди, че съвършеното човешко тяло трябва да се вмества в кръг и квадрат.
В рисунката на Да Винчи е използван квадрат, който прецизно съдържа „кръстообразна поза“, с изпънати ръце и вкопчени крака. В същото време кръгът обхваща поза, при която ръцете са вдигнати, а краката са разтворени.
Популярното обяснение е, че да Винчи е избрал пропорциите на Витрувианския човек въз основа на теорията за златното сечение, но размерите не съвпадат напълно.
„Ако разтворите краката си... и вдигнете ръцете си толкова, че изпънатите ви пръсти да докоснат линията на върха на главата ви... пространството между краката ще бъде равностранен триъгълник“, пише да Винчи в бележките си за Витрувианския човек.
Когато Мак Суини изчислил този триъгълник, установил, че разстоянието между краката на човека и височината на пъпа му създават съотношение около 1,64 към 1,65.
Това е много близо до тетраедърното съотношение от 1,633 - уникално балансирана геометрична форма, официално установена през 1917 г.
Съотношението се използва за установяване на оптималния начин за опаковане на сфери. Ако например четири сфери са свързани възможно най-плътно във формата на пирамида, тогава съотношението между височината и основата от центровете им ще бъде 1,633.
Може би Мак Суини е осъзнал значението на това число заради подобен триъгълен принцип, използван в стоматологията.
Представен върху човешката челюст, триъгълникът на Бонвил диктува оптималното разположение за функцията на челюстта и се използва от 1864 г. насам. Неговото съотношение също е 1,633.
Мак Суини не смята, че това е съвпадение.
Подобно на минералите, кристалите и други биологични системи за опаковане, открити в природата, Мак Суини смята, че човешката челюст естествено се организира около тетраедрични геометрии, които увеличават механичната ефективност.
Ако съотношението на тетраедрите се повтаря по телата ни, Мак Суини смята, че това е така, защото „човешката анатомия се е развила в съответствие с геометричните принципи, които управляват оптималната пространствена организация във Вселената“.
Ако Мак Суини е прав, Да Винчи може би се е натъкнал на универсален принцип, докато е рисувал Витрувианския човек.
„Същите геометрични отношения, които се появяват в оптималните кристални структури, биологичните архитектури и координатните системи на Фулър, изглежда са кодирани в човешките пропорции - пише Мак Суини, - което предполага, че Леонардо е интуитивно разбрал фундаментални истини за математическата природа на самата реалност“.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
