„Всеки може да свири на хандпан“: Летящите чинии, за които идват у нас от цял свят (СНИМКИ, ВИДЕО)

В центъра на София има едно специално място, което привлича със своите специфични музикални звуци и със стаи, от чиито стени висят метални летящи чинии. Сред тях има и кахони в по-особени форми, и дълги цветни джидеридута. Една от стаите носи името 432 Hz.

А когато човек пристъпи прага, почувства енергията на мястото и посегне към някой от инструментите, най-често се връща обратно в ежедневието си с нова идея, ново въодушевление и в по-дълбока връзка със себе си.

Понякога излиза като костенурка – с кръгла „коруба“ на гърба си, в която вече пренася цял магичен свят.

Това е Домът на хандпана, а неговите стопани са Петър Йорданов - Бъни и Илиян Опрев - двама души с различен път, но общо усещане за силата на звука като средство за връзка, вдъхновение и вътрешна трансформация.

Петър Йорданов - Бъни е световно признат музикант, композитор и мултиинструменталист, познат от формации като „Оратница“, „Тъпани“ и „Гайди“, „Основно ветрове“ и много други. Той е първопроходник на хандпан културата в България със стотици работилници из цялата страна през последните 10 години.

Илиян идва от света на дизайн и handmade брандовете. Основател е на маркетингова агенция, консултант и дългогодишен криейтив партньор на редица световни марки с емблематичен статус. В личната си практика с медитация и звук открива хандпана като инструмент за връзка между музика и душевност.

Срещаме се с Бъни и Илиян, за да ни разкажат повече за спецификите на хандпана, как все повече хора се свързват с инструмента и какво усещане им оставя тази връзка.

Двамата разказват и че хандпан изпълнителите малко по-малко изграждат своя общност, а София се превръща в притегателен център за музиканти от цял свят.

Магията на хандпана

Бъни споделя, че когато за първи път вижда хандпан, остава като омагьосан. „Пред Народния театър видях един французин - просто стоях и го наблюдавах. И нямах търпение да спре да свири, за да го попитам дали може да пробвам. И когато пробвах, директно засвирих по някакъв начин".

Тези инструменти ме привлякоха и омагьосаха със звученето си. А сега са постоянно и навсякъде около мен. И в колата си имам, и вкъщи имам, и тук има. Те са си просто част от обкръжението ми“, споделя Бъни.

От предизвикателство към възможност за всеки

„Тези инструменти преди са били по-предизвикателни от гледна точка на достъпа - кандидатстваш, за да получиш такъв, трябва да те одобрят, да ти изработят инструмент, да изчакаш известно време и така нататък. Но вече, когато имаш инструмента, при самото свирене се изгубва това предизвикателство, което понякога музиката крие“, казва Илиян.

Той и Бъни правят така, че хандпанът вече да не е предизвикателство за хората, а възможност, достъпна за всеки, който се чувства привлечен от звученето му.

„Хандпанът като концепция има различни интерпретации. Има пътуващи музиканти, които го преживяват по различен начин. Той е свързан и със свободата, с бунтарството, с един по-революционен дух. Но в нашата интерпретация инструментът е много духовен. Той е инструмент за душата. Идеята е това да бъде място, където да се срещнеш със себе си – място за дзен“, коментира Илиян.

Време за себе си

В Дома на хандпана, който Бъни и Илиян кръщават Zendō, има над 30 “летящи чинии“ - както често наричат този инструмент. Те са с различно звучене, направени от майстори от няколко континента.

„Всеки има нужда от време за себе си. Особено в епохата на изкуствения интелект, на забързаното ежедневие и социалните мрежи, на всичко, което се случва между нас, имаме нужда от такова време. Тук имаш възможност просто да спреш и да усетиш момента. Важна е и тактилността", коментира Илиян.

С изкуствения интелект и всичко, което правим в момента, голяма част от преживяванията ни стават виртуални и абстрактни. А физическият контакт с инструмента ни връща към нещо много човешко – към уникалното усещане да бъдеш човек чрез музиката. Искаме да обогатим тази палитра от преживявания“, казва още той.

Лютиери от цял свят

„Ние настройваме инструментите тук, следим ги да звучат хубаво“, посочва Петър.

„Все още няма хора в България, които да го правят. Ние, за щастие, комуникираме с лютиери от целия свят. Вече три пъти са идвали тук. Сега предстои четвърта визита. Идват, показват ни и поддържаме връзка. Важно е инструментите да са настроени добре, за да можеш да усетиш пълното им качество. Защото иначе няма пълна хармония, ако инструментите не са темперирани“, разказва той.

Хандпанът се настройва с чук - хем силово, хем прецизно.

За да няма тенекиено звучене

„Има инструменти, които хората могат да намерят в различните платформи. Те приличат на хандпан. Но това терапевтично звучене идва чрез обертоновете. Всяка нота, освен фундаменталния тон, който е „ре“, има и още два обертона, които звучат като тибетска купа. Оттам идват пълнотата и магията на звученето. Понякога можеш да си вземеш инструмент, който изглежда много сходно, но звучи доста тенекиено и плоско, с неточно звучене. Започваш да свириш и понякога хората си казват: „Окей, проблемът е в мен.“ И това ги спира да свирят, отказва ги от целия музикален процес“, допълва Илиян.

За година и половина в Дома на хандпана се провеждат десетки събития – свързани както с музиката, изучаването на чeстотата на звука, концерти на тъмно, работилници за малки и големи, така и вокални уоркшопи, и с медитации, чаени церемонии, рисуване с акварел, създаване на текстове на песни, бродиране на калиграфия и много други.

