Екатерина Велика: Коя съм аз, че да искам всичко? Аз имам всичко!...
Тази реплика е не просто драматургичен акцент, а нещо като морална ос на спектакъла „Велика“. В нея е сгъстена цялата амбиция, самозаблуда и трагична яснота на Екатерина Втора – фигура, която историята канонизира, но театърът решава да разплете...
Екатерина е вярна и на императора, и на Бога. Или поне така твърди. В прочита на спектакъла тази вярност не е морална категория, а стратегия за оцеляване. Тя не се страхува и не се срамува да бъде едновременно висш държавник и „кучка“, която в пристъп на демонстративна женственост признава, че „мокрото розово нещо не винаги е език“. Тази грубост не е самоцелна, а показва плътта изпод съборения позлатен паметник.
Исторически, Екатерина Втора (1729-1796) е единственият руски монарх, освен Петър Първи (1672-1725), получил епитета Велика. Съвременният поглед в Малък градски театър „Зад канала“ обаче не се интересува от величието като резултат, а като цена. Представлението чисто сюжетно е разделено на два периода, които са със силата на епохи в живота на Екатерина. „Преди“ – когато младата жена пристига в Русия и изживява шокираща среща с бруталното и цинично управление на Петър, и „След“ – време на пълноценно постпревратно царуване, в което владетелката вече ползва механиката на преврата, страха и самотата на абсолютната власт.
Весела Бабинова прави може би най-силното си сценично превъплъщение досега. След поредица от добри, но относително „равни“ образи на съвременни жени, тук тя се разгръща в пълния диапазон, който ролята изисква. Екатерина е хамелеон. И за да я изиграеш, трябва самият ти да си такъв. Бабинова преминава от ирония към чист комедиен жест, оттам към тежка драматичност – от зората до залеза на своята героиня. От любовта, през едно от най-великите „женски“ качества, които спектакълът без сантимент назовава – способността да бъдеш хладен и безпощаден, до отявлената, животинска омраза. Това не е образ за харесване, а за разпознаване.
Достоен и необходим партньор в тази дуелна структура е Богдан Бухалов – като Петър Петър. Неговият Петър е сложен, многопластов и лишен от карикатурност. Емоционално незрял, импулсивен, дълбоко повлиян от детството си, отчужден и несигурен, той мисли властта като игра и роля, не като отговорност. Бухалов успява да изнесе тази хамелеонщина без оправдание, но и без присмех, превръщайки Петър в трагичен контрапункт на Екатерина, а не просто в необходим злодей.
Леонид Йовчев, който няма слаба роля, отново е в стихията си – този път като граф Орлов. Книжен плъх, брат за преврат, функционер, любовник, Йовчев сглобява образ, който не може да бъде сведен до една функция. Той е олицетворение на сивата зона между идеология и лична изгода, без която нито един преврат не е възможен.
Интересен щрих добавя Каталин Старейшинска – тя прислужницата, фигурата, която вижда всичко, но няма право на глас. Александър Кендеров, познат от киното с почти детска роля в „Бягство“ (2022) на Виктор Божинов, тук е Хермес – любовта, която свързва и разрушава, общият знаменател между императрицата и нейната дъщеря Вал. Образът му функционира като болезнен символ на невъзможното съжителство между интимност и власт.
„Велика“ събира в себе си диктатура, психопатология, интриги, война, власт, лицемерие, лъжи и отмъщение. Това е класическа епоха с откровено съвременна тематика. Опасната близост с днешната глобална политическа обстановка не е скрита, а търсена. Неслучайно, част от ироничния поглед към темата е нелепото, почти насилствено включване на хита на Риана – Diamonds“ (2014). Този жест не цели ефект, а дискомфорт. Сблъсъкът между поп културата и историческата жестокост оголва механизма на публичния блясък, валиден и днес.
Режисьорът Стайко Мурджев заявява, че това е политическа сатира – жанр, от който българската сцена страда от дефицит. Текстът съзнателно работи като амалгама между историчност и съвремие, използвайки миналото като повод да бъде разказана чисто съвременна история. Тази смесица не е декоративна, а структурна – тя е самият дух на спектакъла.
В крайна сметка, „Велика“ задава въпрос, който звучи по-лично, отколкото исторически: възможен ли е животът, разкъсван между желанието за власт и нуждата от любов. Или, както го формулира Весела Бабинова – „великата любов или великият живот“. Кое от двете си струва, ако накрая се оказва, че не можеш да имаш и двете...
„Велика“ не предлага утешителен прочит на историята. Тя предлага предупреждение – че властта винаги изисква жертва, а най-често жертвата е човешкото.
Сценографията и костюмите са на Никола Налбантов, музиката – на Петър Дундаков, хореографията – на Ангелина Гаврилова-Тодорова. Преводът е на Любов Костова. Участват още Свежен Младенов, Александър Карасански, Христина Джурова, Стоян Младенов, Георги Кацарски.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
