Известно е, че испанската муха е вид бръмбар, който съдържа в себе си отровен химикал, използван за премахване на брадавици, но и като безумно силен афродизиак. В „Една испанска пиеса“, на сцената на малкия градски театър „Зад канала“, летят не една, а цели пет испански мухи – Пилар на Мария Каварджикова, Аурелия на Светлана Янчева, Нурия на Василена Атанасова, Мариано на Малин Кръстев и Фернан на Владимир Пенев.
Всъщност, испанските мухи са много повече от пет – начело с режисьора – Бина Харалампиева, и останалата част от творческия екип – Свила Величкова и Ванина Цандева (сценография и костюми), и Асен Аврамов (музика).
Всички те – силни, характерни и властно управляващи сцената, разказват истории – за любовта, която се ражда от мимолетни докосвания, за самосъжалението, облечено в любов до поискване, за онази суета на суетите, която ражда само болки, за безпощадната зависимост между волята и морала, и за зависимостите по принцип, и за живота като някакво цяло, което прилича на театър, и не е много ясно дали това е театър за живота или живот заради театъра...
Голяма част от тези теми минават през, на пръв поглед, маргиналното присъствие на Мариано. Пореден силен образ на Малин Кръстев – многозначителен, многопластов, ироничен, провокиращ, истински.
Немалка часат от случващото се в спектакъла е провокирано от уж също маргинални или невидими за зрителя герои – като третата сестра (Кристел). Почти по чеховски, но с елементи на някакъв сюрреализъм, сякаш натрапен като подправка на претенциозността... И още много думи, които не са просто „скоби на тишината“, а капан за смахнати и нещастни хора, които умеят да превръщат собствената си тишина в оглушителни крясъци.
Василена Атанасова е изненадата в „Една испанска пиеса“. Нейната Нурия – точно като името й, е лъч и сияние. Тя е филмовата знаменитост, която пробва тоалети за церемонията на наградите „Гоя“, тя е играещия хомо луденс ... с луди, лудостта от щастието да бъдеш актриса, да бъдеш лудостта с главна буква, която сам си донесъл на околните. Нурия е лудостта, която идва, когато спираш да имаш нужда от мъдри мисли, искаш да си слаб, дори „движеща се празнота“ или „блуждаеща суетност“...
В представлението има и „българска“ линия, но тя е толкова тънка и незначителна, че не си струва да се изтъква нейното присъствие. Което, разбира се, е с негативен знак и е свързано с „блудкаж“ от 60-те години на миналия век, в който няма „нищо особено“... С други думи, актьорите играят „една испанска пиеса“, в която актьорите репетират „една българска пиеса“.
„Една испанска пиеса“ – за раздвоението без лицемерие, за истерията под контрол, за полета без крила, за блясъка без перли, за театъра в театъра, за способността да си едновременно отрова и вдъхновение – точно като испанската муха...
„Една испанска пиеса“ е в превод на Светлана Панчева. Авторката Ясмина Реза e позната у нас с постановките „Арт“ в „Зад канала“, „Белла фигура“ в Армията, „Богът на касапницата“ в Народния театър, „Божествата на касапите“ в „Модерен театър“, „Живот в три действия“ в Сливенския театър, „Живот х 3“ в „Театър 199“. Нейна е книгата за бившия френски президент Никола Саркози („Зазоряване вечер или нощем“). През 2013 г. на български излезе романа й „Блажени са блажените“.
