Аятолахът е убит: Али Хаменей - пътят му до върховен лидер на Иран и смъртта му

Върховният лидер на Иран аятолах Али Хаменей беше убит при израелски и американски удари на 28 февруари 2026 година.

Аятолах Али Хаменей е върховният лидер на Иран от 1989 г. насам и една от най-влиятелните фигури в близкоизточната политика. Биографията му се преплита с историята на Ислямската република след революцията от 1979 г., а ролята му е ключова за начина, по който Иран функционира – вътрешнополитически, институционално и във външната си политика.

НА ЖИВО: Али Хаменей е убит при атаката на САЩ и Израел

Израел нападна Иран в събота сутринта, след като напрежението в региона достигна нов връх. Съобщава се за серия от взривове в столицата Техеран

Висшата му титла в шиитския ислям „аятолах“ носи много силно влияние в обществения и политическия живот, особено в Ислямска република Иран. Думата означава „знамение на Аллах“.

Ранни години и религиозно образование

Според официалната биография на сайта на върховния лидер, Али Хаменей е роден на 19 април 1939 г. в Машхад, в североизточната провинция Хорасан, в семейство на духовник.

Снимка: Wikipedia

Хаменей е част от поколението духовници, които съчетават религиозно обучение с политическа активност, засилваща се в годините на опозиция срещу монархията на шаха.

Политическа дейност преди 1979 г. и възход след революцията

Хаменей се утвърждава като активен участник в ислямисткото движение около аятолах Рухолах Хомейни. След победата на Иранската ислямска революция през 1979 г., той заема все по-видими позиции в новата система.

Снимка: Wikipedia

От ранните години на Ислямската република Хаменей е „в сърцето“ на режима и играе роля в консолидирането на властта на институцията на върховния лидер в следващите десетилетия.

Президент на Иран (1981–1989)

Хаменей живее под най-строга охрана и сравнително редките му публични изяви никога не се обявяват предварително или не се излъчват на живо. Като върховен лидер той никога не стъпва извън страната, прецедент, създаден от Хомейни след триумфалното му завръщане в Техеран от Франция през 1979 г.

Последното известно пътуване на Хаменей в чужбина е официално посещение в Северна Корея през 1989 г. като президент, където се среща с Ким Ир Сен. Отдавна се спекулира за здравето му, предвид възрастта му, но в последната му поява няма нищо, което да подхрани нови слухове. Дясната ръка на Хаменей винаги е неподвижна.

Тя е частично парализирана след опит за покушение през 1981 г., за който властите винаги са обвинявали групировката „Народни муджахедини на Иран“ (МЕК), някогашни съюзници на революцията, която сега е забранена в страната.

След убийството на президента Мохамад-Али Раджаи през 1981 г. Али Хаменей е избран за президент.

Периодът му като президент съвпада с критични години – войната Иран–Ирак и вътрешна консолидация на революционния режим. Профилни справки отбелязват, че той печели изборите през 1981 г. с много висок резултат и по-късно е преизбран, в условията на силно контролиран политически процес.

Как Хаменей става върховен лидер (1989)

Хаменей става най-висшият представител на властта в Иран през 1989 г., след смъртта на основателя на Ислямската република, аятолах Рухолах Хомейни.

Снимка: Wikipedia

Като върховен лидер, той държи върховния контрол над политическите, военните и религиозните институции на Иран, оформяйки вътрешната политика и ръководейки външните отношения.

Реалната власт на върховния лидер в Иран

Длъжността „върховен лидер“ в Иран е централна: лидерът има решаваща роля над въоръжените сили, съдебната власт и ключови назначения, както и върху стратегическата посока на държавата. Анализите на периода „Иран под аятолах Хаменей“ подчертават как след 1989 г. именно тази институция се укрепва.

Един от механизмите за контрол върху политическото поле е ролята на органи, които влияят върху изборите и допустимите кандидати.

Външна политика и конфликти

Израел дълго време го възприемаше като дестабилизираща сила в Близкия изток, позовавайки се на подкрепата му за мрежата от войнствени съюзници на Иран, включително палестинския Хамас и ливанската Хизбула.

Когато Израел и Иран водеха 12-дневна въздушна война през юни 2025 г., израелският министър на отбраната Израел Кац заплаши да го убие, заявявайки, че върховният лидер „не може да продължи да съществува“. В тази война Израел нанесе изненадващ удар по подземния ядрен обект на Иран, уби висши командири и ядрени учени и унищожи голяма част от военното ръководство.

Убийството на Хаменей нанася пореден удар на страна, която вече се бори с война и икономически трудности.

Хаменей поддържаше консервативната визия на своя предшественик Хомейни, потискайки амбициите на избраните президенти, които се стремяха към по-открита политика у дома и в чужбина.

Под неговото управление властите потушиха многократните протести и отблъснаха реформаторите, настояващи за по-малко конфронтация със Запада.

Снимка: EPA

Снимка: EPA

Иран се превърна в мощна регионална антиамериканска сила под ръководството на Хаменей, разширявайки влиянието си в целия Близък изток. Той подкрепи ядрената сделка от 2015 г., сключена с посредничеството на световните сили и прагматичния президент Хасан Рухани, която за кратко облекчи изолацията на Иран.

Но напрежението се засили, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от споразумението през 2018 г. и отново наложи санкции.

Снимка: EPA

След атаката, водена от Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г., съюзниците на Иран бяха отслабени. Хамас и Хизбула претърпяха тежки удари от Израел, докато сирийският президент Башар ал-Асад, дълго подкрепян от Техеран, беше свален през декември 2024 г.

Постът върховен лидер е създаден след революцията от 1979 г. и залегна в конституцията на Иран, давайки на висш духовник върховна власт над президента и парламента. Асамблеята на експертите, 88-членен духовен орган, проверен от твърдолинеен наблюдател, съюзен с Хаменей, официално избира лидера.