На 14 февруари – ден на виното и любовта. Датата, на която католическият свят почита свети Валентин, постепенно се превръща в празник на влюбените по света. Казват, че любовта е способна на всичко – не признава граници и ако е истинска, винаги ще си проправи път.

Има истории за любов, които надхвърлят границите на времето и не признават нормите на обществото. Те оставят отпечатък след себе си и за тях се разказва и до днес.

Сайтът Ancient Origins, който се фокусира върху историята на човечеството, представя шест любовни отношения, които шокират света - от страстния, но обречен романс на Марк Антоний и Клеопатра до политическия съюз, превърнал в истинска обич на кралица Виктория и принц Албърт.

Сред величието на империите и политическите интриги, любовта има своето място…, макар и понякога да е обречена.

Снимка: iStock

Двойното самоубийство на Клеопатра и Марк Антоний

Романтичната връзка на Клеопатра - кралицата на Египет, и Марк Антоний, могъщ римски генерал, променя политическия пейзаж на древния свят.

Клеопатра е известна не само с красотата си, но и с интелигентността и харизмата си. Тя пленява Марк Антоний, когато се срещат за първи път през 41 г. пр.н.е. Нейната привлекателност е мощно оръжие и тя го използва стратегически, за да формира съюз с Антоний срещу общия им враг Октавиан. Романсът им разцъфтява сред разкошните дворове на Александрия, с грандиозни пиршества, екстравагантни събития и спокойни разходки с лодка по Нил.

 

Но е изпълнена и с противоречия. Марк Антоний напуска лоялната римска жена до себе си, за да бъде с Клеопатра – жена с чужд произход. Октавиан използва това в своята пропаганда.

Хората в Римската империя са загрижени  - може ли да се вярва на лоялността на Антоний, ще постави ли той нуждите на Рим пред тези на Египет? Октавиан разчита на тези опасения.

Съюзът между Клеопатра и Марк Антоний бързо води до политическо напрежение, което намира отражение в битката при Акциум през 31 г. пр.н.е., при която обединените сили на двамата се изправят срещу флота на Октавиан.

Както Антоний, така и Октавиан, са определяни за майстори стратези, но много историци смятат, че връзката на римския генерал с Клеопатра е замъглила преценката му. Той допуска сериозни грешки и губи битки срещу Октавиан.

Любовта на двойката е обречена. Силите на Клеопатра и Антоний са победени при Акциум. Според римските историци двамата бягат в Александрия, където са обсадени от силите на Октавиан. Най-известната версия на тяхната история завършва с това, че Клеопатра симулира собствената си смърт, за да не бъде заловена. А след като чул новината, съсипаният Антоний посегнал на живота си, падайки върху меча си.

След като Клеопатра разбира за случилото се, тя се оставя да бъде ухапана от отровна змия. Двойната смърт смърт бележи края на династията на Птолемеите в Египет и възхода на безспорната мощ на Римската империя.

Тадж Махал: Храм в памет на любовта

Императорът от династията на Великите моголи - Шах Джахан, изгражда за жената до себе си един от най-известните архитектурни шедьоври в света.

 

Снимка: iStock

Неговата трета съпруга – императрицата Мумтаз Маха, променя живота му. Тя е негов най-близък довереник и съветник. По време на раждането на четиринадесетото им дете обаче само на 39 години тя умира, а Шах Джахан обещава да почете паметта ѝ по изключителен начин.

Той поръчва да се направи грандиозен бял мраморен мавзолей с несравнима красота – индийският храм Тадж Махал. Джахан събира най-квалифицираните архитекти и занаятчии, за да създадат архитектурното чудо, чието завършване отнема повече от 20 години.

След смъртта си императорът е положен до съпругата си.

Нерон и Попея Сабина: Яростта, която убива любовта

Отношенията между император Нерон и Попея Сабина са история за страстта, амбицията и бурната динамика на древен Рим. Царуването на Нерон е белязано от излишества и тирания, а той е запленен от очарователната Попея Сабина, жена с изключителна красота.

Романсът им започва, докато той все още е женен за първата си съпруга - Октавия, Попея – също е омъжена. Разводът му буди неодобрение в римското общество, поради което той обвинява Октавия в изневяра и заговор срещу него.

