Последни новини

Доналд Тръмп удължи с един ден крайния срок за Иран да отвори Ормузкия проток

Доналд Тръмп удължи с един ден крайния срок за Иран да отвори Ормузкия проток

„Артемис II“ вече е по-близо до Луната, отколкото до Земята

„Артемис II“ вече е по-близо до Луната, отколкото до Земята

Докато търсят яйца в гора: Паднало дърво уби трима души, сред които майка и бебето ѝ

Два дни след жп инцидента: Възстановено е движението на влакове между Царева ливада и Трявна

Камелия Нейкова към СИК-овете: Ползвайте приложението, за да не приличат протоколите на бойно поле

Жителите на с. Долни Богров излязоха на протест заради нерегламентирано сметище

Православните християни отбелязаха Цветница, предстои Страстната седмица

300 евро за банка: Търговията с кръв не спира, "търговците" дават и визитна картичка

Спецакция в Монтанско: Тефтери със списъци, незаконно оръжие и арести за купен вот

Явор Гечев, „Прогресивна България“: Формацията ни се финансира прозрачно, нямаме зависимости

За духовните помияри и Ибсен в хип хоп вариант

Крис Шарков поставя „Обществен враг“ в Малък градски театър „Зад канала“

Даниел Димитров Даниел Димитров

Публикувано в  13:37 ч. 07.10.2024 г.

Кислород. Вода. Въздух. Чиста съвест. Чисто минало. Неясно бъдеще. И пречупване, до което неизменно би стигал всеки от нас. За да не се превърне в „обществен“ враг...

„Обществен враг“ по Ибсен в Малък градски театър „Зад канала“ представя една цяла държавна система на бързи обороти – като умален модел на самата държава. В нея има корупция, лицемерие, изнудване, болни мозъци в политиката, манипулации на всички нива, монополизъм, конспирации, некомпетентност... Всичко, за което уж не мечтаем. Дори презираме. Но пасувайки, (не)съзнателно работим за неговото приближаване и... овековечаване.

Неизбежно, цинично, с много сарказъм и немалка доза хумор, представлението, за 85 минути, буквално размазва представите за нормалност. Тези, които с времето се превръщат в клишета, а сетне и в абсурди – от смелостта да бъдеш себе си и да си уверен в собствената си истина до нейното подредено, методично и контролирано смачкване.  

Снимка: Малък градски театър/ Александър Богдан Томпсън

En folkefiende (Враг на народа) излиза през 1882 г. като отговор на гражданския протест срещу пиесата „Призраци“, смятана тогава за скандална. В бързо развиващ се норвежки град с проспериращ курорт, главният лекар Томас Стокман прави откритие – че водата е натровена. Той иска да обяви това публично, но брат му, общински съветник, вижда интересите си застрашени и се намесва, за да обърне общественото мнение срещу Стокман.

Докторът е лицето на историята. Няма по-добро попадение от Мак Маринов за образа на харизматичен бунтар, докаран до дъното на отчаянието, превърнат в псевдоикона на псевдообщество от „обикновени“ граждани. Играта на Мак разтърсва, най-вече с естествеността си. И безпогрешно импонира на другия силен актьорски коз – Леонид Йовчев – лошият брат, особнякът, откачалката и безпардонен регулировчик на събития.    

Когато се появи Малин Кръстев, в поредното си различно и пълно с изненади превъплъщение, сцената става друга. В „Обществен враг“ неговият хамелеонски талант е впрегнат в образа на медиен бос. Странен, вдъхващ доверие, убедителен, „логичен“, блестящо лавиращ, сервилен, но и респектиращ с присъствието си.

Снимка: Малък градски театър/ Александър Богдан Томпсън

Колективният образ на медиите е горчив. Пресата е поставена като главен участник в схема за укриване на информация, касаеща здравния статус на цял град. Зрителят наблюдава действията на редакционния екип, набутан в аквариум. Медията е едновременно защитена и дистанцирана, далеч от „събитието“, без капчица репортерски нюх, и в същото време – в готовност да бъде удавена в същия този нюзрум/аквариум. От пороя на собствения си конформизъм.

Режисьорът Крис Шарков остава верен на идеята, че театърът е най-интересен в момента, в който вече няма много общо с изкуството театър. И в този свой проект, той се възползва докрай от техническите възможности на театъра, за да го приближи към киното. Седмото изкуство, изглежда, не е просто драматургичен и сценографски похват, а основа за развиване на идеята за фалшивото – автентичността в отношенията, в новините, в политиката...

Ибсен сякаш предава щафетата на Оруел, полагайки едрите щрихи от портрета на първите „духовни“ помияри. Българският режисьор допълва портрета с брутален хип хоп. Изпълнението на репортерите (Богдан Бухалов и Александър Карасански) по нищо не отстъпва на шоуто, което може да сътвори френски рапър от гетото на Париж. Леонид Йовчев също рапира, с перфектно овладян артистичен бяс. Аплодисментите са заслужени. 

Снимка: Малък градски театър/ Александър Богдан Томпсън

Спектакълът „Обществен враг“ се движи на ръба – между личностното раздвоение и генеалогичната обремененост на човека, в безполезното му лутане сред мнозинството от несебеподобни. Въпреки предвидимите обрати и финеса, с който върви към собствената си духовна смърт, като истински помияр, на фона на влудяващ рап...

Шарков не за първи път прави Ибсен – след „Дивата патица“ в Народния театър и още няколко постановки в извънстолични театри – на „Хеда Габлер“, на „Куклен дом“, както и на „Народен враг“, към който текст се завръща след точно десет години. В актуалния „Обществен враг“ участват още Стоян Младенов и Мартина Тодорова,. Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов. Музиката е на Асен Аврамов.

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK

Най-четени
Най-нови