Garbage се завърнаха по-човешки от всякога. Показаха как се остарява достойно в алтернативния рок и че искреността е по-важна от зрелището. Шърли Менсън и красотата на несъвършенството. Garbage отказаха да бъдат собствен трибют. Това са само част от коментарите на фенове пред БТА след първия самостоятелен концерт на групата в България.
Събитието на 28 май вечерта на Vidas Art Arena в Борисовата градина бе първа европейска спирка от турне, започнало през септември миналата година във Флорида, САЩ.
Седем години след първото си гостуване у нас като хедлайнери на Hills of Rock в Пловдив, Шърли Менсън, Бъч Виг, Дюк Ериксън и Стив Маркър излязоха на сцената с нов материал, заедно с архив от 90-те години насам. Актуалният, осми студиен албум Let All That We Imagine Be The Light е роден след принудителното прекъсване на световното турне през 2024 г., когато Шърли претърпява операция след усложнение от стара травма. „Именно това сякаш задава и тона на настоящите Garbage – група, която вече не разчита на агресивния блясък на своята младост, а на способността си да превърне оцеляването в естетика“, коментират почитатели.
По думите им самият концерт обаче започна без излишен патос: „Garbage не се опитаха да симулират младост. Това беше може би най-силната страна на вечерта. Групата излезе с ясно съзнание за възрастта си, за наследството си и за факта, че днес алтернативният рок от 90-те функционира едновременно като носталгия и като политическо убежище за поколение, което отказва да приеме цинизма за нормалност“.
Сетлистът от 19 песни беше структуриран между новия материал (пет от десетте парчета в Let All That We Imagine Be The Light) и класическите композиции. Още началото с No Future, Hold и Empty задават по-мрачен, почти индустриален тон, далеч от радиоформатната версия на Garbage, която масовата публика помни. Paranoid и Stupid Girl върнаха характерната смес от сарказъм, сексуалност и агресия, превърнала групата в един от най-разпознаваемите гласове на алтернативната сцена през 90-те.
Според феновете новите песни звучат не като задължително присъствие от последния албум, а като органична част от концерта. Chinese Fire Horse, например, придобива почти автобиографичен характер, когато Менсън го посвети на хората, родени през 1966 г. – собственото ѝ поколение. В думите ѝ нямаше звездна дистанция, а усещане за човек, който все още не може да повярва, че тази кариера продължава вече три десетилетия, както самата тя сподели.
„Когато бях дете в Шотландия през 70-те, бях абсолютен маниак на тема филателия. Имах невероятни български марки с балетисти в прашносиньо, червено и жълто. България ми изглеждаше като нещо магическо и недостижимо. А сега сме тук с вас, 30 години след началото на кариерата ни, и това ми се струва невероятно“, разказа тя пред публиката, според която точно в тези монолози се крие и голямата сила на Garbage през 2026 г. – не толкова в самите песни, колкото в способността им да изглеждат човешки в епоха на стерилни концертни продукции. Менсън говореше объркано, понякога хаотично, търсеше думите си, прекъсваше се, шегуваше се с публиката...
В един от най-силните моменти на вечерта тя говори за страха, изолацията и усещането за разпадащ се свят: „Живеем в много странни и страшни времена. Светът изглежда фрагментиран и жесток. Но музиката ни събира под една луна и едни звезди. И за няколко часа всичко насилствено и грозно сякаш изчезва“.
Част от новите песни не успяваха да задържат интензитета на класики като Push It, Special или Vow, коментираха музиканти: „Самата динамика на концерта страдаше от познатия проблем на много ветерани от алтернативната сцена – трудността да поддържат едно и също емоционално напрежение между новия материал и песните, превърнали се в културни артефакти“.
Един от най-забавните монолози на Шърли Менсън започна с „Животът не е ли страхотен в момента?“ и изведнъж бе насочен към въображаем зрител в тълпата: „Добре ли е той? Тук ли е? Чакай малко! Добре, сега ще се отърва от това. Дали той е тук по принуда? Някой принуди ли го да дойде тази вечер?“. След това му „предложи“ малко уиски за отпускане с думите: „Благословен да си, братко. Следващата песен е за всеки, който не се чувства добре тази вечер. И Господ знае, че това се случва постоянно. Знам какво е да се окажеш в ситуация, в която не искаш да бъдеш. Не е много приятно! Всички можем да се чувстваме малко тъжни по милиард причини, но просто знайте, милички, един ден всичко ще мине!“. И запя The Day That I Met God с уточнението, че е последната песен от новия албум и е любовна: „Това е странна любовна песен. Когато я написахме, всички се чудехме какво, по дяволите, е тази песен, откъде се появи, защо се появи. И ето ни тук, по дяволите! Дори влезе в плочата!“.
Финалът бе с Only Happy When It Rains. Менсън обяви, че това е хилядното изпълнение на песента на живо – факт, който самата група очевидно преживява като нещо сюрреалистично: „Никога, и в най-смелите си фантазии, не сме си представяли, че ще изсвирим една песен хиляда пъти“, каза тя: „Тази вечер е специална за нас“.
Вечерта откри британската рок група Yonaka. Създадена през 2014 г. в Брайтън, групата пристигна в София с материал от втория си студиен албум Until You’re Satisfied, издаден през март и продуциран от Алекс Кросби и Димитри Тиковой, познат с работата си с Placebo и The Libertines. Тереса Джарвис (вокал), Джордж Едуардс (китара) и Алекс Кросби (бас) заложиха на звучене, в което личат влияния от алтернативния рок, постпънка и съвременния британски инди саунд. Макар публиката видимо да очакваше основно Garbage, Yonaka успяха да спечелят вниманието с песните си, които вече събират десетки хиляди слушания в стрийминг платформите.
Част от достъпа към Vidas Art Arena беше блокиран както преди, така и след концерта, което предизвика недоволство сред фенове. Уличката, свързваща арената с вътрешността на Борисовата градина, района около стадион „Васил Левски“ и бул. „Цариградско шосе“, беше затворена. Движението беше пренасочвано единствено към бул. „Драган Цанков“. В град, който все по-често иска да бъде спирка на големи международни турнета, подобни, дребни на пръв поглед, логистични решения започват да изглеждат като симптом, а не като инцидент, коментираха пред БТА хора, присъствали на събитието. По думите им, същите логистични проблеми е имало и по време на концерта на Шон Пол.