Тя обаче е дъщеря на император Клавдий, което означава, че имаше мощни съюзници. Нерон се опасява, че Октавия ще иска да му отмъсти и решава да я изгони. През 62 г. сл. Хр. тя е изпратена на заточение на остров Пандатерия, където е принудена да живее в отвратителни условия. Смята се, че докато е в изгнание, тя е принудително отнема живота си.

Сватбата на Нерон и Попея е изключително пищна. Връзката им е белязана от снизхождение и екстравагантност. Попея използва влиянието си върху Нерон, за да прокарва собствените си интереси и амбиции - често в ущърб на Римската империя. Упадъчните им партита натоварват римската икономика. Нерон не може да контролира яростта си.

В пристъп на гняв той рита бременната Попея, което води до нейната смърт. След това обаче е той съсипан от загубата ѝ, строи пищна гробница за нея. Хаос и бунт белязват по-нататъшната власт на Нерон, а той стига до самоубийство.

Ехнатон и Нефертити: Зад всеки силен мъж стои жена

Египетската царица Неферти доказва твърдението, „че зад всеки силен мъж стои жена“.

Снимка: iStock

Тяхната любовна история е завладяваща глава от древната египетска история. Тя е уникална смесица от романтика, религия и радикална промяна. Ехнатон сяда на трона през 14 век пр.н.е. Неговото управление е дълбоко оформено от дълбоката му любов и партньорство с Нефертити.

Те не е просто кралица, а силен партньор в религиозната и политическа революция на Ехнатон. Заедно те трансформират политеистичните вярвания на Египет. Императорът превръша бога на слънцето Атон във върховен бог, а по-късно и в единствен. Той унищожава храмовете и надписите на старите богове.

Любовта и споделената визия за религиозна реформа водят до изграждането на нова столица – Амарна. Там Ехнатон и Нефертите могат да практикуват вярата си далеч от традиционните центрове на египетската власт. Въпреки радикалния характер на тяхното управление, любовта и предаността на Ехнатон и Нефертити един към друг са очевидни в надписите и изображенията, които украсяват техните храмове и паметници. Нефертити играе важна роля в религиозните церемонии, а нейният емблематичен бюст, открит в съвременната епоха, е траен символ на красотата и влиянието ѝ.

Виктория и Албърт: Кралицата, чиято единствена любов е братовчед ѝ Албърт

Любовната история на кралица Виктория и принц Албърт също е символ на преданост и партньорство. Връзката им оставя незаличима следа върху британската монархия и 19-и век.

Когато Виктория сяда трона през 1837 г., все още не е омъжена. Тя се срещаа с братовчед си принц Алберт от Сакс-Кобург и Гота предишната година и връзката между двамата е тайно уредена. Това, което започва като политическо споразумение, обаче скоро прерастваа в дълбока и трайна любов.

Двамата се женят през 1840 г. и бракът им се основава на истинска любов – нещо, което е необичайно за кралските съюзи от онова време. Албърт бързо се превръща в дясната ръка на Виктория. Той често действа като неин най-доверен съветник, играейки решаваща роля по време управлението ѝ.

Когато съпругът ѝ умира на 42-годишна възраст, Виктория продължава да носи черно до края на живота си. Кралицата посреща смъртта си през 1901 г. на 81-годишна възраст, след като заема престола над 63 години.

Наполеон Бонапарт никога не забравя Жозефин

Наполеон, военният гений, който става император на Франция, среща за първи път Жозефин - пленителна и елегантна вдовица, през 1795 г.

Казват, че любовта им припламва мигновено. Година по-късно двамата се женят. Чарът, изяществото и топлотата на Жозефин са поразителен контраст на строгото поведение на Наполеон.

За съжаление бракът им е обречен. Единственото нещо, което Наполеон обича повече от съпругата си, е кариерата и веднага след сватбата им той заминава на фронта и често отсъства от дома. Те успяват да се справят с това, но не успяват да се справят с друго. Когато Наполеон се прибира у дома, двамата опитват да създат мъжки наследник.

Въпреки че Жозефин вече е майка на две деца, се оказва, че тя има проблеми със зачеването. Наполеон отново поставя амбициите си пред любовта.

През 1809 г., след като става ясно, че Жозефин никога няма да му роди дете, Наполеон се развежда с нея, но връзката им продължава в писма, в които изразяват нуждата си един от друг.

Той осигурява комфорта и благополучието на Жозефин до смъртта ѝ през 1814 г. Твърди се, че последните думи на императора са били: „Франция, армията, началникът на армията, Жозефин."