Днес там вече има и хандпан школа както за индивидуални уроци, така и за групово свирене. Пространството дава убежище за различни инциативи. Някои от събитията се изнасят в Родопите. Звуците на хандпана имат и социални измерения. Илиян и Бъни посещават центрове за хора със специални потребности, центрове за глухонеми, училища и детски градини.

Народната песен „Ерген деда“ – хорово изпълнение със звучене на хандпан.

От Zendō тръгват и инициативи като свирене в метрото в Деня на София и заснемане на клип към народната песен „Ерген деда“ – хорово изпълнение със звучене на хандпан.

„Основахме Handpan Collective, когато стартирахме Дома на хандпана, идеята беше да си направим приятелско събиране. Диригентката на хора, след като я поканих да дойде с мъжа си, беше помислила, че съм я поканил с целия хор, и дойдоха всички. И тук има едно клипче от тази стая, където някои от хора са се качили на дивана, други са отпред, за да можем да се съберем. Бяхме на три реда“, разказва Бъни.

Планират клипа почти една година. Снимат го пред „Александър Невски“.

Отидохме да снимаме, беше април, слънце, бяха насадили лалетата и…. заваля сняг. Картинката беше лалета и сняг. Но ние въпреки това снимахме, не се отказахме. Бяхме като спартанци, омотани в шалове. Това клипче е доста открояващо се, защото си беше труден процес“, допълва още той.

Въпреки че понякога процесите на създаване са по-предизвикателни, свързването на хандпан музикантите се оказва изключително естествено. Те се откриват едни други с лекота и се чувстват обединени от общите честоти, които излъчват към живота.

Гостуващи изпълнители

Създаването на общност

„Много лесно се създават връзки в този хандпан свят. Така е и с майсторите. Имаме един майстор, чиято приятелка е българка. Той дойде тук, видя инструмента на друг майстор и каза: „А, ама това е инструмент на Мариус!“ и засия. А тук освен, че идват майстори, които изработват самите инструменти, идват и майстори на свиренето“, коментира още Илиян.

Сред тях е Даниел Уейпълс - британец, един от първите посланици на този инструмент. Той открива хандпана през 2005–2006 година и пътува с него в различни страни.

„Човекът е занесъл инструмента в над 90 държави. За първи път е стъпил с него в Кувейт, Бангладеш, Индия. Даниел идва у нас чрез друг приятел от Хърватия, който също е бил тук. Той пък чрез други музиканти се запознава с нас и ни препоръчва свои приятели музиканти – като Рео Мацумото, японски хандпан изпълнител, който също минава през България“, разказва Илиян.

„Така, някак си енергията се събира и започват да растат хандпани по стените".

"Това си е една идея по-алтернативна култура. Една идея по-благородна. Не набляга на ниското в страстите. Една идея, която извисява. Но пък това изисква определено ниво на интерес, задълбочаване навътре. Има си предизвикателства по пътя. Въпросът е, че много зарежда. И като тръгне да се случва, някак си нещата се нареждат. Стига да вървиш“, споделя още той.

Били сме свидетели на много уникални ситуации, които малко като в „Селестинското пророчество“ се случват. Просто в потока“, разказва Бъни.

„„Африканец също гостува тук. Гостува ни и един индиец, който провежда различни практики на много места и е доста популярен в тези среди. Заедно с хандпаните направихме някои много интересни неща. Гостува ни и белгиец, който свири на африканска кора – изключително рядък инструмент. В България аз съм виждал такъв инструмент само при него. И отново съчетахме звученето на кората с хандпана“, разказва Бъни.

„Гостуваха ни и музиканти от Гърция, които свирят на древногръцка арфа. Африканската кора също е струнен инструмент, свързан с традициите на арфата и лирата, но гръцките инструменти ни връщат към представата за арфата и лирата от времето на Омир. И до днес са запазени инструменти, възстановени по археологически находки. При нас дойдоха майстори, които не само изпълняваха музика на тях, но и сами ги изработваха. Беше изключително интересно и впечатляващо“, допълва Илиян.

„Много се радваме, че освен събитията, които успяваме да организираме на местно ниво с български творци, това пространство се превръща и в пресечна точка за международни гости. Те идват от Африка, Гърция, Великобритания, Балканите и Хърватия. Това много ни радва. Тази свободна музикантска мрежа е жива, развива се и ни зарежда. Тя обогатява и културното пространство", споделя той.

"Другото нещо, към което се стремим тази година, е да идват не само гостуващи музиканти, но и участници от други държави. Една от летните ни резиденции беше насочена към международна публика. Приблизително половината участници бяха чужденци – имаше хора от Испания, Италия, Барселона, Великобритания, Белгия и Русия. Така че хандпанът е само отправната точка. Покрай него се появяват още хора, инструменти, традиции и места.

В момента, в който отвориш сетивата си за това, започваш да откриваш колко много неща са свързани помежду си“, разказва Илиян.

Хандпан туризъм

„Ако успеем да развием хандпан туризма в България, това би било прекрасно. В различни държави по света вече има хандпан фестивали. Инструментът е сравнително нов, но лесно намира място в различни музикални стилове и традиции – от електронната до народната музика. Той е достъпен и естествено се вписва в различни музикални контексти“, казва Илиян. По думите му децата също много бързо усвояват инструмента.

„И в България имаме добри предпоставки подобно нещо да се случи. Хандпанът туризмът е напълно възможна идея. Аз съм пътувал до други държави специално за такива събития. Възможно е в някакъв момент това да се случи и тук. Постепенно работим в тази посока, макар че все още сме сравнително малка общност“, допълва Бъни.